Номинации за най-голяма муня

Това вече става заразно 

Познавам човек, който все пак отива да си вземе детето от градина, но по някаква и досега неизяснена причина се прибира без него 
И той не може да обясни какво го е разсеяло 

Преди време - щерката бе болна цяла седмица, ама реве у дома, че в петък имат тържество за Първа пролет и тя е Пролетта в пиеската и иска да отиде. Няма пък ще отиде.   Ето на отива!
Та петък - супер натоварен ден за мен, ама аз летя в офиса. Ехе направо отнасям колегите като мина покрай тях  . Закъснявам - тържеството е в 4, а детето не е взето от баба му, не е облечено с роклята, която седи изгладена в колата, цветя не са купени, таткото не е инструктиран.
Създавам нужната организация, не търпя възражения /па да му се невиди всички имат такива/ и в 4 без 15 забивам бясно спирачки пред входа на мама - там двечките ме чакат отвън и потропват в студа. Натискам педала и хвърча, като с една ръка помагам в преобличането на задната седалка. Това светофари, това зебри ги подминавам все едно съм на сафари   Аха! Вадя късмет пред градината няма много коли. Паркирам и хванати трите на хоро търчим, дообличайки се. Ръмжа по телефона на мъжа ми къде е, че той трябваше да е купил цветята /за двете учителки и за музикалната/ и да е взел от приятел камера. Връхлитаме като хали в стаята в градината, а там седнали като пиленца на малки столчета мигат и ни гледат сънени полу-голи дечица. Таман стават от следобедния сън и още се прозяват. Едната лелка държи купичка с макарони и ни гледа същисана. В тоя момент мъжа ми връхлита в гръб с три букета и камера, която прилича на тези дето се снима кино /огромна и черна/. Явно схвана че нещо се е объркало /все пак 9 години сме заедно  / и ми шепти в ухото:
- Ако искаш ще ви подаря на трите по един букет и ще ви снимам с камерата да си видите физиономиите.  
Та така. Оказа се, че празника е следващия петък. Ама ние вече го бяхме отрепетирали и мина без засечки.  

Дорис 

Дорис е велика разказвачка! 

Мъжът ми, много искаше да си купи един телевизор, някакъв много специален. Дълго време го дебнеше на изгодна цена. Намира го щастливо втора употреба докато е в командировка в чужбина. Праща снимки оттук, оттам, планове прави къде ще го сложим, щастие голямо.
Решава, че ще си купи комби, за да го докара. Купува старо комби. Обаче, не измерил комбито предварително и се оказва, че телевизорът не влиза .....
Не се отказва обаче, на другият ден се сдобива с ремарке .. Неясно защо, пак не измерил ремаркето. Телевизорът пак не се събира ....
Продал телевизора с малка печалба (предполагам, че търсеше смекчаващи вината обстоятелства), ама комбито и ремаркето не могъл да продаде и ги довлече. Сега мисли по въпроса как да ме убеди, че ще ни вършат работа и висенето в КАТ и нервите си струват старо комби и ремарке, което е по-евтино да купиш, отколкото да регистрираш в бг. 

Дорис, предполагам физиономията ти се е доближавала до аватара 

Дорис,  

Aludra, o не! Ще се попикая от смях 

Дорис, уникален е мъжа ти   

Ох, не, разплаках се пак с Дорис... 

 

Aludra * 
Свалил ли е задните седалки  и тогава да пробва 
 Дорис 

Aludra *, мъжът ти да не е искал да купи комбито и ремаркето и само да си е търсил причина   


Дорис, отново

На Aludra * мъжа ѝ ми напомни за мой колега, който си купил телевизор .. много инча.
Ама толкова много, че такси не ги взело от технополис до у тях, та измъкнали количка от метро и като клошари се прибирали  .
Следва обаче неговата драма как да бъде закаран въпросния телевизор в друг град, където би трябвало да е крайното му местоназначение.
Стоим на кафе и той обяснява терзанията си. С още една приятелка вмъкваме идеята за сваляне на задните седалки на колата му, поне да пробва. Той се инати, нямало да стане.
Следват няколко дена мъки, търсене на приятели с големи коли, ако ще и бусове, абе всякакви хитрини  .

В крайна сметка три дена по-късно ни се обади на мен и приятелката ... да ни обясни, че все пак станало със смъкване на задните седалки  .