Номинации за най-голяма муня

Аа аз веднъж като ме питаха в здравната каса кога съм родена, пелтечих пет минути докато се сетя.  Между другото в същата тази сграда на здравната каса, веднъж правиха ремонт и бяха отворили всички прозорци (тип френски). Та слиза моя милост по стълбите, с поглед закован в телефона пишейки СМС , излизам през вратата към улицата и изведнъж  се заковавам на място, учудена от настилката от дребни камачета. Като се огледах, установих, че всъщност съм излязла не през вратата, а през прозореца на втория етаж и в момента се намирам на покрива(козирката или там както се казва) 
Майка ми има подобен случай с летището. Значи то е на два етажа, на първия е улицата с автобусните спирки, а на втория са паркингите. Та звъни ми по едно време телефона “ Абе Мише, тези автобусни спирки изчезнаха, обикалям тука от половин час никакви спирки не виждам, само коли има“ След няколко минутни размишления от страна на двете ни, установихме, че мунка се намира на паркинга 

Разсипахте ме от смях! Аз сега се прибирам (като Пепеляшка в 12) и  се сетих да ви разкажа един случай(сама не знам истина или виц),но преди много години го четох нейде и до ден днешен се заливам от смях като се сетя .
Един мъж поканил приятел да правят двамата ремонт на колата..Жена му била излязла до магазина.Та идва приятелят ,но забравил да си вземе някакви стари дрехи за ремонта и помолил мъжа да му дадееееееее..И понеже домакинът бил зает още 15-тина минути му дал набързо едни свой шорти от гардероба и продължил да си свърши работата ,а приятелят слязъл долу ,постелил една пътечка и се наврял под колата.В това време минава мис Муня и що да гледа?Тяхната пътека постелена под тяхната кола и мъжа и (ама не бил той де) по шорти наврян отдолу..ама шортите без бандаж и семейните ценности излезли едва ли не навън(топките)-подават се от късичките крачоли .. ..И тя,за да не гледат съседките се понавела и ги поприбрала набързо в шортите,след което  чевръсто отминалаааааааа.Качва се горе,отключва и нов шок - мъжа и насреща - ще слиза да ремонтира колата .Заеквайки казала:Ама ти много бързо си се качил ?Кога успя?Аз тъкмо..."В това време тича приятелят и вика силно.. :"Ей,Петрееееееееее - абе мацките във вашия блок много нетърпеливииии - още не съм легнал под колата и една веднага ми налетя ..Няма да ви казвам Муня колко  се е изчервила
П.П Аз съм риби.

Добре, че е имало покрив, на който да излезеш. Ако се беше метнала от втория етаж, щяха да те пишат в darwinawards.com 

По закон архитектите са длъжни да поставят парапети на френските прозорци,за да не може да се излиза от там несъзнателно;)...А по закон строителите са длъжни да ги поставят,но явно има места,където не се спазва.

и аз си помислих веднага за нея:)))

  Страхотна темичка и аз да се запиша с няколко случки
1. Работя като сервитьорка в ресторант, сядат 4 германци, поръчват супа и основно, нося супата, която е в супени чинии, докато сервирам съм зад гърба на двамата, навеждам се леко да поставя едната супа, в другата ръка държа другата супа, като се навеждам накланям и супа, която се излива на тънка струя във врата на дамата  супер се сконфузих, като се скрих в офиса обаче много се смях 
2. Работя в хотел и сутрин даваме закуска на шведска маса, рядко имаме българи в хотела, една сутрин тъкмо отворихме ресторанта и в 7.00 влиза първия, висок, рус симпатяга, въобще не ни заприлича на българин, стоим около шведската маса с една колежка, ако има нужда да го ориентираме, и в същото време много лудо го коментираме, първо, че рано е дошъл, бързал да се натъпче, и забравил да си оправи косата, явно се беше изкъпал вечерта и е легнал с мокра коса, абе много смешно му се вееше перчема  Тоя човек обаче нищо не каза през цялото време, а ние си коментираме как смешно му стърчи косата. Следващата сутрин идва пак рано, много добре сресан и казва "Момичета, как ми е косата днес?"
3. 93-та карам шофьорски курс, спирам на извънградски път инструктора да си свърши някаква работа, слиза той, а аз много притеснена от шофирането реших да си отворя прозореца да се охладя, но не виждам, че съм спряла до голяма локва, минава една засилена кола през локвата, и аз ставам цялата в кал, вътрешната част на предното стъкло, таблото, кал имаше чак на неговия прозорец  супер се притесних, ами сега, няма с какво да бърша, намерих един вестник и така хубаво замазах тая кал, че инструктора като дойде  още не мога да му забравя шокираната физиономия  той ме гледа, а аз бавно и невинно затварям прозореца на колата 

