Номинации за най-голяма муня

3 пъти ходих до тоалетната. Корема ми има вече мускулна треска, а бандитката идва и ме пита - мамо какво им е толкова смешното на тия букви???

Да ви споделя една от последните ми случки
Февруари - ще се прибирам до България с самолета. Пристигаме на летището, предаваме багажа. Таткото отстрани чака с бандата. Аз се навеждам да вдигна куфара и да го сложа на лентата и чувам един звук - Прасссссс! Панталона ми от вътрешната страна от коляното до горе се сцепи .
Ми сега  . Имам 9 дена път са камили - това е сутринта в 5 ч а се очаква да се приберем в Стара Загора към 19 ч в най добрия случай .
С сцепен панталон просто не става.
Решавам да мина аз по гишетата на авиокомпаниите да питам да имат случайно игла и конец, поне временно да закърпя положението.
Първо гише - жена. Няма! Втори гише - жена. Пак няма! Трето гише - пак жена. Пак няма -  . Вече почти изгубила надежда отивам на последното отворено гише. Поглеждам вътре - мъж . Срам не срам - питам и него, без да чакам положителен отговор. Човека ме погледна и ме попита - а какъв цвят ви трябва -  . Извади ми цял несесер с 5 игли и 10 калерчета!!!
Спаси ми полета човека, да живеят мъжете!

Ох, майчета, ще ме уморите от смях. Те тия случки край нямат. Моята случка е от ученическите ми години.
Значи илизам аз сутринта от къщи, ще ходя на училище. Бъркам в чантата-за ключа, да заключа. Вадя го...бе мъча се, мъча се, не мога да заключа. По едно време гледам-хванала съм пиромолива и се опитвам да го навра в ключалката. Отивам на училище и първия час имаме геометрия. Бъркам в чантата за линийката и пиромолива. Обаче него го няма...търся го, търся го-няма го. И по едно време се плеснах по челото-ами че аз заключих с него, сигурно е останал в ключалката. 
 Чак в края на часа се усетих, че няма как да съм заключила с пиромолива. Накрая го намерих-беше се мушнал в една тетрадка 

Пак падна голямо хилене
Аз изцепки много имам, ама сега се сещам за две.
1. Преди време имах някакви болки и парене в краката под коляното. Отивам на доктор, умишлено обула един широк панталон, за да мога да го вдигна до коляното и да не ми се налага да го свалям, като ме преглежда. Що не съм сложила пола - незнам. Обяснявам му проблема, пък той вика : "събуйте се". Вдигам аз бързо панталона до коляното, нали затова съм го обула, пък той пак : "не, не, събуйте се". И аз, какво да направя, викам си на доктор всичко се показва, тръгвам да си "изувам гащите". При което човека пуска широка усмивка и казва: "не се събличайте, събуйте си обувките само". Голям срам брах тогава , пък мъжът ми още ме бъзика, че докторите ми били слабост

2. Случката е съвсем отскоро. Нашите живеят в къща на два етажа. Имат един телефонен номер, но са сложили телефонни апарати на двата етажа. Стоя си аз горе, с брат ми и мъжът ми. Исках да кажа нещо на майка ми и решавам вместо да крещя и да ме слушат съседите, да й звънна от GSM-а. Набирам номера и телефона до мен звъни /има си хас, нали аз се обаждам/. Обаче, що да се усетя. Затварям GSM-а, вдигам телефона и започвам да крещя като луда: "ало, алооо..". Никой не се обажда. Въртя втори път - и същия номер, пак вдигам и чакам да чуя кой се обажда През това време, мъжът ми и брат ми вече се заливат от смях. И лошото, че ако не ми бяха казали защо се хилят, хич и нямаше да се усетя. Щях да си въртя и да вдигам до побъркване

