Номинации за най-голяма муня

Снощи се изявих като абсолютна муня,ето и случая:
Към 19.00 звъннах на прителят ми,че тръгвам към тях(всяка вечер съм там),той  ми обясни,че е излязъл с приятели и ще се прибере до 1 час.Казвам му,че няма проблем и като се прибира да ми купи портокали(не знам защо,но много ми се приядоха) и така отивам в тях и го чакам.Минават 2 часа още го няма,звъня му,след малко се прибирал,аз вече съм така .Ако ика да се забави и 10 часа,ама къде са ми портокалите и си казвам,че ще го изчакам щом се прибира след малко.След още час и половина чакане,а него го няма решавам,че ще си отмъстя като го оставя да седи навън толкова време колкото е закъснението му.Изключвам си телефона,изключвам звънеца и слагам ключът си в ключалката,да го видя сега как ще се прибере .
След малко той се прибра,а аз  ама как ,нали всичко подготвих и го питам как е влязъл,ами забравила съм да заключа .

Днес аз и две мой приятелки отидохме на гости у едната .Лигавехме се нещо и аз по едно време отидох в тоалетната , като преди да вляза изрично ги предупредих да не си правят бъзици с мене.И така влизам и се заключвам , свършвам си работата и е време да излизам.  Обаче аз забравям , че съм се заключила и започвам да трескам по вратата с всичка сила и да им крещя да престанат и да ме отключат веднага.След няколко неуспешни опита с все сила се извиках "Имам клаустрофобия" , за да ме пуснат (а забравих да спомена , че приятелката ми живее в блок на 4тия етаж и са ме чули поне от 3тия и 5тия  ) . След малко вече разбрах каква съм муня  , откючих се и като отидох при тях те бяха изпопадали на земята от смях .. хахаха 

Най лошото ,което е могло да ми се случи и другите да се посмеят на мой гръб и да ме бъзикат доста дълго време след това беше , когато бях ужасно хремава и както си говорехме с колегите някой така ме разсмя ,а аз се опитах да си задържа смеха и съответно от цялата ми физиономия се виждаха само балончета .....

хахаха При теб поне са били само балончета.

В подготве си седя и си говоря с един съученик и изведнъж като кихнах с все сила /дори нямаше време да си сложа ръка пред устата/, съдържимото на носа ми прелетя и се настани удобно върху тетрадката му.  
Не знам дали се направи, че не видя или наистина не забеляза, но не каза нищо, а аз почнах да се държа още по-муньовски, за да залича следите.

/Дано да не закусвате на компютъра/  

хахахаххаха да не би да затвори тетрадката?    

Мне, започнах да се треса и да размахвам ръце, без всякакъв смисъл...по начин, по който успях да му скъсам позорния лист от тетрадката и после направо в коша.

Ох, муня голяма! 

И сега като си спомня...ме е срам. 

А аз като се сетя за моя случай хем ме е срам ,хем ми е смешно.Абе ,важното е да е весело....и балончета да има!

О, на един приятел му се случи същото пред мен, по време на обяд.
Излишно е да казвам, че не си довърших обяда

Не се безпокой!
Аз директно си дадох дънките на продавачката - със все всички пробвани от мен панталони и дънки, си натирих и моите. И по едно време - врът насам, врът натам, "Абе аз гАщи имах ли, или по боди дойдох  ?"
Ама и тя се е усетила де. Носи ми ги и вика "Тея или са ваши, или трябва да им сложа етикет!!"
Та тъй де. Засмалко вместо да си купя нещо, щях да подаря нещо.

А вие слагали ли сте дистанционното в хладилника?
Аз да.
При това го бях увила със салама!
Друг път го бях прибрала в чехлите си. Ми, да е скрито бе  . 
Случка с пазаруване и пълна отвеяност:
млада мома, тоест аз, се връща от магазина. Ама старателно натоварена, като магаренце - по две торби във всяка ръка. Отдалеч центрирам как пред входа паркира чисто новият ми съсед, пари-пари, на два-три дена, и давам газ. Настигам го аз, пърхам очарователно с мигли, той ми хваща торбите, носи ми ги до втория етаж, застава до апартамента ... а аз го чаках да извади моите ключове!!!  Ми тъй де, ако няма да ми отвори вратата, защо изобщо се мор да носи  .

Ох, много смешни истории разказвате 

Да се включа и аз с една моя глупост, доста отдавна беше...

Излизаме 2 колежки заедно с 3-ма от шефовете   на терасата за фас почивка. Заговаряме се за един клиент - производител на десерти. От там тръгва приказка за течния шоколад и единият от шефовете отсича - аз друг освен Нутела не признавам!  При което и аз (въодушевена  ) - аз също! Такива Нукрема, Финети-минети хич не са шоколади за мен!!! При което всички  А аз недоумяващо ги гледам и се чудя какво толкова съм казала... После като се усетих... 

