Номинации за най-голяма муня

  • 3 558 307
  • 18 481
  •   2
Отговори
# 1 035
  • Мнения: 1 192
nelyyy, я дай лещата, че нали прахоса бобът  Wink, няма гладни да ни държиш! Много ми харесаха поясненията ти в скобите  hahaha Mr. Green

# 1 036
  • София
  • Мнения: 3 421
В темата за муньото прочетох една случка и се сетих за мен.
Та си викам щом той е за там, аз съм за муните.

Аз - млада майка, първо дете, гледам го сама, чета много книги и стриктно изпълнявам. Ама стриктно!
Яде детето през нощта и аз го вдигам да се оригне - да, ама не. Не искаше това бебе да се оригва и това е - яде и веднага заспива. Да, но аз съм прочела - ако не извърши тази ми ти процедура, като го сложа да легне ще повърне, ще се задави и ... (думичката "може" явно съм я пропуснала).
И така...стоях си със спящо бебе на рамото по 40мин.-1 час докато реша, че е безопасно.  ooooh! Добре, че се отказа детето от нощното хранене още на втория месец.

# 1 037
  • Мнения: 64
nelyyy, я дай лещата, че нали прахоса бобът  Wink, няма гладни да ни държиш! Много ми харесаха поясненията ти в скобите  hahaha Mr. Green
Мила,ти мани лещата,ама да знаеш какво ми се случи преди минути…
Прибира се наш’та от работа, с мисли още от понеделник  за тиквички с доматен сос. И понеже в  8ч. ще излизам с колеги нямам време за губене.Тъкмо нарязах тиквичките и метнах първите в тигана, малкия (на 3г. е келеша,ама още не говори) идва и си дърпа достойнството.Аз разбира се като една грижовна майка,зарязвам всичко и го пльосвам на гърнето със сок в ръка и едновременно да гледа Том и Джери. Връщам си се при тиквичките и продължавам да си домакинствам. Ама съм една такава превъзбудена,хем бързам и хем се радвам че мъжо тая вечер ще гледа зверовете…Та пържа си аз и викам чеки да си приготвя доматито… Знам че имам цяла торба с такова от мама, да е жива и здрава жената, вземам чантата – О УЖАС!Повече от половината нагнило че и взело да мухлясва(щото да ми чака кефа как да го сготвя…). Започва се едно сортиране и чистене, успешно заделих около 1кг – напълно ми е достатъчен. През това време тиквичките изпържвам идеално, тъкмо слагам последните в тигана …леелелелелелел,малкия още на гърнето.Втурва се „грижовна майка”да си види убусника, да ама човека си свършил работата успещно - на леглото локва…Викам дано да е сок, помирисвам, ама не е сок… Обаче помирисвам и другооо… Оня зверилник ми се хили и бяга.Като решавам да обиколя леглото да го докопам и АААААААААА! Стъпвам на нещо мекичко и понеже с голям разкрач(нали го гоня говедото малко)и в стремежа си да не направя шпагат така си стягам крака че се схваща. Предполагам някои поне от вас познават чувството на два пръста един върху друг и как няма какво да направиш. И седя си така стъпила в акото и не мой се мръдна. А онова се залива от смях. Опнъх си крака на ляво надясно… Забравих да спомена, че бях с джапанчици. Та събух ги раздвижих си крака и беж в банята да ги изхвърля да ги мия.Връщам се да оправя малкия и…тиквичките!!! А те горките от негърчета нагоре. Останалите метнах в тавата с домате и марш в банята. То няма остъргване това нещо там ей. Голям зор видях. И така измих чехлите и олеееее,дали включих фурната … айде бегом.Ами че що да я включвам,те тиквичките пръжнати,а доматито може и сурово…
Тъкмо си викам никой не разбра ква муня съм и влиза моя и понечва да ме целува и тамън,тамън сме опрели устни, той се дърпа и вика: На кво мирише?!Малкия да не се е наакал. Той оди насам-натам и души като куче. И все около мене. Гледам го , и той ме гледа и се гледаме като котараци и като се замислих и на мен ми понамирисва…Кога се поглеждам,к’во мислите виждам. На корема ми отпред АКО. Ми така разнасям си се…Как съм си го лепнала и кога…Ама един аромат ви казвам,щото малкия предната вечер яде боб,кЪт мене и той  много го обича…
Дано съм ви развеселила,айде друг път за лещата,че нали ще излизам