Не знам дали мога да се класирам за голяма Муня, но определено моята прословута разсеяност често ми изиграва лоши шеги. Някои мами разказаха как са влизали в чужди коли по невнимание, а аз, срам не срам, трябва да си призная, че не само съм влизала, ами и съм подкарвала чужда кола.
Преди време бръмчах с една стара Шкода 120 L, с която имам невероятни преживявания. Една вечер, по мръкнало, вали и дъжд, отивам да си взема от паркинга пред фирмата червената ми шкодичка. Малко ми заяде ключа докато отварях вратата, но то кое ли не заяждаше, колата бе буквално пред разпадане. Но след 2-3 проби се отвори, влязох и потеглих. Карам си спокойно, кой знае за какво съм си мислела тогава, но когато понечих да включа касетофона, след кратко опипване виждам, че такъв няма. Първата ми мисъл веднага бе, че някой го е задигнал и почвам да се тюхкам. Беше старичък, но все пак, яд ме хвана. Спирам, за да обмисля положението и точно тогава прозрявам, че това изобщо не е моята кола. Тази бе една такава чистичка, подреденка, пак червеничка, пак шкодичка, но определено не бе моят звяр. Чак не ми се вярваше, но не се чудих много, мръсна газ и обратно към паркинга. Паркирам си аз прилежно, заключвам чуждия автомобил и се качвам на моята Марийка (така си бях кръстила шкодилака). Оказа се после, че тази кола била на един колега на мама, дори бе разбрал за случката. Свестен човек, дори на два пъти ми  услужи с неговите ключове да си отворя колата. Първият път бях заключила моите вътре, а после още веднъж го замолих за помощ - да си извадя дубликат от неговия ключ, че моят вече не се знаеше къде е. Чудя се понякога как аз с моя късмет хем в чужда кола да вляза, хем и да я покарам, какви бяха тия ключове, братята чехи явно са ги направили универални.

МНОГО СТЕ ГОТИНИ
Мъжа ми приспива бебка, а аз се хиля втора вечер като откачена.

Преди 7-8 години ще си празнувам рождения ден в празен апартамент на една приятелка. Редовно правехме купони там. Има огромна тераса, топло време и сме там. Сипваме си водка и почва с наздравиците. По едно веме незнам защо пия на екс и чашата през балкона /апартамента е на 11 етаж и терасата е към тротоара/. Кка не съм утрупала някой незнам. Изпили сме няколко бутилки и аз съм заспала. Сложили са ме в другата стая на леглото и продължили с купона Имах среща с един съученик /който много харесвах/ в дискотека. В 23,30-0,00 аз излизам от стаята и казвам с най-сериозния тон казвам отиваме на дискотека. Стиганали сме до дискотеката, но момчето го няма. Танцуваме и по едно време пода страшно се приближава и някакви крака се разхождат, аз съм паднала. Няколко пйти хората ме вдигаха. По едно време се приближава едно момиче от компанията и казва " На Ники /моята приятелка/ и е много зле. Хайде да си ходим." Аз невъзмутимо продължавам да си танцувам. След няколко минути я поглеждам, хващам я за ръка и и казвам " На Ники е много зле. Хайде да си ходим."  Качваме се на едно такси и ще се прибираме. Стигаме в квартала. Аз се опитвам да фокусирам апарата, но нищо не виждам. Бъркам в джоба и вадя всичките пари, които имах /не са били малко/ на топка и ги слагам на предната седалка. Казвам му да си вземе колко трябва.
После ми разказваха, че през целия път съм им обяснявала колко са били любезни хората в дискотеката и как са ме вдигали от пода.

СРАМ  

Преди години бях на студентски семинар в Китен. Една вечер отидохме до Приморско с едни приятели, дето сега са вече семейство, ама на стоп, за по-евтино. На връщане тъкмо сме излезли от града на един разклон да си хващаме пак стопа, аз решавам, че много, ама много ми се пишка. А то сред нощ. Джан-джун жива душа няма. Склониха ме те да клекна в едни високи треви и да си хващаме пътя, пък ако ни настигне кола ще стопираме. И аз какво да правя - зор голям. Клякам в тревите, а пък те почти до шосето и в този момент като се заредиха едни ми ти коли - една след друга поне 10 и фаровете им точно към мен светят. Побъркаха ме от смях и бъзици, че и не можахме никой да стопраме, щото аз бях в неудобно положение, та най-накрая се натоварихме в едно такси.
Иначе съм голяма муня и все някой трябва да ми обяснява смешните вицове 

Ще ме уморите от смях 

В тази тема вече и аз се включвам. Толкова много случки ми се въртят из главата...

