Записвам се, за да не ви изпусна и се връщам да чета 
Жестоки сте 
Жестоки сте - Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Сутринта ставам към 6, пак в банята за същата тампонна процедура. Барам, барам, връвчицата я няма!
Хаха, за да се изложа и аз тука, същото съм го правила, ама след един купон!
Пияна, заляна, заспала - на другия ден - шок!!!! Пълен шок, паника, чудя се как не съм получила някакъв шок, готвя се да ходя на лекар, влизам в банята - всичко подсказва, че тая вечер не ме е слушала главата.
Леле, това с апартамента и с колата не съм го правила, но направих друго - едната ни кола не е с автоматично вдигане на прозорците и точно преди последните дъждове така си ги оставих открехнати, да се понапълни.
Заключвам, мисля си че е моята и ще се вдигнат сами, отидох си.... и така два дни....
Напоследък толкова ми се спи, че онзи ден замалко да счупя яйцата (нарочно - все едно ще ги пържа, примерно) преди да ги сложа да се варят. 
Щяха да станат интересни варени яйца....
Щяха да станат интересни варени яйца...."Poached eggs" се казват.
Напоследък толкова ми се спи, че онзи ден замалко да счупя яйцата (нарочно - все едно ще ги пържа, примерно) преди да ги сложа да се варят. Щяха да станат интересни варени яйца....
Щяха да станат интересни варени яйца...."Poached eggs" се казват.
A, добре - следващият път като не ме слуша главата, ще знам с какво да се оправдавам...
Тикам пак шишето, най-накрая да се нахрани. Гледам, гледам - в шишето само вода... 
Ейййй, забравила съм да сложа млякото (да се разтвори във водата)! А то горкото, умряло от глад, след опитите ми да го нахраня само с вода. Мноого гадно ми стана, но се поправих. Нахрани се детето, заспа. От тогава, винаги гледам какво има в шишето, преди да го дам на малкия. 
Ейййй, забравила съм да сложа млякото (да се разтвори във водата)! А то горкото, умряло от глад, след опитите ми да го нахраня само с вода. Мноого гадно ми стана, но се поправих. Нахрани се детето, заспа. От тогава, винаги гледам какво има в шишето, преди да го дам на малкия. Ти пак вода си дала. А аз от инат и криви сметки държах дъщеря ни гладна, та с писъци събуди махалата. По едно време свекър ми не издържа (живеем заедно), дойде и почна да ми се моли "Моля ти се, татко, дай й мляко". Ама нали съм стриктна - в родилното казаха "Като я нахраниш вечер, чак на сутринта даваш мляко, може само вода през нощта". Е, хубаво, ама то детето не се събуди в 12 за последното хранене. И в 3 през нощта вече беше огладняло. То реве, аз се инатя, докато накрая ми светна лампичката, че реално са си минали тези 6 часа - от 21 до 3. Горкото ми бебе - де да знае, че майка му график спазва. Беше едва на седмица.
Ключовете на таблото, прозорците смъкнати до долу, само си седнах и запалих. Добре че никой не се е загледал в колата, че нямаше да има на кого да се сърдя защо съм без кола.
Добре че дойде баща и да види, че предна дясна врата е останала отворена. Ключовете на таблото, прозорците смъкнати до долу, само си седнах и запалих. Добре че никой не се е загледал в колата, че нямаше да има на кого да се сърдя защо съм без кола.
Добре че дойде баща и да види, че предна дясна врата е останала отворена.Има една куха лейка тук, която абсолютно всяка сутрин си оставя пред магазина работещ автомобил с двете деца на предната седалка (градинска възраст), да си играят свободно.
Като казахте заключване на дете. Ще ходим на една вила с наши приятели. 4бр. уж възрастни и разумни хора , и едно бебе на около годинка и половина (разбирайте синчето ми). Беше началото на лятото. Пазаруваме каквото си пазаруваме, и решаваме да пием по кафе на паркинга на магазина. Да ама бебока решава че ще бръмчи на волана на колата, дърпаме ръчната, че да не вземе да изключи от скорост. Почва да мрънка за ключовете, ОК даваме ги (умираше от кеф да ги пъха в стартера и където изобщо успее). 5 мин. кеф. Почва да мрънка да затвори ме вратата, ОК затваряме, и чуваме ПИУ-ПИУ. 
