Номинации за най-голяма муня

Още една моя глупост, слава богу, разминала се без трагични последици...
Имам колежка с която работим в един офис, а тя живее до нас, така, че ходехме на работа с моята кола... аз шофирам, приказваме си, имам навика доста да жестикулирам / ама жените сме си такива/...  тази сутрин тя ми се оплакваше, колко харчи колата на мъжа й.
От дума на дума се сетих, че моята кола  не показва правилно наличното гориво / винаги показва повече/и незнайно защо реших да покажа това, сочейки таблото  през волана /вероятно защото това беше най-прекия път до таблото/ в същия момент обаче трябваше да завия надясно и съответно с другата ръка си въртя волана до определен момент в който си заклещих ръката и стигнах до невъзможност да  направя завоя, колата се насочи към една ограда на ъгъла... вече бях качила предните гуми на тротоара, когато все пак успях да си отклещя дясната ръка и все пак завих...  

Снощи се проявих като пълна Муня
Прибирам се аз от приятеля ми с колата, паркирам си я пред нас и понеже два пъти са правили опит да ме оберат, се оглеждам като мишка в трици. Видях един подозрителен младеж по улицата, изчаках го да подмине и тогава отворих шофьорската врата и бързо гледам да вляза във входа. Тъкмо си вадя ключовете и усещам някакво присъствие зад себе си. Бре, ами сега Стиснах още по-силно чантата си и леееекичко поглеждам зад рамо, а там - същото момче, ама точно зад гърба ми. Леле, направо щеше да ми изскочи сърцето. Пустият ключ не влиза, че ми треперят ръцете, само дето не ревнах. Тъкмо отключих и бързо се мушнах във входа, а момчето и то хванало бравата и иска да влезе. Като се закучих аз - той дърпа навън, аз натискам навътре и го гледам през стъклото на входната врата. А момчето вече облещило едни очи и по едно време ми вика "Извинявайте, ще може ли да ме пуснете да вляза, аз живея тук." Аз обаче съм си Тома Неверни и все още дърпаща към себе си вратата с две ръце, изпотена и запъхтяна питам "На кой етаж?", а той "На третия". Аз продължавам "Кой апартамент" и той ми отговаря, ама вече се смее. Хеле, пуснах го, направих се че нищо не е станало и го накарах да върви пред мен. Наистина стигна до третия етаж, изчаках го да си отключи и да се уверя, че не ме е излъгал и няма да ми се метне с някой нож отгоре. Като се качих у нас, краката ми трепереха, ама такъв срам не си спомням да съм изпитвала скоро... Кой да знае, че в тъмното всички момчета с анцуг си приличат
П.П. Мочето било син на новите ни съседи, добро посрещане му направих...

Много се смея в тази тема.
 Като стана дума за огледала - запътила съм се към едно кафе.Вървя аз и насреща ми някаква.Коментирам си наум - бах маа му и грозотия. М дааа,в следващия момент разбрах,че виждам себе си в огледална стена 
 Тъпо ми стана някак си...

                            Оооо, душичка  !