Хаххаха тва с локвата и отворения прозорец съм го правила и аз и то сега, пролетта 

Тръгваме с любовта към нас, дал ми е да му покарам новата кола, а то едно време приятно - беше се изсипал порой и после слънчице грее    отворила съм аз прозореца от моята страна и с кеф си карам колата.... Срещу мен идва кола, бая засилила, а аз намалявам (нееее, не заради огромната локва пред мен  ), за да покажа една ограда на къща, която много ме е впечатлила. Сега си представете гледката - аз току що излязла от фризьор с перфектно изправената коса, облечена, гримирана и с грееща усмивка, посочваща оградата  успях да отроня само "Виж мил...." преди отсрещната кола да не мине с висока скорост през локвата, да изплиска огромно количество вода, кал, клонки, листенца и прочие красоти. Всичко това се изля върху колата, вътре в нея и най-лошото УЖАССС върху мен! Поощрително за мен беше, че успях да погълна по-голямото количество, та това ми беше смекчаващо вината обстоятелство, че колата не се наводни съвсем благодарение на "саможертвата" ми.... Приличах на мокра кокошка, гримът ми беше а ла Мерилин Менсън след баня.... и на всичкото това, реакцията на милото не беше "О БОЖЕ КОЛАТА МИ! ТАПИЦЕРИЯТА МИ! Ше те убияяя" Не!  Той като едно истинско мило реагира така - О, Боже!!! Косата ти!? Неее, по дяволите не! Сега няма да излезем довечера нали?! - Естествено    Имахме среща след по малко от 2 часа, а аз как да си изправя косата за 2 часа? 

А супер тема!Ще ползвам номерацията на Тинтява Мустакатова , че имам какво да разкажа.
1.Качвам се на автобус, ама той фрашкан.С раница на гърба съм, и като се затваря вратата ми хваща раницата така, че не мога да я сваля.И нали съм муня и срамежлива, не казвам на никого да ми помогне, а си пътувах така до следващата спирка.Без да мръдна.
2.Днес затвърдих мнението, че жените са разсеяни шофьори.Карам от 11 години, но днес бях много завеяна.Спирам на едно кръстовище и чакам, по едно време гледам на светофара му минават секундите на зеленото, даже не съм го видяла.А един отсреща ме гледа и ме съжалява....
3.Снимаме сватба на братовчеди на мъжа ми и аз си коментирам гостите, този онзи.Обаче збравям, после им записваме касета и им я даваме.Като седнахме да гледаме не ме питайте, каво преживях. Оттогава не коментирам.
4.Зима е.Аз съм с боди.Връщам се у нас и установявам, че като съм ходила до тоалетна на работа съм го забравила отвън и отзад имам опашка.Велик срам.
Абе изобщо аз съм май супер-мунята.

