Много ме беше срам, но го обърнах на майтап и разчупихме атмосферата 
Много ме беше срам, но го обърнах на майтап и разчупихме атмосферата 
На този свят всичко се връща- включително фасовете
Умрях от срам.. 
На това му викам голяма черна дупка(алкохолна)

ми направо настръхна. Предната броня на колата лепната за задната на кола паркирана пред мен. В първия момент реакцията ми беше
" М...А му стара, тез идиоти толкова ли няма къде да паркират. Зад мен имаше място за два тира/най- малко/ отпред също, а тоз що ми се е набил така в бронята" Е да ама не.... При втори поглед установявам, че въпросната кола си е тази същата зад която аз бях паркирала. Демек мойта кола се е поместила "мистериозно". Реакция № 2 " Мамка ти и идиот/ мъжо/ как може да не ми кажеш, че колата има проблем като я оставиш само на скорост."
И още от сорта няма смисъл да ги упоменавам. При трети поглед обаче ..... като влязох в колата и
онемях.Оказа се, че никой ми не е виновен. Ми аз патката с патка/макар че ми се случва за първи път/ нестига, че съм я оставила не на скорост ами и със спусната ръчна. Направо ми прималя. Просто си представих крясъците из къщи. И така ни жива ни умряла качих се и я преместих назад. Със свито сърце отивам за оглед на щетите. За мое най голямо щастие обаче щети никакви. Де се вика камък ми падна от сърцето. То добре че стана така,че лелеее...... И след всичкото това щях и дребния да забравя. Ами добре, че никой ме не видя как смених сто цвята, че хептен щях да умра от ужас.
Отидох при свекърва ми и през целия път си представях как кучето им, което има навик да пребира всичко от масата, е взело болничния ми и го е сдъвкало. По пътя звъннах на мама да провери дали не са вкъщи, тя каза, че ги няма там. Нямаше ги и при свекърва ми. Срам не срам, пак звъннах на майка ми и тя ги намери, сгънати и сложени на закачалката в коридора. Сложила съм ги там, за да си завържа връзките на гуменките.
.
, така че не ни остана нищо друго, освен да го коментираме на много висок глас, тъй като музиката беше пусната твърде високо. Още докато беше с доста дрешки по себе си ни впечатли с размерите на пакета си, което почти към края на изпълнението неизбежно предизвика у едната от приятелките ми въпрос: "Той такъв ли си е или го е надървил?" При което аз и отговарям: "Как ще го е ..., не виждаш ли , че му се клатят топките!" Но за моя беда, точно преди да изрека фразата музиката бе спряла, а аз по инерция се провикнах с мегафона в гърлото 
Препоръчани теми