И аз имам опит за пожар...
Един ден слагам да варя яйца за детето, но междувременно се приготвям да излизаме. Докато се сгрее котлона, да заври водата, да чакам 15 минути да се сварят - тъкмо имам време да се оправя, да облека малката и да излизаме, мисля си аз. Точно вече съм облякла хлапето и по скайпа се включва една приятелка (също с дете), че ме чакат в градинката. Аз много мразя някой да ме чака и грабвам чантата и количката с детето, и на бегом изскачам навън.
Виждаме се с приятелката ми, децата тичат наоколо, взимаме детската кухня, децата още тичат и така... час и половина.   
Тръгваме да се прибираме и на път към вкъщи, докато се влача лежерно, си мисля какво да готвя за вечеря. Не ми се занимава много и се чудя дали мъжът ми ще одобри едни небрежни пържени яйца, и в този момент ме втриса. Сещам се за яйцата на котлона.
Давам газ на количката, почти препускайки в свински тръст из квартала, а блока далече, неговата кожа! Докато тичам, през ума ми минават апокалиптични картини, как блокът гори, цялата ни покъщнина си е заминала, а и мъжът ми ще ме направи на две стотинки. 
Взимам последния завой преди блока и, о ужас!, виждам пожарна пред входа ни! Докато се каня да припадна, обаче, забелязвам, че от терасата ни не излиза дим, нито се вижда нещо изгоряло... абе, на пръв поглед по нищо не личи, че има инцидент.
В това време трима младички пожарникари, които се мотаят около пожарната кола и пушат, явно са видяли физиономията ми и са се сетили лесно, че аз съм човекът, който им трябва. Чудя се аз как да ги заговоря и какво точно трябва да кажа, и точно тогава единият се приближава и ми казва: "Госпожо, имам лоша новина." Аз вече цялата прежълтяла, позеленяла, едва дишам. А той: "Днес няма да ядете яйца!"

Е, не беше станало нищо страшно. Комшийката отгоре надушила дим и веднага се обадила в пожарната, те спрели тока на входа и ме чакат отпред. Терасата беше цялата омазана от взривените яйца, но само с това се разминах, слава Богу!

    Миличка , имала си страхотен късмет !    

...а аз, добре че си нямам вяра на късмета , че иначе ....

Не си за муня .... Късметлийка си  наистина !!!

Надявам се богато си почерпила съседката! 

О, да, разбира се! Толкова много й благодарх на жената!
Ама абсолютна муня съм! Да забравя такова нещо! 
Сега познайте дали не се връщам по 5 пъти да проверя всичко ли съм изключила.

И аз така - в анансьор не влизам, винаги внимавам, да не се окажа заключена...  Та съвсем откровено мога да заявя, че най-големият ужас в живота си, изпитах преди 6-7 години, когато се озовах заключена за цели 3 часа в киносалон. Сериозно мислех да ги съдя, но се отказах в последствие. Преди 2-3 години, като чух, са фалирали - едва ли е имало по щастлив и удовлетворен човек, от мен 

Сори за спама 

                             О, аз нямам проблем да седя затворена където и да е. Е, не повече от 3 денонощия, де  . Заключвали са ме в тоалетна на ОМВ - влизам аз, идва някакъв чужд автобус, и персонала заключил за да не им цапат  . Отвориха ми веднага - звъннах на милото отвън. В асансьор още не съм оставала за дълго, но ако някой ден остана предпочитам да съм сама. Или поне да е от големите.

Досега само ви четох, но да се включа и аз с моята муньовщина - днес на излизане от работа отивам да взема сина си от яслата и бързаме към метрото.Влизаме в метрото и виждам, че влака пристига.Затичваме се към него като държа сина си за ръката - в последния момент го блъскам пред мен да влезе и тъкмо да вляза и аз врата се затваря и ме затисна Половината съм навън,половината вътре За части от секундата чувам как хората ах-кат край мен. Врата се отвори де, но не погледнах никого докато не слязох.

Оххх като каза метро се сетих и за случка с влак  Отиваме на екскурзия 7-8 клас, целия клас сме на гарата, аз и моята приятелка незнайно как сме решили да се качим на грешен влак  настанихме се в купето, щастливи, иху-аху, зверим се през прозореца и какво да видим госпожата(офф тогава беше другарка ) се качва в друг влак, чак тогава се усещаме, че сме сами във вагона, няма го класа  Ами сега, хукваме към вратата, и в тоя момент влака тръгва, и ние взимаме най-бързото решение, скачамееее докато не се е засили повече  Скочихме, за щастие нямахме травми, но после влака бавно спря, а те просто са го местили от пирона  Нямало е нужда да скачам е де     

Направо ме заболя главата като прочетох поста ти, така се вживях. Малкият дявол е бил. Съчувствам ти за това премеждие. Имаше някакъв случай с едно дете в трамвай, дето вратата му притиснала главата.

И тя к'во?