 Муньовщината понякога  е страшно полезна да ви кажа. Моята я дължа предимно на уникалната комбинация от ултра-заблеяност, хипер-любознателност и култивиран алтруизъм.(Съчетанието при мен води до резултати, които обикновено докарват близките ми до безсилен бяс. Добре, че са ми свикнали). Та, благодарение на тази ми личностна характеристика пропуснах да разбера овреме, че са се опитали да ме хързулнат по пързалката на телефонните измами.
Та преди няколко години се стига до следната водевилна сценка. Звъни телефона. Аз разсеяно отговарям, вършейки рутинната си работа а отсреща отпочва драматичен монолог, за това как някой си направил нещо не знам колко си трагично.
- Иииииии. верно? И кой е той - питам любопитно  аз, готова да съчувствам както винаги, но тъй като обектът ми се явява световнонеизвестен, се опитвам да разбера поне кой е. По своя си завеян начин, разбира се, пък и продължавам да си върша работата. Пък и не мога да съчувствам на всички непознати по света, все пак. Да се представят ако обичат.
 (Отсреща нечленоразделно се боботи нещо за нечий внук  ама  на мен пак не ми става ясно)
- Колко съжалявам за вас. Не се сещам кой сте и за кого говорите, но все пак ще ви изслушам. Я, сега ми кажете какво стана.
-(Отсреща малко по-членоразделно ми се обяснява за някаква кола. Аз наострям уши, щото много си падам по коли)

-И какъв цвят беше колата?- питам все по-любезно.-Нова ли я взехте или на старо?
-(Отсреща вече в кресчендо ми се обяснава , че цветът бил без значение аз на внука да съм обърнела внимание)
-Е, как ще е без значение цветът- кипвам аз. То не стига, че мъжът ми все ми дудне, че само цветовете на вещите съм гледала а не качеството им, ами и непознат да почне да ти държи сметка за това! -Зелени коли не харесвам, например, а вие за внук ще ми говорите.-И за да го затапя окончателно натрапника му с натрапник си наострих блендата в най-високомерния регистър:
-И ако искате да знаете, сгрешили сте номера. Млада съм за внук и нямам такъв.
(Отсреща нещо избулбукаха, предполагам под напора на същия безсилен бяс, който наляга моите роднини, като се срещнат отблизо с муньовщината ми от трети вид и прекратиха разговора).
Най-вероятно още щях да съм в неведение относно целта на загадъчното обаждане, ако близки не ме бяха светнали, че най-вероятно  са се опитали да ме измъкнат мангизи по телефона. Е, засилиха се за скок, ама не уцелиха с около километър. Пък и за 5 лева да се бяха меракландисали да се бръкна, пак нямаше да ги огрее, щото и толкова нямах.

Олекна ми, не съм сама, напротив-колко сме много...Така се смях!Много съм разсеяна...Сега се чудя какво да ви разкажа...След баня се обличам за разходка пред огледалото в антрето. Предварително съм нагласила дрехи, обувки ,бельо...Започвам, обаче гащите , които приготвих-ами няма ги. Реших, че просто съм забравила изобщо да си наглася такива и си взех други.И излязохме с детето. И така сме вървяли доста дълго, докато един човек ме бутна по работо , изчервен от неудобство -"Извинявайте, нещо Ви виси от чантата."Като съм ги хвърлила дрехите върху закачалката, под тях е останала хвърлена дамската ми чанта /от дървени топчета и корда/. Гащите-миниатюрни прашки, се закачили някъде по кордата на дръжката, изобщо не съм ги видяла и съм ги метнала на рамото си заедно с дръжката. Срам,срам, срам...
А преди години, тъкмо беше много нашумял въпроса за сектите, случка по каменистите улици на Велико Търново:бях на много високи обувки, и вече доста изморена от обикаляне.Слизам по едни каменни стълби, токът ми се закача и аз падам напред ,и заставам на колена. Обаче толкова ми е смешно и засрамено едновременно /пък и платформата на обувките пречеше/, че не можех да стана. Сестра ми беше с мен, преви се на две от смях, и изобщо не се сети да ми подаде ръка . Изчаках да се насмее, и сключих ръце в молитва да се примоля за помощ, а в този момент камбаните в града забиха ...Сестра ми отново се сви на две, а хората минавах и се кръстеха покрай мен, мислеха ме изглежда за някоя ку-ку сектантка.

