Аз задължително ритам по ламарините на колите и "натискам спирачки" като се возя. Пословична съм направо. А и отзад не мога да се возя и все съм но подходящото място да шашкам шофьора
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Тръгваме с кола за София. Взимаме чувала с боклука да го хвърлим в контейнера на 30 метра от блока, и се сетихме за него в Пловдив, когато в най-голямата жега вече силно ни напомни за себе си 
.
.Пропуснах да спомена, че тръгнахме от Бургас.
Не знам дали това ме прави муня или не ама адски често ми се случва докато си вървя пеша по навик да се обръщам настрани и да се опитвам да погледна в огледалата за задно виждане какво става около мен. Понеже съм активен шофьор и ми е дълбоко вкоренен навика да надничам непрекъснато в огледалата. И сама на себе си се смея какви ги върша, когато съм пеша. Има ли някой друг тук със същата диагноза?
Аз докато карам бебешката количка,при вида на полицейска кола съм си търсела колана....който между другото много рядко НЕ използвам,ама проверявам все пак..... 
Последните постове ми напомниха за една колежка, която е точно обратния случай. Активна шофьорка, но хич не се оглежда какво става около нея и колата й 
. Веднъж отиваме на кафе, паркира на улицата, отваря вратата без да се оглежда, минава едно такси с бясна скорост и залепя шофьорската врата на предния капак 
. Веднъж отиваме на кафе, паркира на улицата, отваря вратата без да се оглежда, минава едно такси с бясна скорост и залепя шофьорската врата на предния капак 
Това са натискането на спирачки, докато се возиш, веднъж за малко да доведе до ПТП. Работила съм във фирма за провеждане на шофьорски курсове. С шефа веднъж бяхме тръгнали да вършим нещо по учебната кола, не помня какво. Аз се возя, а той кара. И понеже реакцията често изпреварва дори самата мисъл при мен, докато шофирам, щеше да стане беля.
Тръгва на някакво кръстовище, а аз съм се загледала настрани. Поглеждам напред и предната кола явно ми се е видяла прекалено близо и както винаги докато се возя скочих на спирачките.
Само дето в учебната кола на пасажерското място, наистина има спирачки и ги натиснах насред кръстовището
Добре, че се движеха бавно колите, че потегляхме на светофар, че щях бая да изненадам този зад нас 
Шефа само се обърна и казва : Айде да караме един по един, че до никъде няма да стигнем така
Тръгва на някакво кръстовище, а аз съм се загледала настрани. Поглеждам напред и предната кола явно ми се е видяла прекалено близо и както винаги докато се возя скочих на спирачките.
Само дето в учебната кола на пасажерското място, наистина има спирачки и ги натиснах насред кръстовището
Добре, че се движеха бавно колите, че потегляхме на светофар, че щях бая да изненадам този зад нас Шефа само се обърна и казва : Айде да караме един по един, че до никъде няма да стигнем така
Когато трябва да се разминавам с някого на тясно място (тротоар, пътека, мостче...), съм си втълпила, че е редно всеки да мине в неговото си дясно и ако ми се набутат в обратното "платно", лекинко се възмущавам наум какви нескопосани шофьори се движат по тотоари, пътеки и мостчета. 
Когато трябва да се разминавам с някого на тясно място (тротоар, пътека, мостче...), съм си втълпила, че е редно всеки да мине в неговото си дясно и ако ми се набутат в обратното "платно", лекинко се възмущавам наум какви нескопосани шофьори се движат по тотоари, пътеки и мостчета.
аз днес като се прибирах с тежките торби от магаизина си викам асансьора с чипа за входа, и си чакам и се ядосвам....викам си "какво става, някой простак пак е оставил някъде вратата отворена"....докато една баба не влезе и тя и ми се смее милата 'ейй почивка трябва вече миличка". Ако знае само колко е права.... 
Аз да се оплача, май и двамата сме муни с приятеля ми. Купуваме веднъж крушки, имаше различни видове, и аз харесвам някакви, уж икономични, че и 2 бр. в комплект, евтини за такъв тип крушки... Идва време, изгаря някаква крушка, спокойни, че имаме крушки. Тръгва да сменя приятелят ми крушката, гледа - те някакви много странни, със съвсем тъничък край, прекалено малък за наличните ни фасунги. Отидох до най-близкия магазин и взех съвсем обикновена крушка. На следващия по-голям пазар пак купуваме крушки, за да имаме. Снощи изгоря крушката в банята. Тръгва приятелят ми да сменя крушката. Гледа едната, че отново е твърде тънка, а пък другата е добре като размер, но за сметка на това със скъсана жичка. Явно така си е била в магазина.
С Ши лак съм.
Обелил се е на едно място. Изглежда кофти. Цветът също ми е омръзнал.
Нямам време да ходя да го махат. Напоявам обилно тампони с лакочистител и най-старателно увивам всяко от безценните си пръстчета.
Решавам, че докато чакам да подейства ще изпуша една цигара.
Поднасям елегантно цигарата към устните си, духа вятър, взимам в ръка запалката и с другата прикривам огънчето
Много, мноooooooго лоша идея. ....
Цели са де, повечето. Пръстчетата....
Малко бретона, ама...
Обелил се е на едно място. Изглежда кофти. Цветът също ми е омръзнал.
Нямам време да ходя да го махат. Напоявам обилно тампони с лакочистител и най-старателно увивам всяко от безценните си пръстчета.
Решавам, че докато чакам да подейства ще изпуша една цигара.
Поднасям елегантно цигарата към устните си, духа вятър, взимам в ръка запалката и с другата прикривам огънчето
Много, мноooooooго лоша идея. ....
Цели са де, повечето.
Пръстчетата....Малко бретона, ама...
Препоръчани теми