Като казахте пробни, се сетих, преди време меря сутиен в магазин, стана ми и си го купих, прибирам се доволна, след няколко дена се усещам, че старото ми сутиенче го няма  рових къде ли не, после се усетих, че бях с него когато си купувах , та май съм го забравила в пробната, не се върнах да си го търся, че ме е срам  Мъжът ми много ми се смя 

хааххаа такова нещо не ми се е слу4вало и дано да не ми се слу4ва 4е мажо надали ще повярва къде е сутиена ми )

swan_heart, като каза пазаруване и натоварена като магаре се сетих и аз за една муньовщина 
За която не бях точно виновна, но горчивото чувство си остана 
Тинейджърка бях тогава. Баща ми ме прати да пазарувам. В списъка присъстваха и 3 бутилки минерална вода 1.5л, тогава туби нямаше.  И супермаркет като хората нямаше, трябваше да мина през няколко магазинчета, за да купя всичко. Та в последното магазинче работеше един красив русокос момък  , само заради него излизах с кеф на пазар. И влизам аз, той там, аз ухилена, мъкна торбите, пълни най-вече с вода. А торбите си бяха най-обикновени найлонови и не издържаха водата  И като се пльосна всичко, водите се спукаха, изляха се, стана едно голямо мазало  младежът се юрна да ми помага, ма то кво да ми помага, всичко замина, хляб мокър, вода няма, яйцата за омлет...  Така... муньовски се почувствах, че вече хич не исках да влизам там

@Julie ехх, сладурка голяма си била  .

Вярваш, не вярваш - имам си аз подобна изцепка!
Отивам аз да пазарувам, ама в кварталния супермаркет съм си харесала аз един левент, който опаковаше сирената. С наперена крачка на чисто новите ми ботуши на завиден ток и порядъчно натоварена количка се запътвам уверена към витрината и блеейки в него, забравям, че имам количка и се забивам в една стойка с шоколади, количката ми се изплъзва и тръгва нанякъде, а аз с вече празните си ръце - се опитвам да хвана падащите шоколади, губя равновесие и падам в типична поза - краката ми нагоре  . Излишно е да казвам, че аз още не припарвам до този магазин  .

И за да изляза от тона на пазаруващите мунки - ще вляза в тона на гласещите багаж такива.
Ще ходи Суон на моренце  . Съответно - изчислено всичко до секундата, кога трябва да съм на гарата, кога ще си глася багажа и как ще го изчисля този ти ми багаж и включително, че в моят багаж ще влезнат нещата, които не са се събрали в чуждият си багаж.
Напълно отговорно почвам с гласенето на куфара ден преди това - 'оти я требЕ да се покажа като напълно отговорна, зер някой сметка може да ми държи. Багажа се води под списък, в който фигурира дори сироп за кашлица. Ама - 10 часа преди тръгване, осъзнавам, че аз си нямам грам шампоан у дома. Грабвам се и отивам - шампоан, сапун, мокри кърпи, голяяям пакет, крем против слънце  и душ гел. Връщам се и настава суматоха - как да побера багажа, простиращ се на една спалня в едно малко куфарче?
Трудно.
Натиква отговорната ми личност всичкия чужд багаж, наръгва вътре собствените си дрехи, сяда върху куфара и той се затваря. Напълно спокойна отивам да домакинствам, при което подреждам едно шкафче и всякакви излишни хартийки и торбички се наблъскват в една чанта. По едно време - кАкво е това на пералнята? Ай, ай, аз за какво бих път до магазинОТ в този пек, като ще си забравям аз шампУна ? Грабва млада буля Суон целия гореописан арсенал и се запътва да си го прибира! Но ... усетихте ли ... помъкнах си и торбето с все хартийки и торбички!
Със сетни сили наблъсквам цялата козметика, щото то във Варна хората магазини нЕмат, разбирате ли, прословувтата торбичка, както и в последния момент измислените простотии. И, о, чудо! Вдигам куфара! След което в останалите около 2 часа до моето тръгване, обикалям къщата два пъти и в една торбичка наблъсквам още неща, незнайно как останали.
След цялата какафония и дандания, най-вече на морето. Отварям куфара и отвътре изскачат:
- торбичка с боклук;
- няколко оцапани с душ гел рокли;
- половин аптека;
- скъпоценния шампоан ... и никакви джапанки, ниски сандалки, или дори маратонки. Само сандалите на токче, мъдрещи се върху краката ми!
Мунка Суон си взела дори боклука, но не и джапанки!
Отиде ми отговорността на вятъра !

Swan heart-
Другия път Душе, спомни си, че при нас у Варната се намира някой и друг магазин беее Благодаря, че ме разсмя толкова яко 
Благодаря и на останалите момичета