А на мен нещо странно ми се случи на спирка докато чакам автобус, седя си и чакам, не съм сама, поне още 10 човека чакат, идва един човек и ми иска 50ст., че не му стигали за билет, дадох му, след малко идва една не добре изглеждаща жена ме моли за цигара, после пък друг не добре изглеждаш мъж ми иска огънче....докато им давам и си говорят с мен колко са нещастни, нямат пари и работа, направо си помислих, че ме снимат със скрита камера  Поседях и тръгнах към следващата спирка и естествено номера който чаках мина и замина 

Ей открадна ми историята
То това не е муньовско, ами каръшко
В моя случай имаше поне 20 души и аз бях между тях, а не някъде встрани.
Спира автобус и се чува врява отвътре. Слиза един мъж, който веднага стана ясно, че е луд - чорлав, мръсен, брадясал, псува и се заканва на някого си и гледа меко казано безумно... От всички хора, които бяхме там тоя се засили към мен, все едно ме позна... Изтръпнах ви казвам! Започна да ми приказва някакви глупости, от които не разбрах и половината. Само накрая, когато вече го гонех да се прибира в дупката, от която е изпълзял, успях да схвана, че ме плаши с каналите на кабелната тв! Нещо от сорта "ще пусна дискавъри и ще видиш ти тогава какво ще стане!"   Това чудо продължи 5 мин. Рейса ми още го няма. Едва се успокоих и след още 5 мин. едно момче ме приближава /на спирката още има много хора!/. Аз, както бях напушена от случката преди малко, само го изчаках да пристъпи на по-малко от две крачки до мен, и като му се развиках "Да изчезваш и ти от тук, ненормалник такъв!" и т.н. Пък той се стресна и ми се извинява заеквайки "ама, аз исках само да помоля, ако може, бихте ли били така добра да ми дадете 30 ст. за автобуса, че не ми стигат за билетче..." Докато говореше взе да пристъпя назад.
Пък хората взеха мен да гледат, все едно аз бях лудата  

Абсурдно е да го взема на сериозно, но ако беше чула как го казва - все едно ме заплашва със смърт най-печения сериен убиец. Един злобен и дрезгав глас, един крив поглед със събрани вежди и искри в очите... Може да се смееш, но тогава усетих тръпки по тила
Жалко за момчето, дето си го отнесе после

Целият разказ е като сцена от "Монти Пайтън".

Иначе съм сигурна, че си се стреснала. Напълно нормално.

here i go again, както би изпял Ковърдейл 

Сетих се за един случай. В магазина сме с детето /тогава беше на 4/. Пазарувам за поне няколко дни, кошницата е пълна и ми тежи страшно. Освен нея нося дамската си чанта и две якета - моето и на детето, че беше много топло вътре. Вече се припотявам от чакане на касата. В този момент той започва да ми мрънка за течен шоколад. Отказвам му, а той продължава. Работата отива на рев, пък нямаше да мога да събера нерви да го игнорирам, освен това и хората от опашката вече ме гледаха с неодобрителни погледи, че се вдига гюрултия. Затова грабвам тубичка, давам да я маркират /тъкмо бяхме на ред/ и бързо я давам на детето, за да спре да мрънка, пък аз да си оправя другите покупки. Мислех си, "ох, вече мир има". Нооо! В този момент той пропищява "Мамооо, париииии!"
Като го погледнах.... Целия запенен!!! Ужас! Изгубих и ума, и дума!
Чак тогава се загледах в тубичката.....
Взела съм в бързината не течен шоколад, ами горчица някаква!
Срам 
Чудех се защо касиерката ме погледна така  , когато я подадох на детето....
Муня и 1/2