Номинации за най-голяма муня

Да се включа и аз към мунята 

Случката е съвсем прясна от тази седмица. Аз съм в 1 АГ „Св.София” за конизация и в стаята имаше още две момичета около 30 годишни. Всеки ден идваха лекари на визитация и мога да кажа, че ни бяха единственото разнообразие. Даже започнахме да се заглеждаме по тях
На поредната визитация един доста симпатичен лекар пита едното момиче (Вики): „Правят ли Ви промивки?”
Тя отговаря: „Не, аз сама си ги правя”
Той:”И как си ги правите?”
Вики: „Ми ... сама се подмивам...” 
Тя толкова се беше притеснила, че обърка промивки с подмивки. 

daniabc много се смях За сега се сещам само за една случка от моминските ми години.Прибираме се с една приятелка от дискотека призори и леко подпийнали.Решаваме да си хванем такси до вкъщи.В един момент аз виждам в далечината кола със светеща табела и започвам да махам и викам да спре.Колата спира и отвътре се показват двама полицаи.Оказа се,че съм спряла патрулка.Органите на реда бяха много любезни с нас и дори ни закараха до вкъщи вместо такси.(сигурно,защото са ни видяли че не сме много адекватни да се приберем)

Прясна случка от онзи ден.Облякла съм си един потник с гол гръб и за да не ми се  вижда много много сутиена съм си го хванала само с една презрамка през врата(надявам се да се сещате как), което го прави малко неподходящ за моя бюст.И вървя аз с двама колеги и усещам как с всяка крачка сутиена ми се качва все по-нагоре, а гърдите ми излизат отдолу.Не мога да си го оправя, защото не върви пред тях да започна да си бъркам под потника.И вървя така и в един момент забелязвам, че чашките на сутиена ми са излезли над деколтето на потника-празни, а гърдите ми са голи(добре поне , че те не се виждаха) Не знам дали колегите забелязаха облеклото ми, но слава богу нищо не са ми казвали по тази тема   

Ох, все повече се убеждавам, че всички талантливи мами са се събрали в този форум. Смях се със сълзи.

Като стана въпрос за патрулката, се сетих и аз за следното:
Аз, сестра ми и една състудентка отиваме на купон в един ресторант в областта "Кенана" /мисля/ в Хасково. Единственият начин да стигнем до там от центъра на града е да вземем такси. Заставам аз като най-отворена близо до пътя и започвам да махам. Вероятно е бил пиков час, защото не случихме дълго време на празно такси. След поне 15 мин. махане най-после ни се отвори късметът. Качихме се ние щастливи, шофьорът ни пита къде да ни закара, ние му обяснихме и така стигнахме до ресторанта. Стана време да платим и в този момент забелязвам, че изобщо няма таксиметров апарат. Ах, казах си аз, попаднали сме на кофти такси, сега бакшишът спокойно може да поиска колкото си ще. "Колко ви дължим", питам го аз, "Гледам, нямате апарат", добавям възмутено. А той отговаря: "Ами аз не съм такси, както вероятно сте забелязали. Махнахте ми, спрях".

От мен да знаете, не всяка жълта Лада в провинцията е такси.

daniabc        събудих бебка от смях   

Емел, много се смях! 

Две приятелки също бяха спрели вместо такси патрулка. И то в чужбина. Тогава бяхме още малки, непълнолетни..та патрулката ги закарала при родителите. Тайно били отишли на купон

Аааааа, имам приятелка/съученичка, която редовно и целенасочено се прибирираше с патрулка, в резултат на което се дори се омъжи за редови патрулиращ  Понеже чете и пише тук, не е редно да я "разнасям"... Ако се реши да разправя, ще се хванете за коремчетата 

