Номинации за най-голяма муня

AnMary, уби ме с това буболече 

Да се сложа и аз тук
Вчера съм при директорката в детската градина, за да ми вади бележка за социалните, относно детските. Докато вади бележката се заприказвахме за предстоящите ни почивки. В същия момент влиза счетоводителката и се обръща към мен.....
ТЯ:  "Здравей, ти на къде си?
АЗ: Ми, към Приморско " 
ТЯ: Добре, аз имах предвид сега на къде ще ходиш, да ме хвърлиш до някъде.

Карам се на сина ми, защото ми е скъсал възглавницата. Тя е от не знам си к'ва пяна и е с две калъфки (едната е по-скоро някаква мрежа, която не може да се маха). Махнала съм по-дебелата. Та дребният много обича да се търкаля по спалнята и да ми съблича възглавницата И всяка вечер горката се търкаля гола.
Днес обаче забелязвам някакво откъснато парченце от пяната. Беснея, а дребното изстрелва дежурния си отговор "не знам".
И му рекох, че баща му ще го наказва Дребният наду гайдата.

После му обясняваме как тъпата възглавница е скъпа и не става за игра на футбол.
- И какво? Хвана я с пръстче и се скъса ли?
- Не мами, със зъби беше!
- Захапа я като куче и започна да я въртиш. (тук даже показах съответното движение с глава)
- Да.

И ми се обиди детето, щот не спрях 5 мин да се хиля  


Миналата седмица ще сменям/подменям етикетчета на картонени кутии. Новите са отпечатани и само трябва да махна старите и да залепя новите.
Колкото и да се старая при отлепването винаги има поражения по кутията. Колегата ме открехна на един номер... обгаря залепения етикет със запалка и се сваля без ник'в проблем.
Ще го пробвам значи. Не успях да запаля етикета, но постигнах невероятна чернилка по него. На тоз етикет има номерче... ама се не види. А чернилката си e чернилка... не пада с търкане с пръст Ориентирах се по интуиция
И не се научих до края... все се чудех "тоз етикет кой номер беше...".

Забравила съм, че колегата е обгарял етикети....
Зареждам принтера и ми мирише нещо на изгоряло... Отписах го веднага милия, само дет не му пожелах "Rip".

Никак не е скучно около теб 

Във ФБ пиша поздравление на приятелка за РД и в старанието си да й сложа весела картинка, вместо Happy Birthday лепвам една с бременен корем за "Честито бебе". А тя не обича деца и с мъжа й са решили да нямат. Опитах се да изтрия, но беше късно 

И току-виж пък утре, тя се оказала бременна, както не обичат децата 

Прясно-прясно: опитах се да вляза в метрото чекирайки календарче на Шуърчек за отбелязване на дните от цикъла.  

Аз пък вчера след плуването съм седнала, суша си косата и изведнъж гледам и се учудвам как някаква отсреща има същата туника като мен (за пояснение е малко вероятно, понеже е купена от втора употреба, а не от магазин с масово производство). След миг осъзнавам, че отсреща просто има огледало...

Аз излизам от нас сутринта, вадя ключа за колата и го натискам да заключа вратата на апартамента.

Аз най-редовно си викам асансьора с чипа от входната врата и си го чакам търпеливо

А аз се чекирам за работа (3-4 пъти поне) и се чудя защо не ми се отваря вратата, а аз се чекирам с чип за асансьора в блока ни 

Прословутото чувство на ориентация на моя мъж... естествено аз отново бях "наказана" и сигурно си е мислел "таз па к'ва е неориентирана".

Имах работа в района на НДК. Свършихме. С дребният ще идем до офиса на баща му - НДК - Борово (5-6 спирки с трамвай 7). Трябва да сляза на последната.
Слязох. "Виждаш ли стълбите?", "Да", "Качи се по тях и тръгвай и кат стигнеш подлеза ми кажи".
Качихме се по стълбите, вървим си. "По улицата м/у оранжевите блокчета ли да вървя". "Какви оранжеви блокчета???"

"Ама ти пресече ли линиите?", "К'и линии да пресичам, ник'ви линии не съм пресичала, качих се по стълбите".
След кратък размисъл реши, че съм се объркала и трябва да се върна на колелото (обръщалото).

И да се кача по стълбите. Виждам стълбите. Пресичам линиите и се юрваме по стълбите.
"Пак ли да вървя м/у оранжевите блокчета", "К'и оранжеви блокчета? Там няма блокчета".
След кратък размисъл - "върни се на колелото, аз ей сега ще дойда".

Звъни след малко и казва, че бил на стълбите. Тоз будалка ли се с мен?
Виждам стълбите, които катерихме първият път, а зад гърба ми са стълбите от второто катерене. Мъж нема. Вече си мислех, че получавам дежавю и не съм в квартала, в който трябва да съм.

Следва някакво обяснение за еди кой си трамвай на спирката. Ама трамваите са два...
Мръднахме малко с дребен и о, чудо... там е, на стълбите в дясно.
Щеше да е много по-лесно ако беше казал "слизаш. обръщаш се на дясно и поемаш по стълбите". К'и са тея "вижда ли стълбите?" при положение, че са в три различни посоки.
А можеше и по-зле да е... "завърти се на левия си крак три пъти, плюй през дясното си рамо,..."

И ме зарази с ориентацията си. На връщане "от тук все направо". И си вървим с дребен, отпивам си от лимонадата с джинджифил... идилия.
И стигнахме до Мол "България".
- Май се разминах с твоя подлез. На мола сме.
- Ама ти не можех да пресечеш улицата ако не минеш през подлеза.
- Ама за какво ми е да я пресичам, вървяхме си по България.

Хванахме трамвая не от последната, а от предпоследната спирка. Слизаме на НДК и предлагам на дребен да видим топките.
"Мамиии мога ли да пипна ей туй фонтанче (водата)"
"Може"
Лекинко залитна, аз казах внимавай.
Второто залитане не беше толкова лекинко и моят син с цялата си прелест се пльосна във водата. Не успя обаче да полети с главата напред, кацна на крака... във вода до кръста.
Изненадващ се оказа полета му - физиономията му беше неописуема.
И не мое да излезе щот шадравана се оказа по-дълбокичък. И аз едвам го извадих, щот през цялото време се заливах от смях.
"Ох мами, много съм мокър и ми е студено" 

Поизтръска си сандалите от водата и рече "ще седим тук докато изсъхна ли?".
Ама го качих на метрото. И една жена ми предложи място, но отказах и последва кратко обяснение защо.

С дълга пола съм, горната част е прозрачна, подплатата до коленете някъде, висока талия и ластик отгоре. Не съм свикнала да я нося и да ѝ оправям подплата след ходене до WC  Излизам аз и си вървяяя с подплатата захапана за ластика на полата. Свети ми задника и яркото, шарено бельо. Хубаво, че бяхме на морето и извървях сравнително кратък път докато се усетя защо ми е много прохладно отзад 

Ти на море- пак добре. На един новогодишен банкет една мацка си беше запасала късата пола отзад в чорапогащника и мина през целия ресторант така.

А в 11 клас, учителката ни по литература, много достолепна жена, връщайки се от тоалетната, застана пред дъската да записва нещо и по същия начин си беше защипала полата в чорапогащника 

Ох, аз веднъж така казах на една учителка, че ципът й е разкопчан, а тя така ми се намръщи насреща, все едно аз съм й виновна. Оттогава изпитвам неудобство да съобщавам за подобни нередности.