Номинации за най-голяма муня

В ученическите си години. Нашите ми дават пари за екскурзия, която ще е след месец и аз изкушена от първите слънчеви лъчи отивам и си купувам очила за 100 лв, като си правя сметката, че до месец ще заделям и ще ги набавя. Само че по случайност баща ми ги намира, гледа скъпи очила и започва да се чуди как и с какво съм ги купила. Привиква ме и започва "полицейски" разпит. Аз убедително, "Ама те струват 10 лв от пазара", а той подозрително отива на терасата провесва ги над балкона и ми вика: "Ок, давам ти 10 лв да си купиш нови, тези ги пускам от 6 етаж" Признах си разбира се, сега този номер го прилагам на дъщеря ми )

Ивета,Лято не визираше теб,а Стефи001 май й беше ника
И за да не е спам.
С първото ми гадже се скарваме жестоко.Работата отива на раздяла и аз много страдам,ама много ви казвам.Ама съм и много бясна.Въпросното гадже през годините ми беше подарявал доста сребърни пръстени.В беса си решавам,че много ще го нараня,разбираш ли,ако изхвърля всичките пръстени на боклука!Речено-сторено!Пръстените отлетяха в големия контейнера на улицата!
Е,да,ама след 2-3 цигари време,яда ми минава и започвам да съжалявам,че съм ги изхвърлила и решавам да си ги взема.Тичам на улицата поглеждам в контейнера,виждам,че няма много изхвърлен боклук и решавам да вляза.Набирах се,набирах се и на третия опит успях!Ровя си аз в боклука щастлива,че съм си намерила почти всички пръстени!В един момент чувам нечий стъпки да се приближават към контейнера.Викам си,ще трябва да се покажа преди някой да ме е затрупал с боклука си!И се изправих!Успях само да видя облещената физиономия на комшията отсреща,преди да се олюлее и припадне
Изкарах му акъла на горкия човечец и до ден днешен като го срещна ме е срам

А някой не ти ли мушна в джобчето 2 лв?

Е, къде този късмет..Хем да си намеря ключовете, хем да се прибера с 2лв. в джобчето...

Това за двата лв. е истинска случка, но е за темата на муньовците. Отишъл мъжа ми да хвърли боклука, след като  чистил тревата из дворчето, облечен с някакво подходящо за тази му дейност яке. Леко ръмяло та си сложил човекът и качулка. Обърнат към контейнера, усетил как някой го пипнал за джоба. Погледнал след човека -  съседа художник. Бръкнал в джоба - 2 лв. Ама толкова го било срам, че са го взели за клошар, че не се е признал и до сега.

iveeeta , ти пък как се разпозна?!   Рони е обяснила, благодаря ́и! Ама че развален телефон стана....
Излиза, че ровенето в кофите е доста разпространено, чак се чудя как на мен още не ми се е случвало, с моя акъл...  

Има време. Ще чакаме.

  

Това ми припомни една муньовщина на мъжа ми.
Закъсва за бензин на 100м. от една бензиностанция на Шел. Решава да отиде до бензиностанцията пеша и да налее в тубичка малко бензин, колкото да може да стигне после до бензиностанцията успешно. Та рови, рови из багажника, но Уви, такава там няма. И вече в безизходица решава, че ако отиде до бензиностанцията все ще успее да изнамери някое шишенце там.
Отива пеша и съзира, че в едно от кошчетата има празна тубичка от масло и започва да рови, за да я вземе. Тогава една мила и добра женица, която го видяла, че рови горкичкият в боклука отишла при него със съжалителен поглед и му подала хамбургера, който току-що си била купила,  защото помислила, че рови в кофите, за да търси храна   .

В 5 ч. пак добре, поне има транспорт, сестрата на мъжа ми като ученичка го направи това в 3 ч. добре, че свекър ми се разбудил като тряснала входната врата и скочил след нея. Открил я да зъзне на спирката на тролея, а тролей, естествено, няма. А са в периферията на квартала и спирката е много изолирана, абе ужас...

Аз не помня какво съм писала в темата, затова ще ме извините, ако се повтарям  

Видях, че сте обсъждали спането. Аз спя много, много дълбоко, ето няколко случки:

1. Пропуснах си официалното връчване на дипломите за средното образование, взех си я по-късно от канцеларията   бях на купон до сутринта, прибрах се да се изкъпя и преоблека и понеже оставаха 2-3 часа, викам, ще дремна малко и така баба ми (живее на долния етаж), се качва да вземе нещо от кухнята и ме вижда, че още спя, по гръб и с будилника в ръка. Явно съм го чула и спряла, но не помня   тогавашното ми гадже трябваше също да дойде, той живееше в др. град и пристигнал навреме, седи в двора на училището на един бордюр и чака

2. В студентските години - прибирам се през деня, лягам и отнасям. Мъжът ми се връща малко по-късно, ключа врътнат и оставен в ключалката звънял, тропал, нищо. А ние бяхме тогава в една боксониера, т.е. входната врата си е направо в стаята телефон нямахме, а и мобилни нямаше тогава. Накрая успял някак си да избута ключа и влязъл - аз си спя кротко

3. Става той една сутрин преди часовника, точно, когато влиза в банята го чува да звъни и си рекъл, че аз така и така трябва да ставам, ще го спра. Той беше от едни много разпространени, които бибиткаха пронизително 40-45 мин. В квартирата нямахме пералня и той в се къпал, прал под душа, бръснал се, и след повече от 30 мин. излиза - гледа, аз си спя, а часовника - на нощното шкафче до главата ми си звъни

4. Това вече не е с мен, а със съквартирантката ми като влезе мъжът ми в казарма, тя дойде да спи при мен в нашата спалня, че аз съм ужасно страхлива   и си лягаме една вечер в 12 ч., тя навива часовника за сутринта, но незнайно защо го слага на 12:15 ч. ляга и отнася, а на мен ми трябва поне час, за да заспя. След 15 мин. часовника започва да пищи, аз бързо го спирам, а тя тръгна да става, като си мърмореше жално "Колко е гаден живота" и колко е уморена

Сега на др. тема:

5. Преди да тръгнем за море една година, бяхме на гости на родителите ми. Там напазарувахме шампоани, балсами, слънцезащитни, кремове за лице, абе сума ти козметика, всичко необходимо и прилежно опаковано прибрах в чантата с моите дрехи, понеже имаше място. И - прибираме се в София, мъжът ми вика, няма ти чантата аз звъня на баба ми, тя се качва в моята спалня и казва "Ами има една зелена тук" имаше 15-20 мин. до последния автобус, изстрелва се с такси до автогарата и я предава на шофьора   аз вече спокойна, пък и така или иначе трябваше да ходим да посрещаме зълва ми на гарата, а тя е до автогарата и влака и автобуса бяха с 30 мин. разлика, просто нареди се всичко идеално отиваме на автогарата, чакаме, чакаме, минават 30-те мин., звъним на зълва ми да изчака, но автобус няма отиваме, взимаме я и дружно продължаваме да чакаме   по едно време една от служителките се смили и ни даде телефона на шофьора, звъним - няма обхват по някое време все пак се свързахме - авотбусът се счупил, пътниците са извозени с др., но нашата чанта си стои при него   та към 21-22 ч. ходихме до някакво депо в Орландовци, до което нямаше асфалт, а черен път, някъде накрая на света  

6. Пак за море, но на връщане. На 50 км. от София мъжът ми ме подсеща да видя къде ми е ключа, че аз вечно не мога да го открия в бездънната ми чанта. И след известно време ровене, изведнъж буквално започват да ме обливат топли вълни сещам се как като пристигнахме, понеже са ни разбивали апартамента предни години, решавам да извадя ключа и да го сложа в най-високия шкаф в кухнята зад някакви тенджери, т.е. ако ми свият чантата, докато сме на плаж, поне да имаме ключ да се върнем   там си беше останал а мъжът ми имаше др. ключ, но неговия на едната ключалка никога не успяваше да превърти, беше дефектен, а за тази ключалка, преди беше на др. място и се бяхме заключили, та викахме ключар - не успя да я отвори и проби вратата, но там не беше входна, а вътрешна, пластмасова - лесно и пристигаме, аз вече цялата бяла, слизаме от асансьора и тримата втренчени, без да кажем дума - мъжът ми вкарва ключа и той превъртя без никакъв проблем   после собственичката на апартамента ни го изпрати а след години се засекохме с нея тук, във форума, още ме беше срам  

Сега за мама  

7. На гости сме и аз съм си забравила лосиона за тяло, викам, дай твоя, тя ми го подава и аз поглеждам, че на него пише балсам за коса   а тя си ги поръчала от някакъв каталог - балсам за коса и лосион, но като пристигнала поръчката не погледнала кое какво е и известно време се мазала с балсама   усетила, че е малко странен, но все пак си се мазала. Добре поне, че си имала балсам за коса и чакала да свърши, преди за започне новия (т.е. лосиона за тяло  )

8. Минаваме покрай един козметичен магазин и тя казва, чакай да вляза, че ми свърши кремчето за крака. Купува си, прибираме се и аз гледам на тоалетката един крем за крака, но доста голяма разфасовка и пълен питам я - защо казва, че е свършил, а тя само погледна и каза - не, този е за ръце викам, хубаво, а този голям крак защо е нарисуван отпред  

И един за кола:

9. Едно време имахме едно Пежо, без централно заключване, отиваме на гости на родителите ми, слизаме и аз нали съм си старателна, докато мъжът ми си говори със съседа, затварям предните врати, минавам отзад и ги заключвам после заключвам задните и щастливо казвам - заключих   а мъжът ми - добре, но ключът за колата е вътре! Добре, че съседът има сервиз за коли и донесе някакво чудо, с което само бръкна до стъклото и отвори  

И едно за щерката, която явно върви по моя път  

10. Много искаше тротинетка, взимаме й, но като я донесохме спеше следобеден сън, сложихме я пред вратата, но като стана, виждаме, че никак не е щастлива, едно такова уплашено гледа и едва едва я докосва. По едно време вече виждам сълзичка и се чудя какво става??? А тя плахо попита "Сънувам ли" после беше голямо скачане и радост  

Ох, стига за днес  

 ira_d, благодаря за отзива! След среднощният ми труд да изложа излагащитите ме случки, това, че някой ги е прочел ми стопли душата . Аз чета всичко от доста време, никой не е пренебрегнат .

 Не са много запомнящите се случки, които си струва да разкажа, но освен тях имам и по- ежедневни провали.

 Като водя отроците на доктор почти няма случай да ме попитат за иманата или възрастта им и аз да не се замисля  . Старателно се опитвам да запомня имената на лекарства, но щом лекарката ме попита какво имам за кашлица, какво им слагам в носа или нещо от сорта- изръсвам някоя глупост .

 Няколко пъти ми се е налагало да стигна спешно до някъде по време на летен порой. Знаете как е- блокирало движение, вода до коленете. Има много хора, които се се приютили някъде и гледат навън кога ще спре дъжда, но виждат и спокойно разхождаща се луда с обувки в ръка. Единия път трябваше да прибера детето от детска градина. Добре, че докато стигна, дъждът спря и се обух, пък и дрехите ми се пооцедиха...

 

   Ще се опитам да се включа адекватно по темата.
   Тази година ми се наложи ми се да си правя скенер на кръста. Речено-сторено. Въоръжена с направление и инструкция в коя болница да отида си записвам час за процедурата по телефона  . По същия начин се информарах къде точно се намира въприсния скенер. Вежлива дама ми обяснява "Ниска едноетажна сграда, боядисана в жълто, находяща се в непосредствена близост до Окръжна болница на Пазарджишко шосе, няма начин да я объркате  ". Аз, за да съм сигурна, че съм разбрала съвсем точно я моля за още насоки и жената продължава: "До Английската гимназия, хващате пътя към Окръжна болница, пред сградата има бензиностанция".
Всичко върви по план – във уречения ден, след като реших да се възползвам от хубавото време, реших да се поразходя и да позяпам напът към болницата.
Петнадесет минути преди обявения за скенера час аз се намирам в близост до въпросната, според мен (!!!), болница и започвам да издирвам ниската едноетажна сграда  . Намерих бензиностанция, но и никаква ниска сграда, камо ли жълта, до нея. Само една около 15-етажна болница. Сещам се, че жената ми каза "в близост" до болницата, и затова стоя далеч от нея и я обикалям с надеждата да се натъкна на жълто здание. Е, гледах, въртях се, но не виждам нищо подобно на описаното  . Аз, обаче, съм хитра  - имам телефона на лаборантите и им звъня за допълнителни разяснения. Хората любезни - повтарят ми пак, че се намират пред входа на болницата в едноетажна жълта сграда. Всичко ясно, но сградата липсва. Леееееееееекинко започвам да се изнервям, защото часа ми на влизане вече наближава . Пообиколих болницата от всички страни, но не и не! Има конспирация срещу мен и са скрили точно тази сграда, гадовете  . Викам тия нещо ме мотаят и решавам да попитам охраната на болницата да ме насочи. Човека отзивчив - "сега влезте тука, по тия стълби отивате на втория етаж , после по коридора завивате вляво, след това надясно, после леко вляво и направо през една врата с табела, на която пише „Клиника по образна диагностика” ще се запишете на регистратурата за да ви приемат. Позачудих се, но поне вече имам напредък. Намерих клиниката, но и тук ударих на камък! След като се опитах да намеря кабинет, обозначен като „Скенер”, реших, че не е лошо да питам по-запознати от мен лица. Застаряващата лелка на регистратурата с нежелание ме усведоми, че лаборантката и лекаря, обслужващи скенера, са си тръгнали  . Е, тука вече не издържах и се развиках: „Ама как тръгнали. Аз имам час за 2! (разбирайте 14 часа) ”. Она, изглежда не е трогна и си настоява – тръгнали, та тръгнали. Хубу, ама не на мене тия и не отстъпвам – „Вие само ми кажете къде им е кабинета, аз ще а проверя тази работа” . Тази продължава да не отстъпва и настоява, че са си тръгнали. Направо ми се прирева. Но не е отказвам – пак звъня на телефона, който имам и ония нагляри ми вдигат в приповдигнато настроение. Сега вече не издържах и им се развиках – „Как смеете да си тръгвате, аз имам час  ”. Със съвсем леко прикрита досада в гласа (чудно защо ли), хората ми казаха „Госпожо, чудесно, ако дойдете до Окръжна болница ще ви обслужим” . Викам си нещо не е читава тази работа. И в израз на безсилие, седнала на една пейчица в болницата предприех последен опит за изясняване на несправедливостта, проявена срещу личността ми. Попитах случайно минаваща жена, видимо персонал в болницата „Извинявайте, аз къде се намирам. Това не е ли Окръжна болница”. Жената премигна няколко пъти срещу мен и след първоначалното стъписване ми отговори мноооооооооооого бааааааааааааавно „Вие се намирате в Хирургиите на Пещерско шосе!!! Не сте ли от Пловдив?” 
Може би тук е момента да изясня, че тук съм родена, и тук живея от 32 години вече  . А двете болници са на около 7 км разстояние една от друга. Нямам представа защо така съм се заблудила, но наистина през цялото време вярвах, че съм на правилното място.
Разбира се, че веднага хванах едно такси и тутакси „оправих несправедливостта”.
Едноетажната жълта сграда кокетно се кипреше на указаното място  , но муня ви Xiona незнайно защо беше решила, че трябва да отиде до другия край на града за да я търси. Добре, че хората не бяха злопаметни и ме обслужиха с усмивки на лица 

запис(извинявам се за което,но не можах да се сдържа-темата не е за изпускане )

Tова е невероятно мило и човечно  Напомня ми на разказите на О'Хенри ...

Ами ти каза по горният пост, а то беше моят. И че сме се сблъскали в една друга тема... и аз си викам..Аха в кърмаческите бисери скоро писахме и двете  .
Нали съм муня и ми се отдава 

Последната страница е страхотна
Бугенвилия,ама ти не знаеш какво почетно място красиш! Имам си аз отскоро файл с най-смешните случки