Номинации за най-голяма муня

Джоджо и аз да се наредя до теб.
Миналата седмица в понеделник щях да пиша писмо до админите на АБВ.
Когато исмах да си въведа име и парола в поленцата ( с щракване на мишката) ми се появяваше скрола ( кръгчето със стрелкичките). Добре, че не можах да им пиша, защото се оказа, че мишката ми е развалена. 

10 дена без интернет в офиса. Всеки ден звънях по 3 пъти,скандали вдигах, накрая написах една жалба, че не изпращат техник да разреши проблема. Пристигат момчета от сервиза и се оказа, че някой от колегите изключил рутера от захранването ,за да си зареди телефона. Голям срам брах и писмено се извинявах след това

Дарит,ти ме подсети за нещо подобно.Седя една вечер на компютъра и изведнъж изгасва екрана.Включвам,изключвам-звук има,картина не.Пиша веднага от телефона в темата за въпросите и се чудя ако да е изгорял някой пиксел,ама как така всички наведнъж?И докато се чудя,проверявам кабелите и се оказа,че кабела на монитора се е извадил.И хоп веднага в темата да си трия въпроса.

Пиша полу-служебен мейл до колежка, в който обяснявам как не мога да й дам необходимата
информация, защото днес колега от друга държава, от когото ми зависи работата,
се е взел много на сериозно и не отговаря на мейлите бързо,
образно обяснявам къде най-вероятно се почесва и все не особено приятни неща.
Хубаво, обаче името му много завъртяно на тоя и решавам да го копи-пейстна,
"извиквам" го от телефонния указател в прозорчето "изпрати до",
копвам си го, пействам си го, "сендвам" го ... и  се усещам, че всъщност изпратих мейла и до него. 

Добре, че писах на латиница и гугъл не е особено добър в преводите от шльокавица 

Това как ме подсети за моя мунювщина. Студентка съм, интернет доставчиците в Студентски град нещо се бореха за надмощие тогава и имаше проблем с кабелите - някакъв кабел беше прекъснал на едно място и понякога нямаше нет, но от фирмата не можеха да го оправят, защото студентски съвет бяха взели позицията на друг доставчик и не ги допускаха до блоковете.
Аз съответно вече съм изнервена вече от няколко такива спирания на нета и съм набрала на всички.
Един ден работя нещо на компа и виждам една програма която вече не ми трябва и решавам да я изтрия. Името на програмата почваше с w. Давам delete и продължавам да си работя, само ми направи впечатление, че много време се трие тази програма, но не се замислих защо. Обаче компютъра почва да става все по-бавен. По едно време нета изчезна пак. Набирам доставчика по телефона и съответно им вдигам страхотен скандал как не ме интересува кой е виновен и аз си плащам за интернет. Момичето ми обяснява, че според нея няма проблем и аз интернет имам и в момента, обаче аз упорита- крещя и вече чак на агресия ме избива. Накрая се разбрахме да мине техник след час да види на място какво става. В това време се прибира мъжа ми и аз му казвам как няма нет, той поглежда и с ужас установява, че аз всъщност трия ... windows....Нали съм заплес и двете почват с w - изобщо не съм погледнала какво натискам, избрала съм delete Windows!!! После как ме беше срам да се обадя в кол центъра да отменя техника...

да, това е много голям гаф
имала си късмет, аз не на няколко пъти, при препращане съобщението е отивало не при когото трябва
последният път беше, че няма смисъл да се обясняваме на даден човек, защото той така и така няма как да види разликата и използвайки части от неговото писмо, всъщност съм го препратила и до него
и той получава - няма какво да ти обясняваме, защото ти така и така не можеш да видиш разликата  
даже не се и опитах да замажа положението, хубаво че имаше чувство за хумор

много пъти ми се е случвало да трия мейли като ги гледам по телефона, защото бутоните за отговор и изтрий са един до друг. единият път звъня в голям офис където са от голямото доброутро искам телефона на специален човек и ще го пращам на друг още по-важен и уж да направя връзката, получавайки телефона на мейл, вместо да го препратя, го изтривам безвъвратно /защото изтрит от телефона не е в кошчето, а изчезнал завинаги/. единият чака да му се обадят, другия си чака телефона... и накрая посредникът е л**но