# 1 038
  • Германия
  • Мнения: 240
Аз до сега творях в темата за муньовците, но дойде време и тук да се разпиша.  Laughing Та значи, аз по принцип съм лееекинко недоскив, но упорито отказвам да нося очила и изчаквам да мина двата диоптъра, че да сложа лещи. Ето до къде ме докара това ми решение днес. След като се разделихме с бившия(за справка, муньо Ким от темата за муньовците), от страх да не се засечем случайно,  кракът ми не е стъпвал в неговия квартал, въпреки, че ми е любимият в града. Но днес до мен достига новината, че в един магазин именно в този квартал има разпродажба на чепици. Решавам аз, че никой мъж не е достоен да не си купя обувки заради него и се отправям на там. Половинчасовото пътуване с автобус прекарвам в мечти и представяне на следната сцена: слизайки от автобуса, неволно си изтървам чантата на земята, навеждайки се да я вдигна срещам погледа на неземно красив младеж, който също се е навел да ми помогне да вдигна гореспоменатата чанта. Момъкът се влюбва безвъзвратно в мен от пръв поглед и ме придружава на шопинг тура. След това си гукаме влюбено и се държим за ръце, пиейки капучино в малко, романтично кафененце...и точно в този момент бившият ми минава покрай нас и се изяжда от яд.  Mr. Green Така...за жалост нещата не се случиха точно така. Моя принц не ме чакаше на спирката и аз с наведена от мъка глава едвам се добрах до магазина и си купих ботушки. На връщане обаче, на отсрещната страна на улицата аз съзирам добре сложено, много високо момче. Почти подхвръквам от радост, когато той се обръща към мен. С грейнала усмивка си мисля“ нищо, че е русичък, това ще да е моят принц,алелуя,  видението ми от рейса се сбъдна“. Понеже не съм много сигурна, дали и той ме гледа и ми се усмихва, нали съм недоскив, присвивам очи, за да мога да го фиксирам по-добре......и о, Боже, та това е бившия ми  ooooh! Изпадам в тих ужас, паника ме обзема и какво мислите, че правя....най-безцеремонно се качвам в паркиралия до мен микробус ooooh! От шофьорската седалка ме гледа слаботелесно турче с ей такива  Shocked очи. Срам не срам, разказах аз историята, момчето излезе разбрано, даже ме закара до спирката  Mr. Green Оказа се, че с микробуса зарежда дюнерджийниците с месо  Laughing Та това беше историята, как НЕ срещнах моя принц  Tired

Така и така съм почнала, да разкажа още една история. Със същия този муньо сме гаджета в гимназията. Звънецът бие, всички хукват надолу...аз сред навалицата по стълбите съзирам русата му главица и се втурвам към моя възлюбен, хващам го под ръка, лепвам си една 24каратова усмивка, поглеждам го влюбено...и усмивката ми се смразява...не беше моя възлюбен, беше учителят ми по география, гледащ ме недоумяващо  Blush
Същото гадже в определен период от връзката ни живееше в друг град, следователно при всяко негово пристигане, майка му, баща му и моя милост го чакаха на гарата. Гъзето му с гъзе, не знам дали нарочно го правеше, но излизаше винаги последен и винаги от последния вагон #Cussing out Следователно като се отворят вратите на влака, аз се затичвам с отворени обятия към всеки излизащ рус, висок мъж и набивам спирачки едва два метра пред него, като най-сетне видя,че не правилният...и така 3-4 пъти поне, докато моят човек благоволи да слезе от влака.  Rolling Eyes И родителите му отзад ми гледат сеира и умират от смях.  Crossing Arms

# 1 039
  • Sofia
  • Мнения: 4 888
Ааа, слагай веднага очила. Аз от такава гъзария и недоскив на толкова навлеци съм казвала "здрасти" (и то с мила усмивка), като съм мислела, че е някой познат.  ooooh!

