Номинации за най-голяма муня

  • 3 579 300
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 9 045
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 590
Трябва да се самоотлъча от таз тема. Зле ми действате. Някак се чувствам длъжна да проверя с личен опит част от изливащите се тук муньовщи, но все пак - да добавя нещо от себе си, за да не е съвсем копи-пейст.
Та давите си вие лъжички, вилички, капаци на тенджери - аз обаче проявих творчество. Отваряйки бутилката с олиото в близост до врящата манджа, капачката така изхвърча, че със стройна парабола се цопна клокочещия боб. Последва кратък курс по риболов с подходящо въоръжение, който завърши успешно. Не посмях да се пробвам с голи ръце. За това ми стигна акъла.

# 9 046
  • Мнения: 6 640
да се включа и аз. имам навика да ползвам плота на печката като продължение на работния плот и като не ми стига мястото слагам разни неща уж за малко върху него. но никога не вдявам, когато плотът е горещ.
та вчера успях да подпаля кошничка за хляб. мм се притече на помощ и я угаси с първото попаднало му под ръка - изля бутилка... с оцет  Mr. Green

# 9 047
  • Мнения: 3 782
Силвиана, добре, че не е била с олио.  Laughing

# 9 048
  • Мнения: 11 642
За мен е закон Божи преди излизане да седя 2 минути до вратата и да гледам дали е изкл. печката ми.
Оттук научих и трика да снимам с телефона, за по сигурно.
Малкия беше бебе, тъкмо проходил. Сложила съм върху печката пластмасовата кофа за боклук, да не я пипа малкия, мокри кърпички, крем за дупе, салфетки. Отивам да изпратя баба му, време колкото да се обуе жената, влизам в кухнята- цялата в дим, кофата поразтопена, салфетките горят. Нашия врътнал копчетата на три котлона. Все се сещам и благодаря, че не сме излизали на разходка.

# 9 049
  • Мнения: 14 589
Това с телефона веднага го копирам.

Срам ме е, но е за тук. Пиша ли в тема за български език, задължително се излагам. Невероятни грешки правя.

Втората ми муньовщина: така съм наблъскала дрехите в пералнята, че барабанът се изметна.  Ако е оцеляла пералнята след това пране, довечера ще се похваля.

# 9 050
  • София
  • Мнения: 5 719
Айде и аз в групата на изтърваващите.
Сутрин и аз си правя кафе за работа, но го сипвам в бутилка с широко гърло. След това вътре наливам и мляко, направо от кутията. Обаче тия кутии ги правят с много малки капачки... е, поне по-малки от гърлото на бутилката. И след като се опитам да затворя кутията от мляко с капачката на бутилката и видя, че е голяма, би трябвало да светне лампичка, че ако пробвам обратното, малката капачка ще падне в голямото гърло. Би трябвало, обаче не светва.  Thinking

# 9 051
  • София
  • Мнения: 10 825
Понеже днес готвих коприва - много обичам - и се сетих как преди 3-4 години с една позната брахме коприва. Бяхме на гости на приятели в едно селце и ни завеждат на разходка сред природата. Другите се хванаха да правят барбекю на една поляна, а ние се разхождаме наоколо из гората и намираме една полянка покрита с коприва - млада, свежа, чудна. Запретваме ръкави ние да берем копривата, даже извадихме кърпички с които да хващаме стръковете, та да не ни боде. Абе на мен в началото само ми бодеше, пък после спря, викам си: ей го на, толкова ми е груба кожата, че даже не усещам да ми пари копривата! Напълнихме по един голям плик и се върнахме при останалите. Там с гордост показвам на мъжа ми пълния плик, а той понеже не е съвсем наясно с ботаниката, попогледна го особено и викна другата жена да сравни какво сме брали. Ми оказа се, че едната от нас е брала коприва, а другата - няколко стръка коприва и останалото неидентифициран бурен. Ха, познайте аз коя бях  Flutter

