


Чак съжалих, че нямаш спомен какво още си й наговорила. И аз губя свяст, когато видя сълзите на наранено дете.

Разбрах и че странният шум при разбъркването не бил от несварени картофи, а от дружното танцуване на лъжиците по дъното...

Най-ужасно беше да си приведа ръцете в нормален вид, изтръпнали в поза на богомолка. Трети ден ме болят жилите при мишниците и добре, че съм с малък бюст и не се нараних сериозно.



Извиквам и мъжът ми идва на помощ - добре ли си? Често се паря, та той все ме проверява. Оплаквам се много нещастна, че ще закъснея за работа - и той също се пробва да извади лъжичката, после установявам, че е искал да я извади с вилица. Чак след това се сещаме и двамата, че може да отлея част от кафето в друга чаша, за да мога да хвана лъжичката...
Препоръчани теми