Номинации за най-голяма муня

Ох, разбирам те много добре. Тази дума ми е "любима"
Много рядко ми се случва да изпусна или сменя по някоя буква, но една дума ме "мъчи" особено. Думата е "чакай" . Първият път, когато имах преживелици с нея бях в едно кафе, където ходех ежедневно като по- малка. Кафето пълно, на масата сме доста хора и вече тръгваме. Но сервитьорката не идва за сметката и всички се изнасят-аз решавам да я изчакам /защото не обичам да оставям пари по масата/ вече изнервена, че никой не ме изчаква се развиквам "чукайте ме, чукайте ме" /вместо чакайте ме/... Да не ви обяснявам, че привлекох вниманието на всички присъстващи. И оттогава, за зла беда, тази дума продължва да ме преследва. Още доста пъти съм се провиквала да ме...

Ето какво ми е разказвала мама за неин колега от студентските години.  Живеел с приятелката си в студентски град и нали се сещате как е  - малки стаи, малка баня. Приятелката му сложила простор в банята, а на простора - пране. Става си той сутринта, облича се и излиза. След малко се връща бесен. Нашия се облякъл в банята, за да не я събуди и докато си обувал панталона - закачил отзад на колана си чоропогащник от простора. На излизане от блока някакво момиче му казва "Колега, не сте си обули правилно чоропогащника"   

И аз като Шърли ан имам преживяване в басеин.Аз също ходех да плувам само с цял бански.Един ден обаче гледам че доста се е съсипал от препаратите в басеина и викам чакай да сложа половинки.Плувах що плувах и тръгнах и аз да поскачам.Скочих веднъж и излизам да скачам пак,като си мисля че съм позабравила скоковете.Хванах се за перилата на стълбичката и тогава установих че горнището ми го няма,бях с такова тип лента-бандо.Басеина пълен с мъже и само още една жена там.Единия като изцепи евалла и изръкопляска и останалите и те .Много ме взеха на подбив тогава не стига че циците ми убийствено малки ами и това.После станахме приятели с повечето,често се засичахме на басеина,обаче аз вече нося винаги само цели бански.А забравих горнището ми беше останало на средата на басеина,как е паднало така незнам изобщо

Охх сетих се и за друга случка.Един ден сме пробутали детето у баба му с преспиване.Мъж ми на работа а аз цял ден епилиране,маски маникюри,глезене.Вечерта викам сега ще му спретна една изненада.Беше ми подарил за една Коледа едно еротично бельо,горнище с връзки под бюста и прашка и жартиер.Викам сега както съм се барнала отвсякъде ще се сексим.Наконтих се яко ,парфюми,коси пуснати мани мани.Гледам паркира колата и аз чакам на вратата,закопчавам една белезница с пух на ръката и седя и чакам.По едно време се звъни и аз отварям със замах и викам "Ооо здравей бейби",като белезницата ми виси от ръката.Насреща комшията отгоре,дошъл да търси раздвижен ключ...така се сконфузих и аз и той.В това време пристига и мъжа ми,като почнах да се смея сълзи чак ми изскочиха от очите.Комшията вика ааа арна булка взе ти,арна.Мойта така няма да те посрещне
Дълго време след това с комшията си викахме здравей бейби

 

Отиваме фирмата на тиймбилдинг на бунгала. Компания, маса, хапване и пийване, само че на шефа първи му се приспа и се прибра да спи. После на мен- и аз се прибрах в съседната на неговата стая - и никой друг няма още дошъл в бунгалото. Влизам аз в стаята си, но се заключвам  Реших вместо да викам, да се опитам да се отключа сама. Опитвам, напъвам, ама не.....От шума на "отключването" шефът в съседната стая се буди и мисли, че крадец се опитва да влезе и почва да вика : "Ееееооооо..Кой е там?" Но аз мълча и само въртя ключа, шефът разбира, че е от моята стая, чука, аз "Заключих се!", та се наложи да му подавам ключа през прозореца и така се оправи положението.

Снощи цяла вечер се смяхме с мъжо. Ще му разказвам аз историите на Kalimma , ама от смях нищо не мога да кажа. Успокоих се малко, взех да разказвам историята за пишман-самоубиеца. И пак смях, че даже и театро му изиграх- как Kalimma скача отгоре му да му бърка в устата. Смяхме се, излязох от стаята, след малко се върнах. Бях забравила да му кажа най-важното, че самоубиеца ще се убива с витамини и аналгин. Е, не, няма такива истории просто. И сега като пиша и се смея...

Това беше много добро!

Ох сълзи ми потекоха от смях,направо си те представих

Извинявам се за "записа", но следя темата като излезе на първа страница и само дебна...
А историите са уникални, просто.

