Номинации за най-голяма муня

Аз така веднъж с телефона на моичкия, преди 10 години- забрави го на една нощна смяна и като повечето любопитни жени взех да се ровя какви номера има. Някои,  ги знам, други не. По едно време решавам, че няма какво повече да се ровя и вместо копчето за изключване натискам бутона за набиране на номер- съответно последният изписан на екрана беше на бившата му жена (тогава бях "много на ти с мобилните"). Докато си оправя ръцете и в паниката се чудех да затварям ли, да се извинявам ли и чувам в слушалката еротично приправен женски глас: " Коте, обади се! Моля те!" 
Викам си на акъла, ако взема да ти се обадя, на такова коте ще ми станеш, ама реших да я оставя в илюзията, че е говорила на бившия си мъж и затворих. След което телефонът упорито звъня 2-3 пъти...естествено не вдигнах.Предпочетох да се измъкна ни лук яла, ни лук мирисала... 

Олеее, а ти защо не вдигна и да й вдигнеш скандал защо го търси по това време. 

Ех, защо не те срещнах тогава, да ми дадеш акъл..... Може би, защото те още поддържаха някакви отношения и щеше така или иначе да се разбере, че аз първа съм я набрала.
Ако някоя си познае в репликата, да ми пише на лични 

Правихме панихида на баба ми. Моята задачка е да взема и върна свещеника. Сестрата на баба ми подробно ми обяснява пред кой блок да чакам отец Стефан. Сутринта с мъжа ми отиваме с колата 10-на минути подранили. Но тъкмо паркираме и виждам как от един от входовете на блока излиза свещеника. Скачам от колата и с високите си токчета зачатквам забързано срещу него.
"Добро утро!" - поздравявам аз.
"Дал Бог добро!" - отвърна той и ... и ме отмина. Аз зяпнах след него неразбиращо и го проследих с поглед как отива до колата си, качва се и отпрашва. Помотах се объркано и тогава видях, че от най-далечния край на блока в моя посока се движи мъж с черно расо и килимявка /ако така им се вика на шапките им/. Отдъхнах си, че леля няма да ми се скара, че съм изпуснала свещеника да ми се измъкне и стремглаво се засилих към попа.
"Добро утро!"
"Добро да е!" и без да ме погледне повече отмина и зави зад ъгъла.

АААА НЕ! То бива бива съвпадения и случайности, ама чак пък поп през поп да се прескачат и ни единия да не е този, който чакам... 

Но не смея да си тръгна. Седя и чакам да хвана някой свещеник. Отец Стефан се появи в уречения час, седна на задната седалка и подкарахме. А аз се опитвам да водя разговор:
"Днес ми върви на свещеници! Трима видях само докато ви чакаме."
От задната седалка мълчание. Решавам, че отеца се е засегнал за неофициалните ми приказки и започвам надълго и нашироко да обяснявам какво се е случило. Отзад мълчание!
Обърнах се назад изцяло към него и му обяснявам:
"Наистина, не се шегувам видях няколко ваши колеги преди да дойдете"
"Сигурно - това е попския блок. Повечето свещеници от града живеем там" отвърна благо отец Стефан.
Смених темата. Приказвам за времето, за събитията в страната, за хората сега, но отеца не подема разговор и това е. Пак се извръщам цялата назад.
"Явно не ви се приказва."
А той пак благо ме поглежда "Извинете, не чувам добре и като бръмчи колата даже не съм чул, че ми говорите."
Стигаме мястото на панихидата излизаме от колата. Колата реве, свещеника не чува и аз се провиквам с цяло гърло:
"- Ще чакам и на връщане да Ви ...." - и млъкнах на средата на изречението, защото се усетих, че мотора на колата е млъкнал, а аз крещя и всички събрали се ме гледат.
А отец Стефан ме погледна кротко, усмихна се благо и каза:
"Е, не съм чак толкова глух."    