След дълъг размисъл, се реших да споделя и най-голямата ми муньовщина... Да предупредя, че никак не е смешна, а може и да ви натовари 
Действитето се развива преди 12-13 години, първата вълна на реституцията... Мама е от малък град, упълномощила е нейна приятелка-адвокатка /от там/ да  и движи нещата. Жената се справи отлично и дори успя да намери купувачи за нивите, които ни реституираха, а на мен ми повериха честта да финализирам сделката ... И до ден-днешен имам  познати и приятели в градчето, а по времето, когато се развива случката, нямаше градска клюка, която да не знам - в това число и за хора, с които се знаем само по физиономия...  Манталитета там е такъв, искаш-не искаш - за два дни научаваш всичко 
Уговаряме се с адвокатката да мина през кантората и, за да уточним последни подробности, срещата  с клиентите е планирана за следващият ден и един вид съм на инструктаж...
Всички адвокатски кантори са в края на главната улица, представляват помещения от около 15м2, влиза се дирекнто от улицата, а  вратите им са широко отворени - климатици нямаше още, а и от далече да се вижда, че е работят. Та влизам аз с бодра стъпка, Д., седнала зад бюрото и трака с бясна скорост по клавишите на архаичната си пишеща машина. След етикетните любезности, съвсем искрено питам как е, защото вече съм осведомена, че е получила лек инсулт преди 2м. /гледам лошо към димящят фас и преливащият пепелник/. Тя ми нарежда да изкакам 5мин., за да приключи и продължава да блъска по машината. Придърпам аз един стол и сядам срещу нея, погледа ми  се спира на разгърнатата  папка, зачитам се в нея от скука - виждам позната специфична фамилия и започвам да чета  сериозно и задълбочено. Дело за развод, заведено от мъж  който по случайност е в близкото обкръжение на моя приятелка и волю-неволю вече съм запозната с "казуса" до най-малката пикантерия. Историята накратко е следната: Жени се набързо "човекът", жена му забременява, а той лудва по колежка-сервитьорка. Работили са заедно повече от 3г., той я харесвал, тя го отсвирвала... След като се оженил, решила, че това е мъжът на живота и. Докато жена му бременее, започват щура показна връзка - навсякъде заедно, млящят се на обществени места и все в тоя дух. Каква бременност е карала, не ми се мисли, но факт е, че жената роди 5 седмици преди термин, наложило се да поостанат в болницата, а благоверният, като се появил след седмица да види бебето /завлечен насила от роднини/, на подмятане колко прилича малкият на него отсякъл - Бе то и на маймуна не прилича, що ме обиждате  /Дълго се чудих дали да не го вкарам тоя в темата за муньовците, ама и там не заслужава да е  /. И чета аз в делото, жена му каква к....а била, не чистела, не готвела, детето не гледала, че и го тормозела психически ... Бил съсипан и пред самоубийство  , причинените му травми, биха могли да се компенсират донякъде, само ако му се присъди апартамента /подарък от родителите на жена му/. Подпалих здраво - жена му не я познавах лично/визуално, но всички я съжаляваха и и се чудеха как и защо търпи. Д., си натрака последният лист, приложи го към папката и я хлопна. Питам я "бе С..... ли развеждаш?", тя вика, че е адвокат на жената .... искала да си запази брака  И аз с цялата си младост и безпардонност, като се отприщих... Викам, тая е луда, какво има да пази -  ...ба`ти мъжа и чудото. Ма като набрах една скорост... не е за разправяне. Тя, адвокатката, ми се "радваше" искрено - "така е", вика, добре, че ги има такива, че ще умрем от глад иначе  Аз, донякъде окуражена, се развихрям... По някое време гледам, че адвокатката не изглежда добре..., пребледняла..., някакви тикове се появиха - викам, това ще да е от инсулта, преуморила се е... и се пъна да съм още по-красноречива и детайлна, така де, пак да се посмеем, да я разсея... Да ама след минутка се хвана за сърцето, изръкомаха нещо и перна запалката - помоли ме да и я подам. Станах от стола, гледам две жени с шлифери седят до врата... изобщо не им обърнах внимание - взех запалката /от средата на помещението/, настаних се отново с/у нея на бюрото и с твърдото намерение да "разнищим" темата докрай. Тъкмо си поех дъх да продължа и "Д..." с мазен гласец ми казва - "Я пак ми разкажи "С......", колко е добър като човек, че преди малко не те слушах внимателно  /тиковете видимо се задълбочават, примигва често, и сякаш цялата дясна половина от лицето и е извън контрол.../ Започвам с нови сили да я убеждавам, че нещо не ме е разбрала и да констатирам на глас, що за боклук е, тъкмо захапах частта, че и жена му не мога да я разбера и "Д...", не издържа - прекъсна ме и вика: - Ей  там  е  жена му с майка си - обръщам се, жената реве - майка и гледа ме гледа убийствено... Да имаше как земята да се отвори и да потъна, но не би - само се "присетих", че имам бърза работа и скокнах... На излизане подадох ръка на "пишман-съпругата", смутолевих нещо от сорта "...кураж, не се давай, мисли за детенцето..." и излетях през вратата, съпроводена от изпепеляващия поглед на майка и. Не знаех какво е чула, но от малка та  до ден днешен, си имам принцип: - Никога не казвам нещо зад гърба на някой, ако не мога да му го кажа и в очите... - та се почувстах задължена да изръся подобна недомислица 
След седмица продадохме нивите, Д.., се държа, като че нищо не е станало, прибра си щедрия /заслужен/ хонорар, аз се сбогувах с детската си мечта, да се занимавам с право...