Ох, моя муньовщина от около час. 
Писна ми вече да изпадам в нелепи ситуации.

Случката е следната:

Работя в сградата на "Еником", в "Дружба 1".  Помещаваме се на 4 етажа, другата част е за магазина на "Еником".

Днес слязох да взема нещо от долния етаж и като никога реших да ползвам общият асансьор, когото делим с мебелната фирма.
Влязох в асансьора, който се затвори и не искаше да мръдне нито нагоре, нито надолу.
Хеле, след 15 минутно чакане реши да се спусне на първия етаж. Последваха още 15 минути чакане и паника, че мога да остана затворена там поне до понеделника.
Реших да се опитам да отворя вратите с ръце и о, чудо...но чудото беше за кратко- озовах се в огромния затворен вече магазин и хиляди аларми почнаха да пищят.
После дойдоха СОТ-ове, човек от фирмата...снемане на данни.
Абе опасна рецидивистка се оказах.
Лошото е, че всичките ми шефове бяха уведомени за това и то по това време.

Ох, сега ми е хем смешно, хем кофти. 
Нямат край тия мои муньовщини. 

Майка ми и леля ми имат 10 години разлика. Случката става някъде в средата или началото на седемдесетте. Леля ми вече е омъжена за софиянец и живее там с пораснало самочувствие. Майка ми - обикновено селско момиче отива да учи в столицата и да взема пример от кака си. Тъкмо било излязло кафето, обаче тях ги било срам да седнат да пият, защото смятали че като им го сервират топло ще е много неудобно да духат да изстине    Как не им е дошло на акъла, че могат да почакат и то пак ще си изстине не знам!
Та: хай лайф лелята решава да заведе и да образова селската си сестра на оперета - Вълшебната флейта. Гледали какво гледали първото действие и излезли в антракта във фоайето със всички останали зрители. Хората костюмирани с фракове, хубави вечерни рокли ... взели си по нещо разхладително - Кока Кола  някаква закуска ... Който си спомня онези времена, знае какво чудо беше да си купиш кола! Майка ми ентусиазирана взела бутилките и застанала до колона на която била импровизирана маса и вързана отварачка, започнала да се мъчи да отвори бутилката. Не успяла и я съборила няколко пъти. Леля ми я гледала и се вбесила. Дръпнала бутилката, нахокала сестра си колко е некадърна и как я излага и опитала тя да отвори колата. Да ама не! И тя я съборила 1-2 пъти и накрая успяла! Да обаче колата плиснала и леля ми взела най-правилното решение - да я затисне с пръст! Колата започнала да пръска още по-силно и за да не окъпе майка ми леля ми се завъртяла на другата страна, но пък зад нея имало някакъв мъж във фрак. Толкова се шашнала че започанала да движи шишето нагоре на долу (демек да го разтръсква още повече) и да къпе човека от глава до пети. Майка ми прихнала да се хили като ощипана, а леля ми тръскала ли тръскала и през цялото време викала "Извинявайте! Много съжалявам! Извинявайте! ..." Човека само гледал и не вярвал какво му се случва  , но пък бил разбран, приел извиненията и не се скарал с тях. Майка ми казва, че представа няма какво се случва във Вълшебната флейта след първото действие. Не спряла да се кикоти, а леля ми все и мрънкала до края, че тя е виновна и я изложила  Сега вече и тя го приема забавно.

Ето едни мои изцепки от миналите дни:

1) Купувам си нова чехли, тръгвам, вървя няколко километра и установявам, че едната съм я загубила - найлоновата торбичка се скъсала, аз не съм чула, защото съм със слушалки в ушите и така

2) Звъня на майка ми по gsm, но тя го забравила и телефонът й звъни от същата стая до мен. Нищо. Но като се върна тя, аз й докладвах веднага : "Мамо, някой ти звъня по телефона", без да се усетя, че съм аз

Момичета, да сте живи и здрави висчки, срахотни истории, много ме развеселихте        
kalimma 

Та покрай историите за автобуси и аз се сетих за една случка с моя милост.
Пролетт. Аз съм 9-10 клас. С 2ма съученици се прибираме с автобус 102 /Икарус/. Навън слънце пече, но малко преди това се беше извалял страхотен порой. Качваме се ние в претъпкания 102 и едвам се докопваме до средната част на автобуса, т.н. колело. Тръгвайки, от автобуса ни заля обилно количество насъбрала се в гънките над колелото вода. На всяко тръгване и спиране и всеки завой това се повтаря. Накрая аз не издържах /а и пътувах над 15спирки / и извиквам с пълно гърло /надвиквайки мотора/ на съучениците : "Аз слизам да чакам другия автобус, че в този е много лошо времето.............."
Сещате се хората около нас  , после 

 
вие сте голям смях....