Номинации за най-голяма муня

Ама и Пижулинка изби рибата   

Най-ми хареса това с нахвърлянето и целуването на чуждия мъж

Като стана въпрос за дами със и без дрехи...........

Отивам аз на ресторант с една компания.Сядаме,хапване,пийване,както си му е реда.По едно време природата ме призова и отивам в тоалетната.Ама съм си облякла една пола цвят шампан,барнала съм се .........Свърших аз природната работа,измих си ръцете и победоносно се връщам на масата.Ама докато вървя,ме позаглеждат от масите,аз навирила носа,въртя гъ...а и си викам "Ейййй,право казваше мама,че съм Убавица".Кога се погледнах,цялата ми пола отпред мокра.

 За протокола,не я бях напикала,ама от тоалетна излизам,какво са си мислели хората незнам

Аз днес как грозно се изцепих... Имаме нова секретарка, която вчера видях един път. Днес си работя и в стаята влиза едно момиче. Аз с най-деловия тон "Вие при мен ли идвате?". Отговор: "Ами за обяда". Аз, възмутена - "Е, тук да не е ресторант?", а тя само примига и излезе. Аз се възмущавах на глас какви са тези хора из офиса, кой ги пуска да се разхождат из офиса като у тях си... Въобще - огън и жупел.
След малко ми се звъни от рецепцията и старата секретарка ме пита "Да ти поръчвам ли за обяд, разбрах, че днес си отказала да ядеш", а аз ядосана казвам, че никой не ме е питал. Поръчах си обяд.
Слизам следобед да взема едни документи и да поръчам на секретарката да изпрати други. И виждам същото момиче, което ме пита за обяда. Тогава зацепих каква съм МУНЯ...

Много търсих с търсачката, една тема, която започнах преди, за да ви насоча към нея - бях се описала като муня, ама понеже допреди това не я знаех тази дума, не бях отваряла и точно тази тема, която вървеше паралелно с нея. Та в моята тема се беше заформила една подобна тема с муни - ако някой модератор услужи - беше със заглавие от рода "отидох на работа с 2 различни маратонки", после момичетата бяха писали страшно смешни неща. Да я прикачите... И в профила ми не излизат много стари мнения... и там не я открих.

Няколко истории:
1. С различните маратонки - бебето ми е на 1 1/2 месеца и аз давам последни инструкции вкъщи на баща ми, който е дошъл от Бургас в София да я гледа, за да тръгна на работа. Клякам в коридора да си обуя едната маратонка и продължавам с наставленията. Сещам се за нещо и отивам да го дам, клякам в коридора за другата маратонка. После тръгвам на работа. Бях с една спортна дълга пола, в машрутката съм разкикерила единия крак напред и една жена ми гледа розовата маратонка. Викам си "тая какво гледа все едно не е виждала розова маратонка?". Отивам в офиса и след 1 час една колежка ме вижда горе долу пак в тази поза - и се хили демонстративно "хи-хи-хи"  и ми сочи маратонката. И аз да не остана по-назад -  и й соча джапанките дето бяха някакви шахматно бяло-черни. Ама тя продължава си хихикането. Като се поглеждам  аз съм обула 2 различни маратонки, но понеже са 1 модел, просто си ги купих 2та чифта, не съм усетила, че нещо са различни. Едната беше розова, другата черна.

2. Последното ми гадже (настоящ мъж) ми е от 1 месец, но е в Казанлък на някакви репетиции. Чуваме се с него почти постоянно. Хубаво, ама ще се върне след седмица, а на мен хладилника ми се развали тотално (беше стар) и на мен ми писва и отивам и си купувам нов и си викам - да взема поне стария да изхвърля. Викам 1 приятелка с гаджето си да помагат. Изнасяме хладилника и решаваме да ходим да се черпим на гъзарско заведение, а аз звъня на гаджето и му казвам, че едни готини мъжаги са ми помогнали с хладилника и сега отиваме да се черпим. А то е много ревнив - "кви мъжаги бе, кви са тия". Това само ме мотивира да продължа, но от кеф че ми се връзва, забравям името на гаджето на приятелката ми и викам - "ами какви, я ей тоя ще го питам - а бе ти как се казваше". Приятелката ми и гаджето й си мислят, че се бъзикам с моя и се хилят и не ми казват, как се казва той, а моя ми затваря телефона. Голям хилеж му дръпнахме, сетих се срам не срам за името на момчето и звъня на моя да му обяснявам ситуацията - обяснявам и се хиля, а той бил вече тръгнал към гарата да се връща инцидентно! Хубаво, ама ние пристигаме на заведението и аз слизам от колата и тая моя приятелка ме поглежда и пак в краката ми  "хи-хи-хи" и като се поглеждам - изтупала съм се аз с полата, с чантичката, ама съм с джапанките дето баща ми ми прави ремонт и дето оттогава ги ползвам да слизам да хвърлям боклука!

