
главни герои: аз, моя милост и другата в мен
време и пространство на действието: работно, на улицата /не свързвайте двете неща съвсем буквално и по мръснишки
/та, такааа... днес беше един от най-отвратителните ми дни на работа
изпокарах се с всичко живо, що срещнах в офиса /а иначе не съм такава
. наистина!/ не върви тая работа и не върви! все някой не свършил нещо, не обяснил, както трябва, мислел да каже нещо, пък не го казал... всичко това обърка моята работа... и аз така
...стига толкова увод
излизам да свърша нещо служебно, естествено още съм под пара... звъни ми телефона. колегата. "извинявай, ама трябва да се върнеш, не съм ти дал еди-кой си документ... останал е на бюрото..." леле как ми кипнааааа

като го почнах по телефона едни майни, едно чудо...
осъзнах се моментално! наистина бях по средата на улицата...
и даже вече бях спряла 3-4 коли...срам и ужас
Влязъл първо мъжа, свършил работа човечеца и на излизане бързичко се шмугнала съпругата му. Каква била изненадата за чакащите отвън хора, когато тъкмо шмугналата се вътре съпруга свлякла облекло и седнала-в тоз момент вратата широко се отворила и разкрила прелести пред смаяните погледи на останалите чакащи пред вц-то
Преди няколко дена, значи, излизаме на разходка с количката и хем на разходка, хем по задачи. Ама, нали не съм спала, нали не съм адекватна - вървя и се спъвам. Влизам в един детски магазин, оглеждам старателно стоката и след като не виждам каквото търся с делови тон питам продавачката - ''Имате ли бутилки за шишета?'' Момичето ме гледа така
мисля си за едното, пък казвах другото