знам и за други гафове на познати по този параграф, някои доста фрапиращи, но темата е много популярна в пространството и ме е страх някой да не се познае

Оф,това с имейлите е много гадно.Веднъж писах на един човек (май е мъж на някоя съфорумка) относно сайт и имейл адресът му явно си фигурира в списъка на пощата ми.След време получих имейл от онези спамовете в който ме канят да работя за еротичен чат,или нещо такова (не помня много,но беше еротично) и пишеше да им го препратя,ако не желая да получавам имейли от тях.И аз го препратих уж,но се оказа,че незнайно как съм го пратила на този човек с който бях контактувала относно сайта.Ужас направо!

Е, как става така да се трият програми с Delete, особено пък Windows?
Да не би да е било папка?

Всъщност командата е Remove program. Не беше папка - абсолютно беше операционната система.. докато работих на нея. Е не успя да се изтрие докрая, но после имаше нужда от някои програмни корекции.

Някой Service Pack към Windows-a си изтрила, най-вероятно.

не е истина как се смея! уникална тема.Дълго време я подминавах, тъй като незнайно защо бях решила, че е поле за "одумване" и присмех злонамерен. Но такава смехотерапия ме тресе с вас, че от седмица насам с вас савам, с вас лягам. Разсмивам и околните като избухна в неистов смях и пусто не мога да им допрочета нормално на висок глас какво ме е разсмяло защото сълзи ми текат от смях!

няколко историйки ми хрумнаха, но започвам с една, която се развива на бившето ми работно място. Ще разменя нарочно имената, но ако някой от бившите колеги чете и се сети за случката да знае че ми е мило и му намигам с еййй такава усмивка , защото бяхме наистина страхотен екип, при все напрежение когато е имало понякога.

Та: обстановката и персонажите...
Шефа е меко казано страшен. Мнооого страшен, такава слава му се носеше..... Всъщност както по-късно ще разбера от дългите си години във фирмата, той е готин.Но по това време повече страшен. Имаме офис с 7 човека- важните разбирате ли -мениджъри, счетоводство, едри клиенти и т.н., тъговски обект - демек магазин където сме 5 човека и един шофьор, който е  уникален шемет просто.То всъщност много общо казано шофор, момчето се занимаваше с ужасно много неща и на всичкото отгоре беше най-доверения човек на шефа.И тоз ми ти младеж с уникално чуство за хумор.  И ако за твой късмет решеше никога няма да разбереш кога се майтапи, кога не.
 Едно лято при нас в магазина работи 6-ти човек - младо девойче 19 годишно,страхотна мацка. Хем нагласена винаги, хем работлива, хем добра компания, възпитана, на майтап носи, отговорна. Абе случихме на попълнение и естесвено бързо се вписа в екипа ни. Съответно и тя бързо схваща кой какъв е и на кой колко да вярва откъм бъзици, защото ние постоянно се смеехме, все нещо се случваше....Естествено трябва да спомена и вечната драма офис с/у магазин.
 та един ден влиза младежа в склада връщайки се от поредната свършена задача. Ние ако няма много клиенти събрани там на сладка раздумка.Навън жега, ад, а младежа доега обикалял, връща се скапан и много сериозен, видимо изцеден вече и раздразнен че трябва да се качва до офиса на 4-ти етаж. Девойката както винаги облечена със свръх минижуп, който не мога да си изкривя душата много и отиваше, пък и сещате се младо маце, с финно краче, минижуп, коси до кръста, пък и хубавица....еми хваща окото. Младежа и подава една празна платмасова бутилка от литър и половина вода и свръх отегчено и изморено се обръща към нея.
 - Слушай сега, вземаш тая бутилка, качваш се горе при чичко Шеф и му казваш: "Еди кой си каза да ми я напълниш с литър и половина компресия. Той си знае какво да прави"
Девойката го гледа подозрително, обаче той свръх сериозен, ма до толкова че и ние вече аха да му се вържем.Но все пак си го знаем, виждаме минижупа, знаем си и реакцията на шефа....траем си. Тя подозрително гледа, той сериозно седи и накрая и вика ми хубу аз сам ще отида.На нея обаче и дожаля и вика добре добре, отивам.
 Ние всички седим и чакаме, тръпнем за развръзката.Качва се нашта  влиза в офиа и се засилва   към кабинета на шефа.Да, ама не.Пресреща я една от офисджийките, без която разбирате ли фирмата няма да съществува, толкова насериозно се е взела.Засилва се и спира пътя на момичето и и казва, как така, къде влизаш, Шефа има гости.И нашето девойче милото, ненахалано я гледа и и казва  "да, добре, ама мен еди кой се ме изпрати за литър и половина компресия...."
следва отговор: "чакай аз ще вляза, че са много важни гости" Чука, влиза на ядосано отговоренто "Да" и обяснява съвсем сериозно в цялата си тежест "Шефе, извинявай, ама Ванката иска да му сипеш литър и половина компресия..." Шефа я гледа свръх умно и невярващ на ушите си, тя повтаря......
Ние долу в склада вече се заливаме от смях, телефона звъни, вдигам аз "абе, ей, ша ма уморите бе, ше хапнете хурката, на всички ви от заплатата ще отрежа, кажи му на оня михлюзин....."
аз се хиля и съм под масата вече....
 Върна се девойчето, като ни разказа кой всъщност поискал компресията, още по-голям смях падна!

Е, дано не съм ви отегчила, вместо разсмяла!

В същата фирма след години аз вече със сменена позиция и работя в същия този сериозен офис.ще отговарям за някой от фирмите, които внасяме в Бг.И за мой ужасен късмет месец след пренанзначаването ми получаваме мейл, че от едната фирма след седмица ще ни посети представител, който иска да обсъдим тези и тези и тези въпроси.Аз изпадам в ужас и паника, защото този е от моите отговорности и се побърквам от работа за да приготвя всичко точно за срещата. Като за първа такава за мен ще имам подкреплението на една моя колежка.на всеки пожелавам такава добра опора и приятел в работата.и шефа ни юрка 100 пъти повече от обикновенно.Както ви разказах що за език има и колко е страшен, също така трябва и да добавя че имаше уникален етикет и тежест когато това се изисква. Просто всеки път ме изумява в поведение, реплики, решаване на казуси и.т.н.преди срещата ме вика в офиса си и започва да ме обучава като малко детенце за де що ситуации могат да възникнат как да реагирам, да се измъквам и т.н. Единственото което намирам в огормен минус за него е че не владее английски език на ниво да води сам бизнес комуникация, иначе за майтап чат пат в неангажираща ситуация все ще е весело с неговия позакърпен английско руски.
 Идва деня Х. Аз предния ден съм отишла специално на шопинг защото нямам буквално какво да облека, така че да е подходящо (всички си ме знаеха че съм по-скоро хишпи отколкото офис човек, но все пак среща на такова ниво- ми пък искам да съм неотразима. Речено сторено. Пристига нашия бизнес партньор, аз го посрещам със шофьора на летището, хотела за 5 минутки (няма повече по график) и го водим в офиса.Започва се ненормална натоварена от приказки среща. Аз в разгара си, окуражена от перфектния ми английски с който дори довършвам изреченията на шефа преди той да ги е казал.Ехааааа, невероятна съм......рещата върви перфектно, имам си план, имаме си точки за договаряне, някой от тях ,меко казано невъзможни...изобщо като цяло, ясно ви е, на крака са ни дошли искамемаксимално да се договорим за неща в наша полза колкото и да са невъзможни! Моята колежка усмихната, щастлива- всичко точно, аз се радвам- справям се чудесно. По едно времешефа казва нещо, аз се обръщам разбира се към дейвид и превеждам.Той ме гледа леко шашнато, и аз повтарям.при което и тримата избухват в бурен смях- аз просто дословно повтарям на български.Но нищо- преуморени сме вече всички, Дейвид рабира, казва някаква закачка в моя подкрепа, тоест няма спечени, ледовете са разчупени отдван, напрежение липсва, вече сме си наши хора. Поприключв срещата и започва не толкова строг тон в общуването. На маста пред всеки, сок, кафе цигари. Ще тръгваме към ресторанта за вечеря и настъпва вече съвсем приятелска атмосфера.Дейвид вади разни мостри на нови артикули. Нов продукт на пазара изобщо и занемявам. Става въпрос за материали за художници. Толкова много ми харесва че искам веднага да го пробвам.Гостът ни ми обяснява че може и с вода да е работи и аз тотално щастлива искам на секундата да пробвам.Драсвам на листите пред мен и за да размажа сега съобразявам не върви със слюнка, поглеждам чашата със сок на дейвид и без да губя време ЦОП с пръста вътре и си размивам боята доволна. "ШТ, ко напрай" втренчения поглед на шефа ми....
 направо се вкамених, обаче евала на госта, за да ме искара от положението и той бръкна в чашата си и сме смяхме като луди.Вечерята в ресторанта мина като аз му изпуших цигарите, защото моите свършиха, той си призна че пуши само по срещи заради напрежението, заключвайки че моето напрежение явно е повече.Готин беше много се смяхме.
Всички изисквание до едно бяха договорени както ги искахме, барабар с онези "недостижимте" в нашите представи!!!!

Лична случка от развода.
Аз ще се развеждам.Отдавна не живея с бившия си съпуг, но така са се стекли нещата, че реално развода се случва по време в, което вече си имах ново семйство и втора дъщеричка дори от новия си съпруг.
Уговаряме си среща с адвоката, приятелка за свидетел която да разкаже/докаже че отдавна не живем с бившия и с него самия рабиора се.Тръгвам аз натам и съм се облякла  с дълга пола до глезените. На кръстовището точно пред съдебната палата стоя и чакам да светне зелено за пешеходци.Но ума ми явно вече е толкова притеснен, че като светва зелено тръгвам скорострелно, когато установявам, че нещо ме държи на тротоара и не ме пуска.Като на анимационен филм тялото на пред обаче под наклон като талпа, не мога и крачка да направя. Ония колчета дето ги слагат за да не се качват колите по тротарите, ама не черно-белите ами едни такива по-ниски ала ретро, желязни. Точно за секунда се оказах с разпрана пола отгоре до долу захваната на колана и неразпрана самодолу по ръба заради двойния кат плат там. Събличам си жилетката и я държа плътно пред мен за да не ме гледат хората. Срещам се с мойте хора и влизаме в съдебната зала къде ни извикват.До тук добре, аз продължавам да вървя с жилетката отпред, държа си я все едно на кукичка закачена за пръста ми. И дават думата на бившия ми съпург ( в добри отношение сме) да отговори сигурни ли сме, че нямаме шанс като смейство и той започва "ами Г-жо Съдия ...бля бля бля, ние много се уважавваме ама няма смисъл , то едно нещо като се счупи и дори да се залепи, не става просто......" и съдията отвръща....мхм, едно нещо като се скъса и дори да се зашие после ......." и ме поглежда.....
Срааааааааааааам, срам ви казвам. Но не беше злонамера, по-скоро после като връщах лентата "добра" ми се стори жената, предполагам сме и се сторили деца в очите (каквито си и бяхме)

Миналото лято сме навън с един познат, аз държа едно кафе от тия в картонените чаши, но от големите. Беше привечер и магазините вече затворени, заглеждам се аз по една витрина и познатият ме стряска отзад, като ме прихваща през кръста. Така подскочих, че излях съдържанието на половината кафе върху витрината.

Вчера. Тюхкам се аз, че ми го няма безжичния нет на компа, какво ли не правих, рестартирах рутер, компютър по няколко пъти, ангажирах разни познати за иснтрукции как, аджеба, да си издиря безжичния нет, ма пусто - имам нет само с кабел. И след двучасово лутане, четейки едни инструкции за моя проблем, осъзнавам, че безжичният нет на лаптопа ми е изключен от една малко копченце отпред на компютъра.

Пресни, пресни с един младеж, той у нас, няма да си говорим за немските философи. Та влизам аз в банята за душ, но ми се припишка, обаче нали съм си мързел, ме домързя да отида до гърнето и свърших тази работа под душа. Приключих с душа, излизам от банята и му тресвам - бях забравила какъв кеф е, а той ме гледа учуден (какво толкова може да съм правила в банята) - кое, аз с цялата си простотия - да се изпикаеш под душа.

Амели един блондински въпрос от първия ти разказ.Какво аджеба е компресия  .Иначе боята я сФанах че е акрилна(навярно) Ама това компресия не разбрах