1. Отиваме с моето гадже на гости на моя съученичка, която си живее сама (в друг град). Тя е с нейното гадже и решаваме да отидем първо навън да пием по бира-две и тогава да се приберем в апартамента. Навън обаче се засякохме с техни приятели и те се заприказваха яко. На мен и приятеля ми ни стана скучно и решихме да се прибираме. Приятелката ми ни даде ключа от апартамента, но... проблем. Като се заприбират те, как да разберем, че са те, а не някой от родителите й, които периодично минават да я проверят. Решаваме (мъдро), че като звъннат, тя ще пее "Опитах се да светя като крушка" на Милена.
Прибираме се ние, лягаме си, по едно време се чува звън. На пръсти отивам до вратата и слухтя... шах -  чувам "аааз сам си избрах тази съдба...." . Викам - ааааа, не, ние се разбрахме за друга песен и пак си лягам. След малко - пак се звъни - пак отивам, пак друга песен, пак не отварям. На третото позвъняване все пак реших да отворя. Естествено беше моята приятелка, която беше забравила и объркала "паролата". Толкова тайно се прибраха, че целият вход се беше изредил да види кой е този идиот дето посред нощ пее в коридора.

2. Пак сме на гости на същата приятелка. Първи купон с преспиване. Аз... се напих. По едно време решихме да отидем да си купим цигари. Като излезнахме, през цялото време твърдях, че тротоарът е заледен и затова ми се пързалят сандалите!!! , а по пътя към магазинчето срещнах челно един стълб и се развиках как може да са го поставили точно там. Прибрахме се успешно и моята приятелка реши да направи допълнително салата.... а аз през това време, озверяла от глад,  й изядох аспарагуса от саксията. Години наред ме бъзикаха за този аспарагус.

3. Вече по-голяма, със сериозно дългогодишно гадже, нямах никакви проблеми да се обадя на нашите и да им кажа, че съм на купон и няма да се прибирам. Та една вечер се сформира купон и аз звъня на майка ми, за да й кажа да не ме чака.
Звъня, обаче телефонът в службата й дава заето и решавам да се обадя на баща ми. И той нямаше да се прибира и трябваше да замине на вилата, но щяха да се чуят с майка ми.
Звъня аз (от уличен телефон), от другата страна мъжки глас и аз изстрелвам "Здрасти тате" и той "Здрасти". Казвам му аз, че няма да се прибирам и да каже на майка, а отсреща като ми се вдигна един скандал - какво било това, на нищо не приличало моето поведение, както съм тръгнала докъде щяло да се стигне, щом дотам съм го докарала, че да се обаждам, че няма да се прибирам..... див скандал. Аз 
Реших аз, че баща ми нещо е изперкал. Казах му, че тогава аз ще се обадя на майка ми и му затворих телефона докато той още крещеше.
Обадих се на майка, разбрахме се.
На следващия ден се прибирам, идва си и баща ми и аз очаквам продължение на скандала. Да, ама не... човекът си се прибира в добро настроение, говори нормално... всичко си е на 6. По едно време се престрашавам да го попитам защо ми е викал така по телефона вчера, а той "Кога съм ти викал?!?? Ние не сме се чували вчера по телефона с теб!!!!!"
Аз явно съм попаднала на нечий друг татко.... аз съм го объркала с моя, той пък ме е объркал с неговата дъщеря. Горкото момиче - дано не съм й изкарала боя.

4. Бях ги оплела едни - аз с гадже, ама и с още едно. Моята приятелка, без да ме предупреди ги кани и двамата на рождения си ден. Аз в шах. Не знам ни къде да седна, нито как да се държа и се правя на приятно разсеяна и танцувам през цялото време, странейки и от двамата.
По едно време, решавам да излезна на балкона, за да изпуша една цигара на спокойствие и след мен излиза един съученик. Сяда до мен и започва да ми се обяснява в любов - как от незнам колко години бил влюбен в мен и сега за първи път ме виждал сама, без гадже и най-сетне решил да сподели чувствата си. Щях да припадна. На всичкото отгоре, онези двамата (гаджетата ми) го чуха... и на следващия ден си отнесох скандал и от двамата.

