Номинации за най-голяма муня

те тва ме разби;)))))))))))

Още една история от мен.

В края на работния ден шефа ми, който е по служба в друг град ми звъни и ме моли за лична услуга.  Трябва да взема пакет от бюрото му, да се свържа с брат му и да се уговорим как да му предам пакета по пътя докато се прибирам. Също така да му дам адреса на човек, с който работим служебно и да му обясня как да намери адреса и съответно кога може да намери човека. Брата никога не съм виждала, само съм чувала, че е млад, несериозен и женкар. Вземам пакета, написвам си поръчания адрес на листче, свързвам се с брата на шефа и се разбираме да се чакаме пред едно ъглово заведение в близост до моя дом. Навън валеше гадна суграшица. Забавих се порядъчно  и когато слязох от таксито под стряхата на заведението брата - млад и симпатичен мъж, вече допушваше цигарата си.
- Здравей! Супер гадно време ... - казах в оправдание на закъснението си.
- Здрасти! - отвърна той и както ми се стори ме загледа укорително.
- Да влезем в заведението, че тук е много студено.
Шефският брат ме  огледа от глава до пети, хвърли фаса си и каза:
- Добре.
Уууу тоя нагъл женкар какво се е набурсучил, явно не е свикнал жените да му закъсняват - си помислих аз, но продължих да се усмихвам широко - все пак е малкото братче на шефа. 
Седнахме и едва свалили палтата аз пристъпих към изпълнение на задачата:
- Това е за теб - и извадих увития в хартия пакет с почти триъгълна форма и го побутнах по масата.
- Какво е това?
- Не знам! Аз съм само куриер! - започваше да ме дразни с това правене на интересен!!! - Ето и адреса. Входа е от задната страна. Човека се прибира късно, може да се наложи да го поизчакаш.
- Какво е това? - продължаваше да се прави на глупак събеседника ми и въобще не посегна да пипне нито пакета, нито листчето с адреса. - Аз не се занимавам с ТАКИВА неща!
Тук ми просветна, че нещо не е както трябва. Оказа се, че съм награбила от тротоара грешен брат. Предложила съм му да пием кафе и той си помислил "Що пък НЕ!" . Нужният човек ме чакал от другата страна на ъгъла. Чак тогава си дадох сметка в какво си е помислил горкия младеж, че се опитвам да го забъркам. 

Ми явно имаш и ти материал да дообогатиш мъжката тема 

Две муньовски постъпки на свекито:
1. Звъни на пожар един следобед (набирала ме е 5 пъти преди да чуя телефона):
- Обаждам се да питам какво месо да донеса от фризера, че след 1 час ще идвам към вас?
- Ми вземи 2-3 пакета свинско.
Пристига след 1 час - ни дявол, ни месо 

2. Онзи ден се връщат от Гърция и карат техен познат да ги вземе от Пловдив да си ги прибира на село в Средногорието, където живеят...Рейсът е минал през София преди да дойде до Пловдив...В същото време човекът, който ще ги кара е бил и той в София- да изпрати внуците си на летището...Ама какво са се разбирали...,в крайна сметка пътували допълнително 150км. независимо един от друг, че нали си били чукнали срещата тук   
 

Номинирам себе си. Случката е следната - преследвам няколко месеца едно гадже да правим секс /гадже от типа "виждаме се 2-3 пъти в годината с определена мисия". Накрая даже му определям и конкретни възможни дати, когато и двамата да сме свободни. Той се чупи от работа и... оказва се, че единственото, което не съм съобразила, е на всяка една от посочените възможни дати съм в цикъл. Накрая просто пихме кафе...

призът е спечелен без коментар

Чак пък , жената от мерак си е забравила цикъла.  Нали има един израз " Е.. й се, та две не вижда" 

харесва ми. Но едва ли azaf е чак толкова първична, че да си го помисли даже.

Трафикантка а....????

Сетих се за една случка от студентските години на свекърва ми (която е голям нарцис) 
Дошла една приятелка на свекърва ми да я вземе и да ходят заедно към университета. Докато се приготвяла водили оживен разговор и хаху хихи навлякла шлифера и тръгнали. Стигнали, за където се били запътили и тъкмо когато минавали покрай една групичка момчета, задухал много силен вятър. Толкова силен, че надигнал шлифера на свекърва ми. Съответно момчетията започнали да подвикват и подсвиркват. И тя си вика на ум "Ееее колко съм готина" и гордо надигнала глава и се понесла още по-ефирно  В този момент приятелката й започнала истерично да се смее, а свеки изпаднала в недоумение. Погледнала се надолу и - О ужас- оказало се, че е забравила да си облече полата и била само по чорапогащник. Подвила опашка, позагърнала се и бегом обратно в къщи да се дооблече 