Защо, затворихме вратата докато ключовете са в него Добре, че имахме втора кола под ръка, и втори ключ за въпросната кола. Поседя 15 мин. вътре (добре, че колата беше паркирана на сянка), докато мъжете дойдат, с резервния ключ, а през това време с моята приятелка се правихме на клоуни, за да не реве.
, и едно бебе на около годинка и половина (разбирайте синчето ми). Беше началото на лятото. Пазаруваме каквото си пазаруваме, и решаваме да пием по кафе на паркинга на магазина. Да ама бебока решава че ще бръмчи на волана на колата, дърпаме ръчната, че да не вземе да изключи от скорост. Почва да мрънка за ключовете, ОК даваме ги (умираше от кеф да ги пъха в стартера и където изобщо успее). 5 мин. кеф. Почва да мрънка да затвори ме вратата, ОК затваряме, и чуваме ПИУ-ПИУ. Защо, затворихме вратата докато ключовете са в него Добре, че имахме втора кола под ръка, и втори ключ за въпросната кола. Поседя 15 мин. вътре (добре, че колата беше паркирана на сянка), докато мъжете дойдат, с резервния ключ, а през това време с моята приятелка се правихме на клоуни, за да не реве. 
Моят синковец ме заключи на терасата, докато простирам. Хем винаги съм внимавала да не стане това Та, простирам си аз и по едно време го гледам ми се криви отвътре, а вратата затворена. И му казвам: "Хайде, отвори ми!", той - "Не"....Та молби, обяснения...Накрая отвори с обещания за изненада и подарък....
Та, простирам си аз и по едно време го гледам ми се криви отвътре, а вратата затворена. И му казвам: "Хайде, отвори ми!", той - "Не"....Та молби, обяснения...Накрая отвори с обещания за изненада и подарък.... 
Айде изцепчица от по- рано днес.
Приспивам бебето, мъжа ми тръгва за работа и ми казва, че ако успея да сготвя вечеря, би било чудесно. Речено-сторено, ще готвя лазаня с макарони, докато синът ни спи ще размразявам кайма.... извадих я, малкият се събуди, докато го наглеждам се обръщам към мивката, на сушилника съм оставила каймата, гледам бе много ми розовее тая кайма, вземам я.... ми свински пържоли съм размразила...
И една друга мама муня...
Седнали сме заедно със една мама на кафе с бебета и си говорим, кой как раждал и т.н.
Тя ми разказва, че е родила естествено и колко хубаво било, че аз съм родила секцио, понеже не съм изпитала цялото притеснение, очакване на бебето и т.н при което и отговарям, че съм била със спинална упойка и тя се изцепва: " Ама жива ли беше..."
Приспивам бебето, мъжа ми тръгва за работа и ми казва, че ако успея да сготвя вечеря, би било чудесно. Речено-сторено, ще готвя лазаня с макарони, докато синът ни спи ще размразявам кайма.... извадих я, малкият се събуди, докато го наглеждам се обръщам към мивката, на сушилника съм оставила каймата, гледам бе много ми розовее тая кайма, вземам я.... ми свински пържоли съм размразила...
И една друга мама муня...
Седнали сме заедно със една мама на кафе с бебета и си говорим, кой как раждал и т.н.
Тя ми разказва, че е родила естествено и колко хубаво било, че аз съм родила секцио, понеже не съм изпитала цялото притеснение, очакване на бебето и т.н при което и отговарям, че съм била със спинална упойка и тя се изцепва: " Ама жива ли беше..."
.... при което и отговарям, че съм била със спинална упойка и тя се изцепва: " Ама жива ли беше..."
Необходимо и достатъчно условие за поставяне на спинална, си е да не си жив, явно... 