# 1 040
  • софия
  • Мнения: 30 830
Ааа, слагай веднага очила. Аз от такава гъзария и недоскив на толкова навлеци съм казвала "здрасти" (и то с мила усмивка), като съм мислела, че е някой познат.  ooooh!
На мен пък, от такава гъзария ( диоптър - 2.25 на едното око) ми излезе име на надувка, но все така си ходя без цайси и лещи постоянно. Не виждам, не гледам и не поздравявам "непознати". Да не ви пука! Peace

# 1 041
  • Sofia
  • Мнения: 4 888
Това за надувката и аз съм го подочувала като по-малка. После баш у немско един Муньо (оххх, сега ще го метна в другата тема) ме посъветва да поздравявам всички от блока, та така си навлякох повече проблеми.  Grinning

# 1 042
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 541
Карах километър и половина с телефон, забравен  върху тавана на колата. Разбрах каква съм я свършила едва като паркирах и излезнах от колата.  ooooh!

# 1 043
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
Така и така съм почнала, да разкажа още една история. Със същия този муньо сме гаджета в гимназията. Звънецът бие, всички хукват надолу...аз сред навалицата по стълбите съзирам русата му главица и се втурвам към моя възлюбен, хващам го под ръка, лепвам си една 24каратова усмивка, поглеждам го влюбено...и усмивката ми се смразява...не беше моя възлюбен, беше учителят ми по география, гледащ ме недоумяващо  Blush

Tо пак добре, че не си го разцелувала....  Laughing

# 1 044
  • Мнения: 1 192
Flocke, слагай поне контактни лещи, мила, за да виждаш отдалеч с кой си имаш работа, иначе рискуваш да се закотвиш за дълго в темата с Муньовците  Peace Бъди убедена, че ще ти просветне  Wink

# 1 045
  • Мнения: 39
Дано съм ви развеселила,айде друг път за лещата,че нали ще излизам


Развесели ме та чак се разподсмърчах. Дребосъка сто пъти ме пита кво ми става.  Ама да не забравиш за лещата.

# 1 046
  • Германия
  • Мнения: 240
Сетих се за една история на майка ми. Имало разпродажба в някакъв козметичен магазин и майка ми накупила разни кремчета и тубички, без да прочете много много, какви са и що са. На следващя ден ще влиза да се къпе и ми разказка, как ще използва новата си маска за коса, купена на разпродажбата (пояснявам на немски Haar-коса, косъм). Аз по принцип не и се меся много в козметичните процедури, но този път, не знам защо, реших да погледна тубичката...и гледам пише Haarentfernungscreme( крем за обезкосмяване), та се оказа, че на майка ми думичката и се сторила много сложна и не сметнала за нужно да я прочете и разбере до край Laughing Още си умирам от смях, като си представя, какво щеше да стане, ако не бях погледнала  Mr. Green

# 1 047
  • Майничка
  • Мнения: 13 865
... Още си умирам от смях, като си представя, какво щеше да стане, ако не бях погледнала  Mr. Green

Добре, че си имала вдъхновение. Преди години работех за вносител на френска козметика и дайде една дама да прави рекламация на крем за лице, от който се беше изринала зверски. Как беше решила, че крем-депилатоарът е крем за лице, при това нощен, не проумявам и до днес. На кутийката имаше стилизирани, но ясно различими крак и подмишница, вътре имаше шпатулка, на всичкото отгоре имаше и листче с превод на български (тогава не беше задължителен).