3. И една случка още от ученическите ми години. С първото ми гадже сме на 1 спирка да чакаме последния автобус - той ме изпраща към къщи след купон. На спирката 5 души на кръст, никой никого не познава, всеки на по 3 метра от всички останали, само ние си гугукаме. Тъмница, тишина и по едно време един от чакащите какво се изкиха демонстративно с обещаващо окончание "апчи-хууууйййй" Умряхме от смях. Оттогава и аз кихам сред познати по този начин.

Ами мунята е почнала 2005, а в архивите даже няма теми оттогава и аз се сещам за коя тема говориш, но не я намирам

нямаше ли някой архив ARCHIVE FOREVER, бе... Такъв смях имаше и там - що не могат да се обединят...

И аз съм една муня, но много грозно се получи...

Работех като продавачка 3 месеца в магазин за чаршафи, възглавници, перденца и т.н.
Вече старо куче, ще обучавам две нови колежки. Случи се, че на първият им ден получихме стока. Трябва да се пишат стикери, обяснявам къде и какво се пише. Двете съсредоточено пишат два часа вече, клиенти влизат- аз ги обслужвам.
Но влизат мъж и жена, решават да купят сума ти неща, а аз нямам толкова крака и ръце. А онези двете си пишат и изобщо не ги интересува какво се случва наоколо.
И взех, та се изцепих "хайде много моля по-красивата да дойде да ми помогне". Сепнаха се, стоят и ме гледат и никоя непомръдва   Повторих си молбата- същото, стоят като паметници. При което аз "Галя, ела ако обичаш да ми помогнеш де"  
Чак после се усетих какви съм ги натворила....

Их, Ерика, ти си била върхът на деликатността

Ерика, заради такава реплика Троянската война е избухнала 

                  Чак на мен ми стана неудобно, а само те чета  ...

Макар че баща ми всеки път се пробва да покани вкъщи "най-красивата да прибере масата".
Обаче ние с майка ми играем женска солидарност и заявяваме дружно какви грозотии сме всъщност.

Ми аз искам и майка ми да взезе в красациите. Няколко истории с нейно участие:

Един ден решили да излизат нанякъде с колата семейно тримата - с баща ми и кучето, доберман. Ама тя да отиде първо да изхвърли боклука, докато баща ми разходи кучето. Връща се майка ми и приближавайки се вижда, че баща ми е в колата, а кучето се прави на ударено и обикаля наоколо. Почнала да го гони тя, да му подвиква и да му се кара, да го бута към колата и чак като стигнала да отвори вратата, видяла, че нейното куче е вече вътре. Някакво чиче си пушело на 3 м. и с интерес наблюдавало, как се опитат да му отвлекат добичето пред очите му.

Чистачката на входа нещо не си вършела работата както трябва, все отгоре отгоре метяла. Един ден майка ми я чула, че излиза от асансьора на нашия 8ми етаж с характерния звук на стоварване на кофа и принадлежности и докато остави това, което върши и да отиде да отвори вратата да й направи някакъв елегантен коментар, онази вече била почти на долния етаж. Майка ми решила, че за елегантност няма повод и викнала една забележка за бързата й работа. В пояснение добавила "ето, тук въобще не виждам да е чистено", а онази отдолу сърдито отвърнала "не виждаш, защото си НЕВИДИМА!" 

Ехаааа Валентина, тази искам да я познавам (чистачката де)- да ми предаде няколко урока по непукизъм 
Яка мацка 

 Вечер, като бързам да си легна си събувам панталона заедно с чорапогащника.  Една сутрин, бързайки за работа си обух панталона без да погледна,че вътре е имало чорапогащник. Работя в голям магазин с камери и по едно време един СОТаджия ме спира и ме пита какво ми се подава от крачола, че на камерата не можели да видят добре. Аз без да подозирам, реших,че нещо ми се е закачило и го дръпнах, а то като почна да излиза... Извадих чорапогащника до средата, но се закачи някъде в другия крачол и трябваше така да мина през целия магазин, за да отида в тоалетната да го доизмъкна. После ме скъсаха от бъзик.