# 9 052
  • Мнения: 1 972
Аз копривата я уцелвам обаче готвенето ми куца... ММ се оплаква, че му жули на езика Crazy

# 9 053
  • Мнения: 6 640
Кристин, следващият път си вземи от копривата на Онна, тя не жули  Laughing

# 9 054
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 746
Паркирам в подземният паркинг на Мола.
Обикалях около 10 минути докато си намеря място.
Слизам от колата и се сетих ,че по никакъв начин не мога да я намеря после.
Направих снимка на мястото за паркиране и още една на стълба с номерата и нивото.
Видях , че има служители ,който регулират движението и ако се загубя ще им покажа снимката.
Приключихме с детето разходката за 40мин, че много бързах.
Естествено и тя успя да ме накара да и купя някой неща ,който нe бяха предвидени.
Слизаме на паркинга и  не намирам колата. Shocked Отивам при служител показвам му снимката и той ми сочи в някаква посока.  Laughing Обаче нещо не ми изглежда така. Повъртях ме се и поглеждам снимката и виждам,че изобщо не съм на това ниво Shocked Накрая я намерих. Добре, че прочетох в някоя от темите да си направиш снимка, къде си паркирал  bouquet
 

# 9 055
  • Мнения: 1 455
Aз пък днес прерових контейнера за пластмаси, защото снощи наредих на мъжа ми да изхвърли едни гумени дискове от летните ми джанти. Добре, че днес рано ми звъннаха от сервиза защото липсвали, а кофата не беше изхвърляна.  ooooh!

# 9 056
  • Мнения: 701
Така с една приятелка - срещаме се в парадайс (голям паркинг), тръгваме си, аз си намирам бързо колата, ама тя нещо не помни в коя зона е... Викам - качвай се при мен, ще обиколим по-бързо. Обиколихме 3 пъти нивото - 5 пъти имаше "Ей я мойта кола там... аааа, не е тя... Тази ще да е, я приближи... Ааа, не..." И накрая се оказа на долното ниво. Simple Smile

А наскоро получих нова чаша за кафе с едно особено капаче...
http://www.bholu.com/wp-content/uploads/2010/03/Picture-4.png Една колежка рече - Дали пропуска капачето... И аз веднага както си бях направила горещо капучино, обърнах я и явно от разпененото мляко такова налягане е станало, че направо гръмна това кафе - изми ми очите, всичко на метър около мен беше в кафе  Laughing

# 9 057
  • Мнения: 5 890
Тези чаши много ги мразя. Една сутрин съм се успала и се оправям по най-бързия начин. Остана ми много кафе в чашата и си го преливам в подобна чаша. Тръгвам, по пътя към колата надигам чаша да отпия кафе и се поливам цялата. Добре, че бях с кожено яке и се оправих само с мокри кърпички...

# 9 058
  • София
  • Мнения: 5 292

И аз веднага както си бях направила горещо капучино, обърнах я и явно от разпененото мляко такова налягане е станало, че направо гръмна това кафе - изми ми очите, всичко на метър около мен беше в кафе  Laughing


Сутринта в работата се смях много качествено на това. А днес следобяд се прибирам от работа и влизам в офис на Теленор, за да ги попитам нещо за телефона ми. Към мен се приближава  млада госпожица, на тебелката на която пише "Управител".  Усмихвам се и в мозъка ми вече звучи "Добър ден, имам нужда от съдействие", когато от устата ми излиза:
- Добър ден, имам нужда от управител...
Опулването на гопожицата беше ясно, а аз прихнах да се смея.

# 9 059
  • Мнения: 2 625
Днес се очертаваше да ми е дълъг ден, защото след работа  трябваше и да ходя на празника на буквите на малкия ми син. По този случай, реших, че няма да имам време да сготвя и  си направих схема, в която и големия син да участва - нещо лесно като леща - просто трябваше да я свари. За  всеки случай  му  написах бележка, щото го знам какъв е разсеян. Бележката беше с кратки инструкции - "извадила съм лещата, тя е в найлоново пликче на плота, сложи вода  в тенджерата и я свари за около половин час, докато омекне" / купувам я насипна, та не  винаги това е  точното време за варене/. Тръгвам спокойна,че  нищо в този ден не съм пропуснала, но за всеки случай се обаждам на сина ми  в три, да го наблюда. Разговорът: -Сложи ли лещата да се вари?
-Да,  даже я сварих вече
-Браво маме, а  набъбна ли?
-О,  много даже,почти не е останала вода. /тук леко се зачудих, но нищо не казах, за да не  ставам досадна/
Прибирам се  заедно с малкия и  започвам заготовката с лук, моркови, бе  нормалните неща за  леща-яхния. Отварям капака на тенджерата и какво да видя -  то набъбнали та набъбнали...котешки гранули newsm45 До сега спорихме кой е объркал пликчетата, и двамата отричахме до дупка /макар че подозирам, че точно аз съм мунята в случая...но смятам да не признавам/ Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт