Номинации за най-голяма муня

Случка, с участието на муня или как ако си нямаш чувство за хумор да не си помисляш, че имаш такова.
Децата на площадката си  играят и всички са големи бонбони. На такава възраст са, че винаги с нещо могат да те усмихнат. Една от мамите кара поотраснало бебе да каже мила моя мамо, защото го казва смешно - ми моа ма. Иззад гърба си чувам гласът на друга майка: "може и "Ода за Левски" да изрецитираш"  . То детето може и да може, но не знае което точно е въпросното произведение, защото такова няма.  С други думи - равностоен партньор за използване на сарказъм си намерила леличката. 

Случай с моя позната от преди 15-на години. Та въпросната дама ще получава нова служебна кола, казват и да отиде в представителството да я вземе, колата е Деу Рейсър, корейска, едно време беше много разпространена. Там я питат" Г-жо, вие ли сте за "Рейсъра" , а тя възмутено казва" Аз съм за лек автомобил, не за автобус"

Един мъглив и дъждовен есенен ден като днешния имах да свърша нещо в офис залепен за малък търговски център. Сутринта без да съобразя какво е времето бях обула велурени ботушки, които се накиснаха и пропуснаха още сутринта, та когато стана време да ходя във въпросния офис бях увесила нос колко ще измръзна докато отида и се върна пеш. Да взема такси за сметка на фирмата бе някак гадно, като се има в предвид, че не само аз имам работа из града под дъжда, а служебната кола барабар с шофьора бяха окопирани изцяло от шефа по срещи и мероприятия. Шефа обаче излезе страхотен организатор и планира как всички, които имахме да тропаме из града да ни натовари, да ни разкара по обектите и после се уговорихме как да минат да ни оберат - аз се падах последна за вземане /все пак и да се забавеха щях да наобиколя търговското центърче  /. Речено сторено - свърших си работата и хоп по магазините. Обикалям гледам, а краката ми като бучки лед  Меря това, пробвам онова и нещеш ли насреща една семейна приятелка.  Зарадвахме се забъбрихме, и тя вика "Моя Мишо е долу в колата ако искаш да го видиш!". Еми искам разбира се! Слязохме в гаража побъбрихме и след като им се оплаках, че краката ми са ужасно мокри Мишо мило предложи да ме закара до вкъщи да се преобуя и да ме закара до работа после. Наистина мило, нали  ? И айде скокнах в колата, закараха ме, пеобух се, СМЕНИХ СИ ДРЕХИТЕ да ми ходят на новите обувки  и айде пак ме откараха до службата. Щастлива и доволна, че съм със сухи крачета пощъках из офиса, пих кафенце, початих  и реших да се обадя на мъжлето. Извадих телефона - а той останал без батерия, но аз съм подготвена така де - нося си зарядно. Пускам го и той запова да писука един, два, три, четири пъти!!  Поглеждам 24 пропуснати обаждания от шефа и поне още толкова от колеги!!!  И тогава се сетих, че имах уговорка с колегите да ме вземат!  Те вкупом получили съобщение, че съм си включила телефона и моментално ми се обади шефа: "Къде си бе момиче?", а аз плахо: "В офиса!", шефа озадачено пита "В кой офис?", а аз още по стресирано "В нашия!" в слушалката мълчание "Е, до сега не бях чакал жена час и десет минути! Дано да имаш добро обяснение!" и затвори. Нямах добро обяснение - БЯХ ГИ ЗАБРАВИЛА! 
Отначало мислих да излъжа нещо - после реших, че след като са нервничили толкова време и не са ми теглили майната да се прибирам в дъжда сама заслужават истината. Изприпках до магазина долу и накупих каквито можах вкусотийки с възможно най-много шоколад, направих кафе, разлях го по чашите и когато забравените колеги отвориха вратата леко запъхтяна стоях до отрупаната маса. Подкупа подейства  Вечерта другите колеги като питаха защо черпя шефа се пошегува "За Бог да прости!" 

