Номинации за най-голяма муня

А пък аз редовно пускам на макс яденето да заври и после го намалявам. Но доста често "намалявам" съседния неработещ котлон...и си отивам в другата стая, а супата ври и пръска чак до абсорбатора, както й върху съседния включен, но празен котлон.

Действието се развива ден преди Великден.
Ставам рано сутринта,ще меся козунак.Първо ще пия кафе,вече готово слагам захар.В момента,в който изсипвам лъжицата в чашата виждам,че е сол.
Пускам ново кафе,вече съм сложила захар,сипвам малко мляко.
Отпивам глътка кафе,о ужас млякото пресечено!

Има един магазин на Витошка, входът е откъм пряката, но имат едни панорамни прозорци. Едно време беше за перуки. Та, откак се помня, все през прозореца влизам в този магазин. Интересен факт е, че продавачките все ме гледат много стреснато. Аз така и се усещам, че трябва от другаде да изляза  Не ми ли свикнаха вече?
Преди няколко дни, пак така.

Да го направиш веднъж добре, но да го направиш за втори път...
След като прозрях, че всъщност е лосион за тяло си го преместих от банята в спалнята да го ползвам поне по предназначение. Обаче още преди това го бях показала на щерката и обяснявам какъв готин душ-гел имаме с мирис на мохито(по-скоро лимонен мирис). Междувременно съм пропуснала да и кажа, че не е било душ-гел, най било лосион... По същото време неиният душ-гел свършил и детето решило да ползва моя, взело си го от спалнята и се изкъпало...и съответно го оставило в банята. Влизам аз, къпя се, виждам шишето, сипвам, измивам...сещам се пак, че това не е онова...
И за да не замине съвсем лосиона, снощи и казах, че ако го ползва да е след баня  Беше толкова разочарована, толкова хубаво и миришел на лимон..."Ама ти сигурна ли си, че все пак не е за къпане" ме попита съвсем искрено ))

Ох днес и аз съм от муните в баните. Прибрах се от работа по-късно и гледам моичкият си насякъл една краставица за салата, сипал си ракия и се готви да гледа мача. Викам му "Гладен ли си бе , да слагам ли да вечеряме или да отида да се изкъпя набързо?" ,а той ми отговаря, че още не бил, сега ще пие ракия, абе с две думи да се разкарам. Влизам аз в банята, къпя си се както му е реда, като междувременно премятам през акъла си задачите до края на вечерта и за утре. Едновременно си мисля и какво точно ще сложа на масата да вечеряме и в един момент се усещам, че най-старателно си мия зъбите, бързайки ,че ще сядаме да ядем. Това не ми се беше случвало, обикновено сътворявам по-качествени простотии.

Вчера,докато говорех по моя телефон,се скъсах да го търся. Дори сериозно се притесних,че съм го изгубила. Разбрах какви съм ги сътворила,чак когато обясних с жестове на колегата какво търся. Скъса ме от подигравки после.

Съпруга ми трябваше да даде медицинска бележка за ваксините в училище. Естествено я забравил.
Отивам да прибера сина ми на обяд. Учителката ми обяснява нещо, сина ми и той въодушевено обяснява нещо... Сетих се аз за бележката. Разкопчавам ципа на чантата, пухам ръка в джоба, вадя бележката и безмълвно я тикам в ръката на учителката. Вниманието ми е насочено към отрочето, което продължава да обяснява нещо.
Учителката поглежда бележката в ръката си и смутено пита:
- Ама какво е това?

Поглеждам. Малко листче от тефтерче, на което са нарисувани няколко свързани помежду си хаотично разхвърляни точки (но все пак номерирани). Учителката върти листчето в ръка... На гърба му има нарисуван картоф с очи, нос, уста и излизащи от него четири чертички "крайници" (представата на моя син за човек/човешка фигура).

Вчера след обяд карах дребен да ми рисува човек. Нарисува ми го След това и точки рисувахме, номерирахме и свързвахме с линии. Как мама да изхвърли творенията на синковеца?!

Следва повторно движение на ръката с цел вадене на медицинската бележка. Напипвам бележката, подавам и... спрях ръката си навреме когато забелязах в нея подобно листче с драскулки. Този път не го наврях победоносно в ръката на учителката.

Казах "Извинете, не е това" и със смях започнах да ровя джоба старателно в издирване на бележката

В този джоб държа тефтер и няколко средства за писане (химикал, молив, тънкописец). Та движението "пъхане на ръка и вадене на бележка" не би трябвало да завършва с "ама к'ва куха лейка съм само".

А взимали ли сте чужд багаж в автобус?   Аз да.
Пътувам по линията София-Варна. Мъжът ми беше взел един сак от МТел с точките, един такъв червен и готин. И бях абсолютно убедена, че никой друг няма такъв, а и не бях виждала. И слизам във Варна, грабвам си сака и директно към вкъщи. Направи ми впечатление, че моя сак го бях сложила по-назад, но все пак всички като си взимат чантите и те се разместват. Прибирам се, хахо хихи с майка ми, и по някое време си викам чакай да изкарам подаръците за децата. Отварям и гледам мъжки дрехи. И с целия си акъл, затварям го и си викам ей сега като го отворя всичко ще е наред   Отварям, пак мъжки дрехи. Ами сега? Това не е моя сак. Почвам лудо да звъня в автобусната фирма. Вдига ми някаква служителка, от типа "Докато се обърна и охлюва се шмугна в храстите". Алоооооо, ами ако някой се обади и ааааааз ще ви се обаааадя. В това време чувам, че някой влиза при нея и обяснява нещо за багаж. Оказа се момчето, което е взел моя сак. Че се разбрахме, и дойде даже до вкъщи да ми го донесе. В моя защита мога да кажа, че той първи ми е взел сака     Той пък като се прибрал, приятeлката му като отваря сака вижда женски дрехи. Че докато се изяснят почти проблем да стане. Оттогава всичко се проверява пред автобуса още.
P.S. А защо ги лепят тези номера по багажите и билетите. Уж да няма кражби. Ама никой не ги следи тези неща. Аз като съм заблеяна, ако шофьорите ги проверяваха щяхме да предотвратим ситуацията. 

