Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.

Номинации за най-голяма муня

3 555 162
18 481
1

1
...
434
435
436
...
1233

# 6 510 8 дек. 2014, 11:57 ч.

София
Мнения: 40 958

Поръчала съм радиоуправляема кола за дребен за Коледа. Всичко точно, пиша адрес в сайта, получавам два смс-а от Спиди, в понеделник пратката ще дойде.
Звъни ми куриера... "Добър ден", "Добър ден"... "такъв блок в квартала няма".
Казва ми куриера номера на блока и само като чух номера ми светна, че в сайта съм писала номера на стария ми блок.
"Няма проблем, важното е че ви намерихме". Пристигат куриерите, извинявам се за грешката. Човека се оказа съкварталец (от стария квартал).
Докато плащам чувам "търси другия" и казва някаква фамилия.

Плащам си пратката и си тръгвам. Чакам асансьора. Слиза една комшийка, казвам "добър ден" и тя започва да ме разпитва
- Вие ли сте с пратката?
- Аз. (ами с пратка съм все пак).
- Добре, дайте ми я.
- Ама как ще ви я дам? Simple Smile

- Ами понеже видях, че сте с пратка...

Казах ѝ "ако сте госпожа еди коя си, тичайте, още са отвън" Simple Smile

А сме се засичали с тази госпожа, поздравявали сме се, но може да си е помислила, че съм куриер. Laughing

# 6 511 8 дек. 2014, 19:06 ч.

Луната ни пази
Мнения: 3 008

Цитат на: г-жа Irukandji в пн, 08 дек 2014, 11:52

Аз на всеки празник, след като ме поздравят, по навик отвръщам "Благодаря, подобно"... Малко е конфузно на 8 март само...

Живея в смесен регион и на Великден или Коледа колегите мюсюлмани ни честитя съответния празник, случвало ми се е няколко пъти да отговарям: "Благодаря, подобно!". Излизам от ситуацията, че и аз им пожелавам да са живи и здрави Hug

# 6 512 10 дек. 2014, 02:59 ч.

Мнения: 87

Ой,ой спукахте ме от смях. Не съм се разписвала отдавна, но с вчерашната случка нямам как да не остана в историята за майките-муни. Цял ден вчера с брат ми си пишем по Вайбър. Дърдорим всякакви клюки, лафчета, аз сама вкъщи с дечо-клечо скучая, той на лекции...скучае... Разнообразяваме се. Наближава 5 следобед и аз започвам:
- Айде брат ми, пали колата, че майка пристига от Берлин със самолета в 18:45 днеска.
Той: Как днеска, бе, утре е!
-Днес ти казвам, бе човек, ей досега съм ровила из сайта на летището. Утре няма кацащ самолет от Берлин в 18:45. Пали и отивай на Терминал 2 е.
Той: Добре, след малко отивам да я срещна.

Продължаваме лафа на различни теми, и към 18:30 дечка-клечка започва да се напъва да ака. Тя от както се е родила все проблеми с това акане има - едни твърдички ги изкарва... Обаче аз заета с Вайбъра и насоки към брат ми решавам, че няма да я слагам на гърнето - тоя път ще ака в памепрса. Приключва малката със своята важна работа и гордо обявява: "Ако!". Нарамвам необходимите пособия - чист памперс, мокри кърпи, крем за дупета, телефон и се паркирам на компютъра. Свалям гащите, отварям памперса и.... точно в този момент брат ми пише: "Самолета кацна.Майка я няма."Шаш и паника. Забравила за памперси и мръсни дупета оставам щерката полегнала на дивана пред компютъра и започвам да преравям със свещ и компас сайта на софиийското летище къде аджеба се е затрила майка ми. Брат ми нервничи. Детето си дърдори нещо и се радва. Отговарям на автопилот: "Да,маме,много хубаво" и продължавам да издирвам изченалата си майка. Телефона й не работи. Сигурно още не го е включила. Къде, по дяволите, е майка ми? Напоследък с тия изчезнали самолети съм в тих ужас, защо мама не слиза. Брат ми продължава да нервничи по Вайбър, че не днес пристига майка, а утре. Аз обаче съм убедена, че е днс. В същото време мозъкът ми регистрира репликата: "Виж, мамо, акото" като страничен шум. Отговарям с едно разсеяно: "Ау, че хубаво ако, маме" и продължавам лудия чат с брат ми, който вече разпитва на гише информация как може да разбере дали даден пътник се е качил на даден самолет. Аз през това време проверявам трескаво и-мейлите от майка ми да видя подробности за полета. О, свещена простота! О, богове и света Муня! Откривам майка си... която всъщност пристига с полет от Брюксел, защото всъщност е в Брюксел, а не в Берлин. И пристига в 23:45/ А не в 18:45. Съобщавам на брат ми своето паметно откритие и четейки неговия крайно учтив и любвеобилен оотговор започвам да изпитвам странното чувство, че става нещо крайно нередно. И тогава чувам възхитеното гукане на щерката: "Гледай, мамо, ако! Хубавоооо?" Затварям очи. Поемам дълбоко дъх. Броя до 10. Отварям очи. Обръщам се към дъщеря си, която е с отворен памперс. Зарязала съм работата по средата. Тя използвала момента, протегнала ръчичка и-хоп!- хванала акото. Разглежда го възхитено и ми го показва. Набързо свалихме дрехите и марш в банята. Дезинфекцирах дивана с разтвор от белина и малко омекотител за аромат (добре, че дивана е кожен), облякох малката, дочетох обянението на брат ми колко много ме обичал и как ако ме видел щял да ме прегръща до смърт и... изпаднах в истеричен смях примесен със сълзи и сополи. Майка кацна благополучно същата нощ в 23:45 с полет от Брюксел на терминал 2. Посрещачи нямаше. Хвана такси до хотела. Амин!

