Номинации за най-голяма муня

И аз като теб с джапанките от къщи, но на детската консултация-  лилави, по- големи с два номера...Бързах, защото мъжът ми ни чакаше с колата в обедната почивка да ни закара и да ни върне..., чак в колата се усетих. Но пък сестрата от кабинета каза, че заради джапанките няма да ни върнат  

Лятно време, привечер, вече започва да се здрачава. Бързам да се прибера. НО по едно време усещам странна миризма в колата. Отварям прозорците и продължавам, но колата започва да се изпълва с дим.Край- запалих се !!! Движението еднопосочно, няма и къде да отбия. Пред мен – иранското посолство- ще ми помогнат... Спирам пред посолството, а от караулката изскача младеж с насочен автомат и леден глас :”Госпожо, моля отдръпнете се!”  С тъжен поглед на изгубена булонка и 90% истерични нотки в гласа му казвам , че имам проблем с колата, при което той отново ми казва „Госпожо, отдръпнете се от посолството”, но този път добави и „ или ще стрелям!!!”. Няма помощ ... Паля и продължавам – след 50-тина метра гледам : двама полицаи!!! О, радост за очите ми! Никога в живота си не се бях радвала така на полицай, а те пък дори не ме спряха. Е, аз пък спрях! Обяснявам им какъв е проблемът, а те ме упътиха да вляза по-надоло в някаква глуха уличка, тук не можело да се спира. Отбивам, навън вече е тъмно, наоколо няма жива душа, колата пушииии... Няма какво да се прави – звъня на мъжа : „Гого, колата се запали, дими и пуши ” , при което той отговори :
-Пусни ръчната и се прибирай !
И ми затвори телефона?!?


Действителен случай от битието на моя позната, но категорично е за тази класация.

Аз съм си, твоята позната ми подобри личния рекорд: хвърлих фас през прозореца, той се върна обратно и запали задната седалка на колата. А бяхме на магистралата...

Така е като не опазвате околната среда... На този свят всичко се връща- включително фасовете  

Като каза магистрала и се сетих, същата дама пак привечер навлиза в насрещното платно /и е безкрайно учудена защо и присвяткват насреща - абе пътищата се напълнили с простаци!!!/ на магистралата към летището. На патрулиращият полицай очите му са заели 1/3 от обема на лицето и си ударил фуражката в земята. На следващия ден на мястото, където се е объркала, вече бил поставен пътен знак.

Смях се с глас и със сълзи на очи за историята с Радка.Представих си как се свлича пред вратата на таксито ,а приятелката й се вмъква в колата и отпрашва в неизвестна посока.

Аз така с ръчната карах на Влас в марината и по едно време гледам някакъв тича след мен и крещи нещо... Абе и аз се чудя защо пустата кола не върви, ама го игнорирах, де да го знам какво иска.. Пък и колата не е моя, на един приятел и не съм й свикнала. Как да е, стигнах до хотела и на връщане същият човек идва при мен и ме пита как съм карала с ръчна... Умрях от срам..

Вие питате - ние отговаряме, както се казва 

Радка си подремнала, пък се събудила, отупала дрешките и... се върнала да си допива на купона  Много опасна дама, ако случайно се познае, да ми пише, че си загубихме дирите 

Приятелка. Преди доста години. Студентка във Варна. Вечерта купон, пиене... Събужда се сутринта момата в центъра на Варна, в градинка до храстче, до нея сгушен уличен помияр 

На това му викам голяма черна дупка(алкохолна) 

яко!!!!да не му се случва на човек.

Като прочетох няколкото автомобилни перипетии да се запиша и аз. Прясна прясна от вчера.
Та тръгвам да си прибера дребния от градина.В последния момент шефството преревава, че трябва спешно да се прати пратка по куриер. За щастие куриера е срещу градината, та първо едното после другото. Паркирам аз колата на улицата, чинно както си му е реда, на 1-2 метра от тази пред мен. Та така отивам при куриера, мотах се там известно време и отивам към градината. Да ама в един момент минавайки покрай колата  забелязвам, че нещо не е така както я оставих. Като наближих косата ми направо настръхна. Предната броня на колата лепната за задната на кола паркирана пред мен. В първия момент реакцията ми беше  " М...А му стара, тез идиоти толкова ли няма къде да паркират. Зад мен имаше място за два тира/най- малко/ отпред също, а тоз що ми се е набил така в бронята" Е да ама не.... При втори поглед установявам, че въпросната кола си е тази същата зад която аз бях паркирала. Демек мойта кола се е поместила "мистериозно". Реакция № 2 " Мамка ти и идиот/ мъжо/ как може да не ми кажеш, че колата има проблем като я оставиш само на скорост."  И още от сорта няма смисъл да ги упоменавам. При трети поглед обаче ..... като влязох в колата и  онемях.Оказа се, че никой ми не е виновен. Ми аз патката с патка/макар че ми се случва за първи път/ нестига, че съм я оставила не на скорост ами и със спусната ръчна. Направо ми прималя. Просто си представих крясъците из къщи. И така ни жива ни умряла качих се и я преместих назад. Със свито сърце отивам за оглед на щетите. За мое най голямо щастие обаче щети никакви. Де се вика камък ми падна от сърцето. То добре че стана така,че лелеее...... И след всичкото това щях и дребния да забравя. Ами добре, че никой ме не видя как смених сто цвята, че хептен щях да умра от ужас.