5. този бисер е на майка ми
Грипна епидемия. Гаджето на приятелката ми влиза във Военна болница за операция, но там не разрешават свиждането заради епидемията. По същото време баба ми лежи в болницата и майка ми има пропуск. Та приятелката ми ме моли да кажа на майка ми да му занесе цигари на човека. Предавам аз надлежно заръката и казвам как се казва, на кой етаж е, в коя стая и т.н.
Връща се майка ми от болницата и я питам дали го е намерила, а майка ми отговаря:
- Аааа, да - намерих го. Но не беше на 16 етаж, а на 13, не беше в 1 стая, а във 2-ра, не беше сержант, а лейтенант и на всичкото отгоре го бяха изписали.... А да - и бях забравила да му купя цигари. 

6. Пак майка ми. Смъртно уморена след тежък ден в командировка, отива в хотела и заинтригувано пита:
- Тук в хотела имате ли мухари? (имайки предвид мухи и комари)

7. Последният ми бисер от миналата седмица.
Покрай преместването на форумите бях влязла в Матрицата и няколко дни само код ми беше пред очите и не се отлепвах от компютъра за повече от 2-3 часа на денонощие. Татти беше поел изцяло децата, къщата и моята поддръжка - носеше ми за ядене и пиене пред компютъра. Носи ми Татти един кекс, започвам да ям, а той се рони ужасно. Тогава възкликвам съвсем искрено:
- Леле как се рони този кекс, направих целия форум в трохи (имах предвид пода, разбира се)

Ох, вече си докарах по-стегнато коремче от смехо-тренировки
Ще ме уморите 

Хахаха, ще ме уморите, честно!
Ето едно и от мен:

Първа сериозна лятна работа - сервитьорка в пицария. Разбира се, дават ми най-гадните маси, като на новак - жива душа не сяда...Цял ден кибича... Сяда най-после един човек, аз се разсипах да му се въртя наоколо от кеф, че имам клиент. Накрая човека доволен, ми подава 50 лева, и ми казва да си хвана 16 (сметката му не помня колко беше, но ще да е била 14 и нещо-15 лева). Аз, будалата, прибавям към неговата сметка още 16 лева, и му връщам рестото от петдесетте лева. Човекът седи, зяпа ме учудено, и мълчи дълги секунди...накрая пита, какво става? Аз съвършено сериозно отговарям, "Ами нали ми казахте да си хвана шестнайсет лева!" Умря да се смее този човек... Кой да знае, че "хвани си едиколко си" означава да закръгля сметката...

И няколко чужди, на много забавната и хиперразсеяна лелина приятелка Минка:
1. Минка с мъжа си спират на безиностанция. Зареждат, Минка си събува обувките пред колата, качва се и затваря вратата. Потеглят, а надлежно подредените обувки остават на място...Хората в колата зад тях виждат това и решават да й върнат чепиците. Гонят ги бипкат, размахват обувките през прозореца, а Минка учудена до безкрай, говори с мъжа си - "Киро бе! Виж ги тези хора! Какво искат, защо ни гонят? Я, обувки! Искат обувки да ни продадат сигурно. Гледай, гледай, същите като моите!"... Сума време ги гонили, докато успеят да им върнат обувките...

2. Минкиния мъж се готви да излиза. Облечен официално, слага вратовръзка. Минка в това време го поглежда - "Я, имаш една гънка на ризата, чакай да я пригладя!" И я пригладила с гореща ютия...както си бил облечен в ризата човека...

3. Минка обяснява: "Майка ми едно време много искала да ме кръсти Миньон. Едвам я убедили Минка да ме кръсти, не Миньон. А аз по мъж съм Шашева - представяш ли си, ако ме беше кръстила така - не стига, че Миньон, ами и Шашева на това отгоре!"

 

Само едно ще ви кажа-ЗАРАДИ ВАС МЕ БОЛИ КОРЕМА ОТ СМЯХ ВЕЧЕ 3 ДЕН, МЪЖА МИ ХОДИ НАОКОЛО УГРИЖЕН КАКВО МИ Е, Я БЕБЕТО СЕ ОПИТВА ДА ДОКОПА И СЧУПИ ЛАПТОПА ,ЗА ДА МУ ОБЪРНА МАЛКО ВНИМАНИЕ!!!!!

Просто сте велики!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

ОЩе една история от мен:
Дейстvието се разvиvа v едно малко грaд4е близо до София,кьдето vси4ки се познаvат.Та зна4и трьгvайки аз на дискотека си харесvам оЩе пьрvата седмица един момьк,гледаме се цяла vе4ер,той ме гледа ,аз го гледам ,той ми се радvа аз му се радvам,на следvаЩата седмица гледам го аз този сьЩия ,неЩо ми се мрьЩи ,казvам си аз този пьк ,какvо му стана....така една седмица се гледахме друга не... ,докато не се "vзехме" и не разбрах ,4е има брат близнак ,с когото vсьЩност сьм се гледала най -нагло пьк той казvал на приятелите си ,колко сьм била нахална да го гледам по този на4ин .при услоvие ,4е той никакvо vнимание не ми обрьЩа.
После  станахме приятели де.Vедньж с този сьЩия ,Ще излизаме и имаме среЩа ,цялата компания .
Трябvаше да се vидим с моя пред edno кафе и аз отиvам на среЩата сьс закьснение естестvено vиждам го ,4е 4ака и му се хvьрлям да го целуvам ,след около една минута спирам ,за да му обясна неЩо ,заЩо сьм закьсняла и vиждам ,4е тоvа е братьт ,еййййййй голям срам беше 4естно.Но пьк онзи не ми отказа на целуvката де,много ме бьзикаха за този слу4ай после.
V сьЩност моя не могьл да дойде на vреме ,и за тоvа пратил брат си ,4е да не би аз да по4акам малко сама

Тюх... много се смях
И така се сетих за една моя мунчовска история. И голям резил.
Беше далечната 90-та година, когато аз бях на 17 г. и нашите не ми даваха да си купувам модерните тогава чизми и къси поли по тялото. И умирах от завист към сестра ми, която в ролята си на 4 години по-голяма от мен, се фръцкаше със всевъзможни модни атрибути ... Бях си хванала гадже на 25 години и той все ми говореше поучително - "ДЕте, дЕтееее... " и мен това ми действаше много потискащо . Тъъъййй..., та тогавашната ми буйна младост течеше в Хасково и из хасковските улици се пусна слух, че в Димитровград са открили бар-вариете, голяма работа, с програма, с танцьорки, скъпотия... гъзария. И тогавашното ми гадже - Янко, ми казва, че ще ме води там, заедно с двама негови приятели и тяхните приятелки, които са на същата тяхна възраст. Аз, пиклеша, се почувствах много горда, че ще съм в такава компания на големите и реших да се облека главозамайващо, да видят те...
Отмъкнах една пола на сестра ми дълга до коленете и с цепка отзад. Добре, ама ми хлопа, а и сестра ми е доста по-висока от мен. Реших проблема като я навих на кръста си няколко пъти и ... отзад на цепката сложих един ластик за коса, вързана като опашка, сложих си един шлифер /много бяха модерни тогава/ и си викам - "Че кой ще ме гледа отзад, аз няма да си свалям шлифера!!!"
Тъй... отиваме в заведението и сядаме. Вътре нямаше много народ и беше много горещо. И като се почна - "Свали го този шлифер бе!", аз - "О, нье, нье, студено ми ье", така цяла вечер ме врънкат, аз нье, та нье и хем умирам от срам, хем не мога да наруша принципите си ... По едно време Янко вече не можеше да ме понася и покани на единия си приятел гаджето на блус, а той задърпа мене . "Стани да играем", аз се дърпах, дърпах, а ония подпийнал вече ме хвана за ръката и след миг бях на дансинга. СЪС ШЛИФЕРА!!! И ме въртя като мечка из цялата дискотека, а зад мен се вее шлифера ми. Е, тогава умирах от срам и се чувствах истински МУНЬО. Но пък удържах на думата си - не свалих моя си шлифер!!!
Ами как да го сваля? Да умра от студ ли?!

Хахаха Ню,ти си била шедИОvьра на vе4ерта .

Лелеееееееее
смях се като някакъв таласъм в четири сутринта 

Ей това достойно се нарежда сред любимите ми лафове - ако си го сложиш в подписа,ще го класирам заедно с таралежа на Ерика и кюфтетата и мустаците на Бу
Умрях от смях с вас,момичета