# 6 513 10 дек. 2014, 15:06 ч.

София
Мнения: 1 017

Витка-Тутка-Рачка просто ме уби с тази история... Joy

# 6 514 10 дек. 2014, 16:44 ч.

Мнения: 5 892

Днес отивам на гинеколог и след като му казах, че за 10г никога не съм ходила при друг реших да споделя, че майка ми ми е казала, че я е израждал с мен. Обаче нали редовно езикът изпреварва мисълта ми се изцепвм "Д-ре, мама каза, че Вие сте ме родил!" Crazy

# 6 515 10 дек. 2014, 17:23 ч.

Мнения: 3 784

Камалия, блузата ми пострада от твоя разказ! Joy

А той какво ти отговори?

# 6 516 10 дек. 2014, 17:51 ч.

Мнения: 5 892

Погледна ме странно и се изсмяхме и двамата. Blush

# 6 517 11 дек. 2014, 10:37 ч.

Мнения: 306

Случка от онзи ден с непозната муня.Седя си на топла точка в Билла и чакам да ми дойде редът,да си поръчам там каквото съм решила.В непосредствена близост е витрината със сирената и кашкавалите на килограм.Както знаете в Билла табелките на тези продукти са написани колко струват 100 гр. Седи една лелка там и оглежда сирената.Идва служителката и тая и се сопва "Как да разбера кое сирене колко струва??" Продавачката и казва,че на всяка табелка си пише сумата и съответно цената е за 100 гр....Онази " Ама какви са тия цени в стотинки,как да преценя колко е килограма ??? ooooh!

# 6 518 11 дек. 2014, 11:17 ч.

Добрич
Мнения: 1 183

Това ме подсети за една муня в кварталния ни супермаркет. Нова е, /нали ни е квартален, та ги знам по физиономии/ Казвам и че искам четвърт маслини. Тя се обръща за кутийка, но на лицето й е изписано че не разбира и мъжът ми да я посети и казва 250 гр. Тя добила кураж се тросва:
-Е, четвърт или 250гр? - Имаше до нас и друга клиентка и се засмя с глас. Обяснихме, че 250=на четвърт килограм, а продавачката :
- Аз да не съм длъжна да знам, пък #Crazy

# 6 519 11 дек. 2014, 11:24 ч.

Пловдив
Мнения: 2 137

Цитат

- Аз да не съм длъжна да знам, пък #Crazy ooooh!

Цвц ! Никога!
Малко спам, но с мъжа ми коментирахме, че вече за да продаваш не си длъжен да знаеш подобни неща или дори да смяташ. Достатъчно е да имаш една здрава ръка и да прекарваш стоката през баркод четеца. Накрая въвеждаш парите, които ти дават, а на екрана се изписва какво трябва да върнеш. Два пъти в голям супермаркет чакаме по 15 минути, защото витрина и каса не могат да се уточнят, че за да се изчисли продажба се въвежда тегло (баркод) х цена и излиза сума (ако баркода не се чете от четеца). Втория път дори беше много фрапиращо, защото въпроса на касиерката беше, а 985 гр. (пише го на кутията) аз, като 0,985 ли го въвеждам Shocked

Не знае момичето, че 985 гр. = 0,985 кг. Не е и длъжно да знае. Звъни на витрината с везните. Всички на касата чакаме да дойде служител от витрината, а през това време и тези на витрината чакат, защото няма кой да ги обслужи.

# 6 520 11 дек. 2014, 12:44 ч.

София/Горна Оряховица
Мнения: 275

Цитат на: poohito в чт, 11 дек 2014, 11:24

Цитат

- Аз да не съм длъжна да знам, пък #Crazy ooooh!

Падам възнак! Ами ако беше 2кг и 100гр какво ли щеше да прави милото!?

# 6 521 11 дек. 2014, 13:45 ч.

София
Мнения: 1 017

Леле... толкова ли са зле тез милите девойки... doh

# 6 522 11 дек. 2014, 14:31 ч.

Мнения: 4 370

Цитат на: Lima.lima в нд, 07 дек 2014, 23:06

Цитат на: г-жа Irukandji в нд, 07 дек 2014, 10:08

хахаха тва с мравката е много готино Simple Smile

Аз с моитe кафе с лед и лимон и дълга кола, къде съм тръгнала значи.... Grinning

Ха ха, аз пък съм си поръчвала Лай от Чайка Simple Smile

Ха ха, сега се сетих как с братовчедка ми като бяхме малки изядохме цял пакет с бисквити и аз удивена че сме го сторили възкликнах: Цял бисквит патии!!!

# 6 523 11 дек. 2014, 17:20 ч.

Мнения: 1 455

Аз наскоро се учудих, че тук при нас (Централна Европа), за да станеш продавачка в дрогерия или магазин за козметика, ти трябва завършен курс или колеж по козметика (незнам точно как се казват на БГ такова образование, може да има друго име Embarassed

)
Сега обаче, след вашите разкази, мисля че е напълно реално такива да са изискванията. Дефакто, продавачките на маслини трябва да са завършили търговска гимназия поне...

# 6 524 11 дек. 2014, 17:57 ч.

Мнения: 3 784

Защо търговска гимназия? Грамовете в един килограм, събиране и умножение се учат в началното училище.

А изискването консултантките в козметични магазини да имат някакво образование в сферата никак не е лошо.

Препоръчани теми

Попитай Козметичката

Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това?

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 5

За изневярата

Причина:

Причина: