Така и не разбрах това и като свърших работа, си тръгнах. Чак у дома разбрах чии са били тия ключове.
Беше петък. Наложи се да се върна веднагически до работата.




, излизам и започвам да чакам пред отвора, че да ми изпаднат снимките. Чакам, чакам, дупя се, захождам, клякам, няма бе. Група ученици се заливаха от смях зад гърба ми. Вече не само аз бях почервеняла от срам и яд, но имах чувството, че и задника ми запари. Направих крачка назад, за да огледам по-добре отвора, че да не се налага пак да се гъзя и О!Чудо, снимките под обувката ми. Не знам кога са се сурнали, но се усетих що толкова ми се хилеха децата. В своя защита ще кажа, че съм яко късогледа
За късмет стигнахме само с час закъснение в градината, за сметка на това пък цял ден съм на вън, "доволно вкочанила се" и три пъти се намерих на различни места из Красна Поляна
поради промяната в маршрута на част от градския заради бъдещото метро. Близо час обикалях като гламава че да се намеря къде съм ама ей на, муня голяма хептем, хем уж гледам кое къде върви
и в крайна сметка три рейса и три коренно различни места от крайната дестинация, не се бях возила толкова в ГТ от години
В крайна сметка си намерих пътя де Препоръчани теми