В понеделник реших да отида в офиса и да си дам болничните, и да изтегля едни пари за ремонта, който правим. Отидохме рано с мъжа ми при свекърва ми, да изчакам малко да започне работния ден. Но аз както седнах на дивана, така и заспах, а пък предишната нощ си се бях наспала съвсем нормално. Събудих се към десет часа и отидох в офиса. Бръкнах в чантата за болничните - няма ги там. Вцепених се от страх, че съм ги загубила. Звъннах на мъжа ми да ги потърси в колата, да не съм ги забравила там. Нямало ги. Тръгнах веднага обратно към свекърва ми, да проверя и там. Отдалечих се от сградата на офиса и мъжа ми ми звънна дали съм изтеглила парите. Ами не бях, съвсем ми беше изскочило това от ума. Тръгнах да се връщам, но то йми каза по-добре да не ги тегля, че както е тръгнало ще взема да ги загубя.  Отидох при свекърва ми и през целия път си  представях как кучето им, което има навик да пребира всичко от масата, е взело болничния ми и го е сдъвкало. По пътя звъннах на мама да провери дали не са вкъщи, тя каза, че ги няма там. Нямаше ги и при свекърва ми. Срам не срам, пак звъннах на майка ми и тя ги намери, сгънати и сложени на закачалката в коридора. Сложила съм ги там, за да си завържа връзките на гуменките.
Не е много забавна случка, но така се изпоплаших и такъв стрес преживях, и ужасното беше, че нямах никакъв спомен къде може да съм ги оставила.

Вече номинацията е за мен 
В зората на демокрацията във всички, даже в кварталните кафенета пускаха видео касети през деня, а вечерно време съмнителни типове влачеха по една-две, най-често рускини, "кючеклийки" или откровено казано стрийтизьорки.
В един прекрасен топъл ден три кукли сядаме да пием кафе в един елитен бар. Сядаме културно, поръчваме и в този момент сменят касетата и Оооххх котьо! -пускат мъжки стрийптиз  .
Стрийптизьорът сладур ... направо да го оцукаш като баба унуче, но бе на касета , така че не ни остана нищо друго, освен да го коментираме на много висок глас, тъй като музиката  беше пусната твърде високо. Още докато беше с доста дрешки по себе си ни впечатли с размерите на пакета си, което почти към края на изпълнението  неизбежно предизвика у едната от приятелките ми въпрос: "Той такъв ли си е или го е надървил?" При което  аз и отговарям: "Как ще го е ..., не виждаш ли , че му се клатят топките!" Но за моя беда, точно преди да изрека фразата музиката бе спряла, а аз по инерция се провикнах с мегафона в гърлото
... Няма да ви казвам как ме изгледа "елитът" 

Леле,цяла седмица ви чета,ама ви изчетох от 2005 до последния пост.  70 стр. То голям хил,голямо нещо ви казвам.Че и шефа някоко пъти ме пита кво се хиля - ама аз: а нищо,кихам...
Да пиша ли се чудя само,че те мойте историйки бледнеят просто...

Ще се престраша,най много сега да изглеждам като муня,щото ще пиша глупости.
Сещам се за една случка, аз замън-зор дай ми боб и не ме мисли...ама зрял,зелен,прегорял - няма значение боб да е. Та един ден за нещо сме били у баба ми (Мир на праха й,че я споменавам)в един и същи град живеем.Ама вече ще си тръгваме. Аз съм се затръшкала на портата, като магаре на въжен мост: НЕ и НЕ! А-А-А!!! Баба ми е наготвила боб,не мърдам от тука.Ма това си е следобяда - ни за обед, ни за вечеря е време. Мойто бабче,че й съм й взела името,да не заслабна, бързо грабва една малка тенджерка,пресипва боб и хайде кой от къде е. Ми то много хубоу,ма наш'та и други работи носи, а на москвича на тати му заяждаше вратата (всъщност всичко си му заяждаше). И така настанявам се някак си и тръгвамеееее. Аз съм спокойна,за вечеря имам боб! Другите да ядат квото искат.
Тъкмо излизаме от улицата и гледаме няколко кумшии на баба сочат нещо към тавана на москвето, ама тати заплес (аз нали трябва да приличам на някого), не ги вижда. Стигнахме до главната улица и там един съсед мята като ненормален, баща ми набива спирачки,цялата кола скърца, а пред нея изхвърча нещо,че и комшуто се опита да го хване. Слиза баща ми да му се извини,а аз слизам все повече и повече,така потъвам си де. Връща се баща ми и ми подава празната тенжерка  и ми вика:Наяде ли са ся на един боб…Поглеждам, съседа целия в боб.Ми забравила съм го на тавана, до де си отворя тъпата врата…
Ми така с боба… Ма има и една случка с леща…ма айде друг път, може би…