Аглея ,имам СЪВСЕМ същата история,с много малки разлики.Автобуса беше Бургас-София и като отворих предполагаемия "мой " сак съзрях мъжки плувки на палмички  Интересното е,че също опитах номера с отварянето и затварянето  Еми,... там си бяха! А по-лошото е,че аз носех документи,който задължително трябваше да подам същия ден.За щастие за около час се разплете ситуацията и човека дойде до Централна гара да разменим багажите.

Боже, ох, не съм само аз, олекна ми  Явно там около морето сме разсеяни 

И аз имам такъв случай с разменен багаж. Далечната 2001 година е. Аз съм кандидат студентка. Ще ходя в Бургас и естествено ще направим и едно моренце заедно с майка ми и сестра ми. Сутринта по вина на баща ми стигнахме на автогарата малко преди да тръгне автобусът. Ние се качихме, а той сложи багажа. Пристигаме в Бургас. Вземаме си чантите и се оглеждаме за транспорт до университета. Отварям аз да си сложа списанието и сестра ми ужасена казва, че това не са нашите дрехи. Ами сега...Автобусът продължава за някъде си, а моите документи са вътре. И решихме да хванем такси и да настигнем автобуса. Тръгнахме да го гоним, стигнахме го и го изпреварихме. Чакаме го ръкомахайки и показвайки багажа, а шофьорът просто ни подмина. Качихме се в таксито и шофьорът предложи да кара успоредно с него(добре, че са няколко ленти), а ние да махаме и крещим пак. Настигаме го пак, отваряме прозорците и започваме да обясняваме. Шофьорът само ни поглежда, маха с пръст отрицателно и пак си кара. И така няколко пъти. Явно по някое време е решил все пак да види какво става и спря. Разменихме багажите и се върнахме в Бургас, че доста далеч бяхме стигнали.
Просто като част от комедия беше. Колко сме се смели след това, ама тогава хич не ми беше до смях.

Вчера сутринта ходих на зъболекар, рано за да съм сънена и да не усещам толкова, докато ми пилят. Вечерта ще си прибирам здравната книжка- вадя, те 2 книжки. Съвсем бяло петно ми е как съм  се сдобила с 2, но на втората книжка собственичката е със същата фамилия.
Днес се обадих на зъболекарката и тя не беше много учудена от случката.

Между другото, днес пътувах с автобус от София за Варна... Шофьорът няколко пъти повтори, като слизаме да си сверяваме номерата от багажа и лепенката на билета, че много често ставали грешки... 
Явно са ви запомнили хората...

На мен това с размяната на багажа ми е било голям кошмар в студентските години.
За това пък заблеяна веднъж хванах връзка в обратната посока, вместо да продължа за където бях тръгнала (влака имаше прикачване). Та тогава както и бяха нарядко влаковете, аз от страх спрях на някаква тъпа гаричка, откарах от сутринта до вечерта висене да си хвана точния влак.

Sta_di - добре, че все пак сте имали пари за такси и преследвания.  Представи си, беше съвсем с последни пари на връщане от море, примерно... без карта или кеш ужас!

Ах, объркани влакове

Преди години с майка ми живеехме в Студентски град и винаги използвахме жп гара Подуяне като ходехме на село.
Естествено влака се хваща в последния възможен момент. Изреждат пристигащи и заминаващи по уредбата. Ние тичаме запъхтяни и се мятаме на влака.
Пътуваме около час и вече би трябвало да пристигаме. Навън вече е порядъчно тъмно. През цялото време се хилим като ряпи, играем на всякакви игри в стил "виждам нещо с буква..."
Идва кондуктор. Майка ми със замах и широка усмивка подава билетите. Човека няколко пъти погледна - ту билетите, ту нас. Накрая ни попита "Ама момичета вие за къде пътувате". И след звънкият отговор отсече "ама вие не сте за тук. Този влак е за Силистра".

Уточнявам... пътуваме за село Костенец. Обясни ни човека, че трябва да слезем на 1вата възможна гара (Долно или Горно Камарци) и да вземем обратния до София.
А беше зима мисля. На туй Камарци жива душа няма, само ние двете и още един човек (не толкоз заблуден). Светлинки нийде се не виждат.
Стигнахме до София, но слязохме на централна гара. Обещали сме, че ще идем на село. Мятаме се на последния морски влак, който спира не Костенец.

Е, да, но вече е 12. Автобуси няма (от гарата до селото са 6км). Гарата тъмна. Мобилната комуникация в онез години е била смътна концепция. Няма да спим на гарата (зима е), а ще търсим телефон. Смилиха се над нас и ни дадоха да се обадим. Хората на село обаче си лягат рано... А пък други са разпивали... Като знам баба ми каква беше, кой знае колко се е притеснила и е кършила пръсти... Спасиха ни... до колкото помня сънен и трезвен комшия