Сама се номинирам - онзи ден много бързах за една среща с клиент.. Три пъти се върнах у нас - ключове, телефони, не знам какво си. Понеже срещата е близо до нас, тръгнах пеша и направо летях.. Викам си, бре - много бързо вървя, каква енергия лъха от мен, колко съм динамична... Пристигам на срещата, сядаме с човека да говорим и по едно време го гледам как се подсмихва и гледа в краката ми. А ние бяхме седнали в едно кафене със стъклени маси и през масата той е съзрял, че аз вместо официални обувки, които да се вържат с костюма, съм тръгнала с джапанки.. дори не съм усетила  Много ме беше срам, но го обърнах на майтап и разчупихме атмосферата 

След 60 страници чист смях, събрах кураж и аз да се изтипосам. Писанието се очертава дълго, но и мунята е голяма  

Действието се развива 95 година, зимата, някъде ноември месец. Студ. Ние с колежката Радка сме втори курс и решаваме, че ще учим заедно. Къде - в Студентски град, където тя живееше. В уреченото време отивам аз, Радка ме посреща силно развеселена, прави ми модно ревЮ и ми съобщава, че не е в състояние да учи каквото и да било, но че в замяна на това ще ходим на рожден ден на изклЮчително видно столично пиянде   Купуваме бутилка ракия за подарък и тръгваме. Вече на купона Радка ми шепне на ухото той какъв е, оня какъв. За всички намери по една добра дума, само за един вика - смотаняк, тъпунгер, само футбол му в главата... През това време аз си харесах един батко, който седеше на един фотьойл и свиреше на китара. Спестявам известно време на усърдно пиене, после ми се губят моменти и изведнъж се свестявам от следната реплика: "Съжалявам, че не мога да ти дам това, което и двамата желаем"   Пооглеждам се - намирам се в правилния фотьойл, но в грешния скут - бях седнала в оня смотльо и го бях, как да кажа, оставила с впечатлението, че нещо желая. Скачам аз като опарена и казвам - А, не, имате грешка и се изнизваме с хилещата се Радка.

Решавам, че след като съм се докарала до такова състояние, най-добре да се прибирам. ще хващаме такси до моя приятел (е, да, и приятел имах ) и ако се чувстваме малко от малко по-свежи, ще ходим на друг купон   Отивам аз да питам един човечец къде има таксита - ми той беше такси. Не че не е написано, ама бяхме мноооого зле. Броим парите - изкарваме го между 10  и 60 лева, решаваме, че колкото и да са ще стигнат и тръгваме. Попътно казвам на шофьора да ме закара до телефон, че да се обадя на гаджето да ме чака. Спира той пред един блок и аз влизам да се обаждам. Седя си и се хиля пред телефона неопределено време, което обаче явно се е сторило подозрително дълго на таксиджията, който дойде да види какво става. С общи усилия набрахме телефона и се разбирам да моят човек да ме чака на Милин камък. Стигаме с таксито и таксиджията пита - наляво или надясно. Надясно викам. Отидохме до края на улицата - няма жив човек. Значи наляво, хиля се аз. Таксиджията и той вече се хили, обръща и намираме гаджето. При което аз се обръщам и му казвам: "Е сега след всичко това ако очаквате и да ви платя". Таксиджията избухна в смях и ми каза, че нямал бил такива илЮзии. Ми чудесно, му казах и си излязох   Голям срам, а още по-голям срам брах няколко години по-късно, когато в най-трезво състояние си хванах такси и човекът ме позна (аз никакъв спомен нямах за това, как изглеждаше злополучният таксиджия), и се заливаше от смях през целия път, та даже и се обади по радиото да каже на колегите си, че момичето, за което им е говорил е в колата и може да потвърди, че е истина цялата история  

Продължението на вечерта е не по-малко срамно   Прибирахме се пеша от Лозенец до Раковска и аз съм пяла с пълен глас руски военни песни Падала съм във всяка възможна дупка и въобще пълен резил. И накрая, като за капак, пристигайки пред тях, аз установявам, че Радка я няма. Нямало я било и в таксито. Разбра се на следващия ден, че паднала до таксито, а шофьорът явно не разбрал, че трябвало и тя да се качи...

  ти ме изхвърли извън тъча бре маце

Аааа не! Шами, задължително трябва да доразкажеш за Радка!

 

А къде беше всъщност Радка!?!?!

аз пък веднъж се събуждам...... на пода цялата в кръв. Последното, което си спомням беше, че посред нощта станах и тръгнах към тоалетната. На връщане съм припаднала и съм си ударила ръката в стената, сялата беше в рани.