Докрая си мислех, че и на този поп не си случила 

Да заявя и аз своята претенция за Муня...
Допреди година и нещо въобще не знаех, че картата за пътуване  с ГТ(за цялата градска мрежа) важи и за метрото.Въпреки, че пътувам с карта, най-надлежно отивах и си купувах билетче в метрото.И така до една суртин, в която, купувайки си поредното билетче, от портмонето ми не изпадна картата, и служителката се изхили: "Ама Вие нали сте с карта, защо и билетче?" "Ей така, за по-сигурно"- смутолевих и се спуснах по стълбите...

Олимпияяяяя хахахахаха 

И аз като теб за аватара на Шушон все си мислех, че е плюшен заек, а днес установявам, че е котка с плетени заешки уши 
Муня, та дрънка 
 

  Пумукъл, една приятелка казва, че мозъкът изтичал с кърмата, та от това ще да е 
Извинявам се за спама.

И аз така мислех допреди няколко секунди...

the Дорис,съчувствам ти...

За сега запис, да ви следя, а по-късно ще пиша.

Е, много хубаво, вкарайте ми котарака в интриги. Плюшен бил! Сякаш не сте забелязали колко умно гледа. 

Шушон,спокойно! Номинацията не е за котката, а за мен 

Направо ме разбивате!   Вече приличам на луда в офиса - седя си втренчена в монитора пред мен и от време на време избухвам в смях - просто чета темата

Ето и част от моите муньовщини:

Отивам да взема щерката от ясла с колата. Петък е. Обувам й обувчиците, но забелязвам, че пантофките й са "зальохани" и решавам да ги взема за да ги изпера и изсъхнат до понеделник. Тръгваме към колата. Държа дъщеря ми с едната си ръка, а с другата нося пантофките й. Стигаме до колата и ми трябва трета ръка за да отключа. За да не пускам детето от ръката си (на улица сме все пак), решавам да пусна пантофките, но къде...? Ами върху колата и по-точно върху покрива на купето. Вече със свободни ръце качвам малката, връзвам я в столчето, качвам се и аз, паля и потеглям. С периферното си зрение улавям 2 жени на тротоара, които възбудено ръкомахат. Решавам, че махат на някой познат в далечината и продължавам напред по пътя си. Случаен поглед в огледалото за обратно виждане и изненада!!! - 2-те жени ме гонят (уличката тясна и аз карам бавно) и продължават да ръкомахат. Хората, които си вървят спокойно по тротоарите спират за да гледат сеир. Не ги чувам защото със запалването радиото се включва. Осъзнавам, че явно нещо не е наред и спирам. Слизам и търпеливо ги изчаквам да ме наближат. Тогава вече ги чувам: "Пантофките! Пантофките върху колата!..." Поглеждам там където ги бях оставила - там са си - като гротескна розова сирена върху покрива на колата. Смях за минувачите. Благодарих на двете жени, естествено, но потънах в земята от срам - добре, че бяха упорити в усилията си да им обърна внимание. Иначе щях да си карам из София с пантофки върху колата... поне докато не хвръкнат някъде.

Другите два случая със забравени вещи върху колата за нещастие не завършиха положително. Единият път оставих там бутона за алармата (той е самостоятелен - не е закачен за ключа). Потеглих  и се сетих след 10-ина минути какво съм направила. Върнах се на мястото, откъдето потеглих, слязох и започнах да търся. Намерих го, но... премазан - някой е минал с автомобила си през него.    Другият случай беше преди месец. Трябваше да занеса на една колежка почистващ препарат в еднолитрова туба. Слизам с тубата в ръка от вкъщи, за да извадя ключовете за колата оставям тубата върху капака на багажника (той е хоризонтален и съответно удобен да пуснеш там нещо). Вадя ключовете от дамската си чанта, отключвам, качвам се и потеглям. Пристигам на работа и колежката ме пита нося ли й препарата. Казвам "Даааааааа! Само че остана в колата. Отивам!" Да, ама в колата го няма, а търсих доста щателно. Тогава изведнъж включих какво направих тази сутрин и като попарена се върнах в офиса и й разказах какво най-вероятно се е случило. И другите колеги чуха и всички изпокапаха от смях. Вечерта като паркирах пред вкъщи потърсих тубата. Намерих я. Срязана се въргаля в прахоляка. Не разбрах дали някой е минал през нея, или умишлено е срязана, но така или иначе беше празна.