# 1 048
  • София
  • Мнения: 2 999
... Още си умирам от смях, като си представя, какво щеше да стане, ако не бях погледнала  Mr. Green

Добре, че си имала вдъхновение. Преди години работех за вносител на френска козметика и дайде една дама да прави рекламация на крем за лице, от който се беше изринала зверски. Как беше решила, че крем-депилатоарът е крем за лице, при това нощен, не проумявам и до днес. На кутийката имаше стилизирани, но ясно различими крак и подмишница, вътре имаше шпатулка, на всичкото отгоре имаше и листче с превод на български (тогава не беше задължителен).

Нали знаете, че най-добрия подарък за Свекърва е да и подариш крем за обезкосмяване /пяна/ и да и кажеш, че е пяна за коса  Mr. Green

# 1 049
  • Мнения: 13 387
Koй спомена обувки?  Mr. Green

Преди години работих във  фирма, която периодично получаваше дарения от чужбина. Всичкото боклук ... ъъъ т.е дрехи и обувки се изсипваха на огромен куп е една зала и се почваше всеки да си взема . Въпросния ден моя милост потропваше с новите си, скъпарски, италиански ботушки. Толкова дълго ги наобикалях покрай витрината докато се реша да хвърля една камара пари за тях, че и от съседните магазини почнаха да ме поздравяват. Blush Та изсипаха купа с дарени дрехи и обувки и започнаха знайни и незнайни колеги и студенти да пристигат и всеки истерично да рови и отбира. Моя милост и колежката също се включихме като кокошки на бунище да се поровим за някоя свястна дрешка. Но купа огромен и решавам, че ще се покатеря нагоре, но тъпо някак си да газя дрехите с ботуши и затова внимателно се събух, чинно нагласих ботушките в основата на купа и наредих на колежката да ми ги наглежда. Покетрих се отгоре и започнах да ровя и оглеждам, като  през рамо хвърлях дрехите, които смятах, че ще харесат на колежката. Заплеснах се здраво и по едно време се усещам, че колежката ми е до мен и коментираме стават ли или не изровените неща. БОТУШКИТЕ МИ СА БЕЗ НАДЗОР!  Shocked Преряза ме сърцето, потърсих ги с поглед - НЯМА ГИ!!!  Shocked Юрнах се да ги търся и колежката  се притесни с мен. Стана ясно, че някой ги е взел за част от дарението и ги е отнесъл. Колежката вика: "- Ами аз не видях някой да минава от тази страна освен нашата шефка. Тя ще ги е взела!". Хуквам аз по чорапи и на изхода настигам шефката си, нарамила голям наръч дрехи и вещи.
"- Аман - заман взела си ми ботушите!". Жената издължава шия поглежда си краката обути в собствените и добре поддържани боти и отговаря възмутено:
"- А не, тия са си моите!". Обяснявам какво е станало. Тя започна още докато и разказвам да се смее. " - "Вярно, че гледах едни ботуши със заострени носове и бродерия, но си казах че траперски ботуши не нося и ги хвърлих на купа"
ОЛЕЛЕ! Обявих военно положение. Привлякох вниманието на по-голямата част от присъстващите и с изтънял глас описах как изглеждат ботушките ми и щом споменах цената и щетите върху семейният бюджет по-голямата част от женската аудитория ме погледнаха разбиращо и схванаха ужасната ми загуба. Започна задружно търсене. Някой се сетиха, че са гледали метнатите ми на купа патъчки, но не ги оценили подобаващо. В крайна сметка един по един ги изнамерихме моите безценни, любими, маркови и скъпарски ботушки. Тръгнах си с празни ръце, но щастлива - с усещането, че ми се е разминало голямо нещастие  Mr. Greenhahaha

Общи условия

Активация на акаунт