  Дорис, винаги съм се забавлявала много с твоите случки, но сега вече се търкалям от смях   

Като говорите за забравяне, да се отчета и аз.
Сега уикенда бях поканена на рожден ден в една вила извън града. Няколко дни се уговаряхме кой с каква кола ще ходи и кой кого ще вземе. В моята кола трябваше да бъдат още 4 човека. Тръгвам аз като линейка да ги събирам по адресите, слушаме музика, говорим си и не знам защо реших, че всички са се качили, та потеглихме към вилата. А момчето, което забравих да взема, решило че сме се забавили и не звъни. Пристигнахме, настанихме се по стаите и по едно време някой попита "Абе, Гогата къде е?", а аз, незнайно защо убедена, че и той е дошъл с нас, обяснявам че е някъде из двора. Мтел там нямат добър обхват, Гогата звънял... ама кой да се сети, че изобщо не е дошъл. Добре че едната мацка се усети, че "май не сме го взели..." Е, върнах се и го закарах. Той, миличкият, беше много учуден как сме го забравили и се посърди известно време, ама му мина На връщане ги преброих няколко пъти

Предиобед:
реших да претопля яденето, мушнах тавата във фурната, врътнах двете копчета на степен 1...след 20 минути отидох и ги изключих... Продължих с обичайната си дейност...В един момент цък   ...     "аз въобще включих ли щепсъла в контакта..."   
Естествено не бях...  

Все си мислех, че това не мога да го направя, но ето, че и моят ред дойде.

Вчера сутринта бързам да се оправям за работа. Погледнах мръсните дрехи - напълнили коша. Натиках прането в пералнята, налях праха в дозиращата кошничка и пуснах машинката да пере. След час ми звъни свекървата "Има ли шанс прането да се върти без прах?". Викам й "Не, абсурд!". И тя - "А защо тогава пълният дозатор стои върху пералнята?! " 

Очаквам втора серия - да изпера някой памперс. 

vesi_vas това ми напомни за едно мое пране...слагам дрехи, сипвам прах, настройвам програмата и готово. След 40 минути се връщам, отварям пералнята и започвам да простирам. И си викам "еййй, добре че настроих центрофугата на 1200 оборота, ми то направо сухо излиза"  и тъй, щастлива и доволна, докато ме осени, че изобщо не ми мирише на прах, а дрехите са сухи, защото не съм натиснала "старт" и изобщо не се е изпрало. Половината си го прострях докато се усетя

Имам си едно от онези старите железни рендета.
Вчера трябва да настържа малко кашкавал.Но то едно мъчение.На най-едрото и то почти нищо не излиза.Натискам, натискам и си мисля колко гаден кашкавал ми продаде момичето в магазина.Докато не се усетя, че не съм обърнала рендето наобратно и натискам ли, натискам.

И аз веднъж попаднах в подобна ситуация с пералня...
Свекърва ми била сложила прането в пералнята и така го зарязала на отворена пералня (отишла на работа). Незнайно защо, част от прането беше намокрено, а беше цветно пране.  Аз поглеждам пералнята в такъв вид че е и решавам, че пералнята е изпрала и остава само да се просне. Съответно простирам прането и се чудя как пък са успели на места така да се изсушат, а някои даже са си доста сухи...  И в един момент ми просветна, че те още не са прани 

Иначе други подобни изпълнения са, когато в пералнята слагам да се пере прането, но без прах за пране или в миалната машина да се мият чинии без прах за миене...  Интересното беше, че чиниите излязоха блестящи от чистота въпреки всичко.

Свекърва ми пък веднъж слага да се мият чиниите и я питам "какво правиш?", а тя "Ми само ми пада прахта за миене и накрая ще се мият без прах."  Смешното е, че прахта се изсипва вътре в машината, когато нагласи програматора. Ми то прахта пак си е там и те ще се измият с него... Сладур! Друг път пък като свърши програмата за миене на миалната и тя преди да я изключи от копчето превърта програматора и миалната започва наново да мие. Та чиниите минават и втори курс на миене и сушене. 

  обяснението е в подписа ти 

Аз имам напоследък случаи да не мога да разбера дали пералнята е изпрала, както и дали съм слагала въобще прах или дрехите са си били леко влажни... и за по-сигурно пускам втори път  

Сещам се за една камериерка в луксозен хотел, женица в пенсионна възраст, много скромна и старателна. Първи работен ден след вече преминало обучение. Тя, облечена в нова униформа
  , щастлива от дадения й шанс за работа, търчи насам-натам с препарат и кърпа в ръка.

По едно време виждам как е застанала до винената количка. Още по-старателно забърсва
всички бутилки отбрани вина и доволно констатира: "ееееййй, тази беше направо овъргаляна
в пепел,  но сега свети от чистота".   Кой да се сети да й обясни, че бутилката е съхранявана
в сандък и въпросната пепел гарантира  "отлежалостта"  му  

Добре си е постъпила жената. И аз да я бях видяла, и аз щях да й ударя парцала. Не го разбирам това да ми сервират прахоляци, ако ще да е стогодишно вино.