Номинации за най-голяма муня

Е, хора всякакви Все пак не са малко тези,
които обичат мухлясало сирене със 100-годишно вино с утайка

И скъсани дънки, и коли без покриви...криза, к`во да се прави 
Извинявам се за отклонението! Да не е съвсем спам- днес обиколих целия град с чадър, небрежно запретнат нагоре  Добре, че се видях в една витрина 

Tова ми напомня за баба ми, пред която коментираме новия мерцедес спортен модел на братовчед ми.
Баба ми накрая възмутено се изказва: "А, че то това кола ли е, само с 2 врати!!!!"

Това нищо не е. Аз се разхождам в мола и по едно време осъзнавам, че доста хора ме заглеждат  Започвам да разсъждавам какво пък чак толкова днес да съм толкова красива, докато погледа ми не се прикова в отражението ми на една витрина - ципа на дънките ми беше отворен и примамливо зееше 

Това не го разбрах как ти е бил запретнат чадъра ?

Хахахха, то и аз голямо обяснение направих. Нали знаете чадърите, като ги духне вятър как се извиват нагоре. Ох. Пръчиците, които държат плата не са извити надолу, а нагоре- като паница, един вид, събираща чистата дъждовна водица  Та така беше моя, незнайно защо, при условие, че не е имало силен вятър.

За красота 

ако това ще те успокои моят зееше непримамливо 

Оооох, още се смея!
като сте подхванали пералните - моя приятелка си купува нова пералня. Слагат прането и всички женоря в къщата чинно я гледат как се върти. Накрая вадят прането и: "О, как хубаво е изпрала! Как мирише! Колко е бяло! Никога не е било толкова бяло!" При това, забравили да сложат прах!

Дано не се повтарям,но преди години свекито пътува от един град за друг. Денят е 8 март. През цялото време насрещните коли й бибиткат, святкат, махат й, нещо й викат, а тя си мисли: "Поздравяват ме за 8 март! Толкова съм хубава! И през стъклата, и в движение дори ме забелязват!". Когато пристигнала и паркирала видяла, че багажника е широко отворен!

Сетих се за една случка,от която все още се срамувам.Тъкмо съм родила,25 кг отгоре и хормоните яко ме тресат,канени сме на сватба във Варна,вечерна в неделя,а събота трябваше да преспим в роднини в Шумен.Обикалям по магазините в Пловдив,пробвам дрехи и с нищо не се харесвам,накрая си купувам някаква дреха ,,отбий номер" и си решавам проблема.Пристигаме в Шумен и в късния съботен следобед решавам,че няма да обличам това и помъквам съпружието отново по магазините В този период такива настроения ме обхващаха,че с нищо нямаше да се харесам,но както и да е.Влизам в първия магазин и меря нещо  ,харесва ми,но решавам да обиколим повече магазини,как така да се хвърля на първото Питам продавачката за работното време,оказва се ,че тази събота ще затварят по-рано ,ще правят ревизия.Обикаляме известно време,мъжът ми видимо изнервен вече не влиза в магазините ,а говори по телефона,по едно време решавам да звънна да попитам за бебето и му викам троснато:Дай ми чантата !, а той : Не си ми я давала ! Почват да ме обливат едни студени вълни - карти,документи,парите за сватбата,телефони и ми става лошо.Опитвам се да си спомня,преди паниката напълно да ме е обхванала и ....чудо,спомних си в пробната на магазина,тичаме отново до магазина,вече е затворен,в неделя не работи, а на другия ден трябва да пътуваме,седнахме на стъпалата пред магазина и мълчим и двамата След около 5 мин. дойде собственичката на магазина с нова стока,чантата си стоеше на закачалката в пробната,никой не я беше забелязал.
Имам много горчив опит с нови покупки ,купуваме си пералня,тогава живеехме на втория етаж,а там асансьор не спира т.е. качват я до третия и после един етаж надолу,помолихме един приятел за помощ,бях бременна тогава,та пералнята вече е в апартамента и почвам да я разопаковам,свалям найлоните и това............не е моята пералня,докарали са ми друга марка ,обаждам се на служителя-Не било възможно,да ама беше и пак наново-качват чуждата пералня до 3 етаж,после пак нашата и так до безкрай.Купуваме си малък телевизор за кухнята,мъжът ми бърза за мач,набързо го включва и излиза,изтягам се аз на дивана и цъкам с дистанционното да настройвам програмите,ама не става...................сменям батериите,тц,пак не ще- счупено дистанционно.Другият телевизор смеси цветовете на първия месец,май липсваше червения цвят

4ик4ирик това с 8 март ме подсети за една случка от онзи ден.
Оправям се аз сутринта, приготвям децата за у-ще и за детска. Обаче точно този ден малката ще ходи на екскурзия - първата в живота й. Вярно за един ден, но все пак аз си се притеснявам. Отива голямата на у-ще, а ни с дребосъчка към гаража с чанта, раничка, чадър, якета и аз с една чаша с кафе (пия си го в колата на път към работата). Оставям чашата на покрива на колата, за да отключа и забравям за нея. Потегляме и в близост до у-щето забелязвамнякакъв човек да ръкомаха, но решавам, че е някой познат и веднага махам с ръка (да не помисли че се надувам нещо). Карам си към детската и си мисля, че този правеше едни такива особени знаци, абе не е като да ми махаше. Решавам естествено, че не ми работи я фар, я мигач и човекът просто е искал да ме предупреди. Спирам пред детската и слизам да проверя - всичко си е ОК. И тогава Я забелязвам- чашата - пластмасова, на принцески, с лъжичка в нея (пия го с мед  ) отгоре на покрива на колата..... Минаваше една жена, която е вървяла след нас и смеейки се взе да ми разправя, че е много оригинално и веселяшко  А малката после го разказала и на децата и госпожите......

П.П. Между другото до детската минавам през три легнали полицая, правя два завоя почти обратни и т.н. Кафето не се беше разляло капка даже. Изпих си го хилейки се сама на път към работата 

Е , бабите са опасна работа  Моята сега е много тъжна , че сме щели да ходим да живеем в "някакво диво село" , защото си купихме къща . Къщата е в София , в хубав квартал , ама не  - как сме се били затрили  и и само се тюхка ....

E, и това ако не е реклама на супер шофиране..................

Аз днес вместо да си сложа чорапите за пране... ги метнах в кофата за боклук   

С евтините, от изкуствена материя чорапи това е задължително!
Абе има ли още някой да кърпи чорапи? - не е по темата , но ми стана интересно какво правим с чорапите....