Daniabc, трябва този да го сложиш в темата с Муньовците - егати и съществото...
Иначе... и на мен ми се е случвало нещо подобно. Тази пролет излязох с едни приятели на кафе в парка - слънце, птички, зеленина... Поръчахме си ние и си говорим. Аз преди време си харесвах много един младеж и баща ми каза, че се е оженил преди месец. Та, отварям аз една уста колко е готин, как съм го изтървала, с каква глупачка е излизал преди (наистина, момичето беше под всякаква критика), как ако и жена му е такава, доста зор ще види и все от този род... По едно време моите приятели (те не познават момчето) се сбутаха и ми шепнат "Има тук един, много те гледа." Аз гордо се обръщам леко през рамо, за да хвърля убийствено еротичен поглед и вместо това ми идеше вдън земя да пропадна - там стоеше въпросното момче с още един приятел, пийваха биричка... само на два метра от нас всичко е чул. За да изляза от неудобната ситуация, минах, честитих му и побързах да се изнеса от заведението.
Та, и аз си направих такъв извод... по-добре в очите, отколкото зад гърба. Или най-добре да си трая

                     Аз пък вече съм станала такъв непукист, че си оправям презрамките и си закопчавам ципа и пред непознати и пред колеги... Разбира се, гледам да не ми се налага често  .

daniabc ,умрях от смях с този техник...  а той как реагира милия-защитаваше ли се ?

Той явно от началото се усети, че ме е изплашил - добре, че не му счупих нещо, все пак съм женище 175см/85 кг.  /обещала съм си, като спра с кърменето, да се взимам в ръце, но май няма да е скоро /. Естествено му се извиних около 100-тина пъти, той само повтаряше, че няма проблем, даже и нет-а ми пусна! Не съм му следила задълбочено реакциите, щото ми трепереха коленете до обяд  Повече се изумих /и потресох/ себе си, не съм предполагала, че дори и в състояние на афект, съм способна да прибегна до физическа саморазправа 

Имаше тема преди време за смешните навици придобивани от родителите покрай бебетата и децата ....
Повече съм за там .... ама да се похваля и тук 
Оставям детето на ясла / втора седмица ... съвсем пресен, пресен ... като след първата беше болен още две - тоест ...почти все едно го водя за пръв път /.
За да се справя с бушуващите в мен емоции и притеснения, отскачам до Била .... да разтуша с малко "шопинг" 
Там, към края на посещението си / след като съм платила и остава само да прехвърля покупките от  пазарската количка в багажника / мислейки си точно , колко добре се чувствам .... толкова, че чак бях забравила  за съществуването на синът ми at all  ...... се опитвам да застопоря с крак въображаемия педал на колелото на пазарската количка   

По време на онези - летните бригади, в които участвахме за помощ в селското стопанство, моя приятелка е на бригада в някакво село. Там няма особени развлечения за млади хора и къде-къде-в местната кръчма-единственото "заведение" в селото. Пълно, естествено със заклети пияници, които смучат евтина ракия и "облак" докато се усмъртят. В тези кръчми и не влизаха местните жени, ами само мъжете и евентуално бригадирки. Та моята приятелка отива до тоалетната, като трябва да прекоси цялото заведение. Естествено, сподиряна от погледи, въздишки, подсвирвания и коментари. Достатъчно вбесена, на връщане минава нахакано, с вирната глава и важно-важно-вие па кои сте....Само, че като тръгнала да сяда, установила, че полата й (клош) е захапана отзад в колана на бикините и е минала през цялото заведение с пияниците по гащи.

Днес влизам за пореден път в отбора на Муните
Отивам на басейн (тренирам плуване) и съзирам един симпатяга. Понеже там са предимно мъже, всяко женско присъствие им привлича вниманието. Обикновено плувам с цял бански, но понеже исках да разнообразя, взех половинки. Плувам си аз, по едно време реших да потренирам малко скок във вода. Излизам по стълбичката, гордо вървя към другия край и с крайчеца на окото отбелязвам как и четиримата мъже са се втренчили в мен. Аз - доволна и въртя дупе. Когато стана време да скачам, отнякъде се появи една треньорка и ми кресна "Момиче, я си оправи долнището, срамотиите ти се виждат". Леле, умрях от срам - долнището ми се свлякло и дупето ми било на показ... абе не че нещо, после го обърнах на майтап, но съм сигурна, че пак ще ме чакат с този бански