Номинации за най-голяма муня

Една колежка се "омъжи", не сме много близки и подробности по сватбата и "младоженеца" не ми бяха известни. След като се връща от меден месец аз я виждам в нейния офис и решавам спонтанно да я поздравя. Влизам и виждам сватбена снимка на бюрото й с две жени в бели рокли. В този момент нищо не ми мина през акъла и смело честитя и питам аджеба къде е младоженеца и това на снимката да не би да е кумата или шаферка?! А тя - ами това е жена ми. В тоя момент ако можеше земята да се отвори, щеше да ме погълне и повече да не изляза.
След този случай ми се налага по-често да се виждам с нея и всеки път си мисля за оная простотия дето казах. Много гадно!

 

ЕДС, 

И мен като Дорис ме беше `аресал един козел като малка. Пък аз градско чедо - изкара ми акъла!    Бяхме се качили на Зелениковски манастир, та изморени и огладнели да хапнем уж манастирска чорбица... Е, да ама портата заключена, а пред нея маса с 2 пейки и 5-6 козички. И като ме подгони шефът с рогите напред (козелът демек) - пет пъти обиколих масата с пейките уж да се пазя от него, а оня тръгва да се качва на пейката и оттам на масата. Килнал рогата и ми говори сърдито. Хич не обръща внимание, че го гонят възрастните да не ме закача. Много ме сплаши.  

Ех, и мен като малка де що видеше ме животно, ме погваше . И пръчът ме гонеше, и кокошките ме гонеха, и пуйката ме гонеше. Ама последната много я обичах, че най-редовно ме прилъгваха, че снасяла шоколадови яйца. И всеки път като отида - по една кора. Ех, да си имах сега такава пуйчица... 

   

А аз имам страх от сума ти животни. Много ме е страх от коне.
Златоград, баири. Аз, мъжа ми, една мацка , моите 2 деца + 1.
Връщаме се и аз бера коприва, яко изостанала. Дъщеря ми, знаейки за моите страхове- "хайде мамо, идва каруца, побързай". Аз- "доооообре, заминавай напред, виж какво "поле" с коприва намерих, идвам."

Пътят е тесен, отгоре- гора, отдолу- урва. Аз бера до урвата. Виждам каруцата, циганин натоварил какво ли не. Бера, правя се на незабележима, най-тиха....
Изведнъж, буквално до ухото си чувам дзверско изсцвилване. Конят на задни крака, каруцата аха да се преобърне. Страх, ужас и паника. Циганина псува коня, бие го с камшика. Аз полу побъркана се юрнах в пропастта. Събраната коприва се разпиля, кална, уплашена...успявам да изпълзя като някакъв герой от война.
Изтупах се, посъбрах копривка малко и после разказах- много ми се смяха на реакцията, но само аз знам какво изпитах...
Насред нищото циганин с каруца... 

Вчера купувах кисело мляко, та се сетих за една моя простотия.
Преди години решавам да си купя кисело мляко за обяд, че на разтоварваща диета я карах. Минах през магазина, продавачката обаче нямаше торбички и аз си сложих млякото директно в чантата. Тънък момент е, че чантата е платнена. Вътре - телефон, портмоне, един джоб с документи за банката и разни дребни неща. Разхождам се аз до работа, влизам във фоайето и единият колега ме пита какво ми се е случило. Понеже предния ден бях на фризьор, му обяснявам надълго и нашироко... Минава друг колега и почва да се смее. Решена, че се заяждат с мен, подмятам нещо ехидно и си влизам в стаята. Бъркам си в джоба на сакото да си извадя личния телефон - нещо ми мокрее. Като поглеждам - дясната част на сакото ми, цялата в белезникави петна. Направо ми причерня, като се сетих какви съм ги свършила. Тъпото мляко се беше килнало в чантата, пробила се капачката от ключовете и се процеждало през платнената чанта. Пък как смърдях цял следобед... 

  Готово отцедено е било за снежанка, само да се нареже краставичка вътре Човек трябва да има практично мислене 

Много се смея тук, а на козата на Дорис прицвилих чак от кикот 

А, много по-добре да миришеш на кисело мляко, отколкото на джибри!
И аз така с платнена чантичка, нося си на работа праскови за обяд. Не знам какво се е случило този ден, но не съм ги яла. После имаше някакви почивни дни... и разбира се съм забравила за прасковите, на излизане от вкъщи нищо подозрително не видях, нито помирисах. Чак по средата на пътя нещо почна да мирише, даже попрепсувах на ум как може такова нещо, какви са тия хора! Докато не напипах нещо мокричко по чантата.  Намерих отнякъде (учудващо трудно в 8 сутринта) пликчета, позабърсах телефони, ключове и подобни с кърпички и ги събрах в едното пликче, в другото пъхнах чантата и затворих плътно и цял ден стоя в ъгъла на балкона. За съжаление гадната смрад все пак проникваше навън и доста срам брах на тръгване от работа - ако и да бях оставила пликчето незабележимо сутринта, то в 16ч. сигурно половината офис пушеше на този балкон.

Още в началото нещо ме за гложди,но все пак се престраших да го прочета до край

Когато споменахте джибри се сетих за моя случка. Над магазина на майка ми огромна слива,като узрее добре, ядем на корем ,но когато презрее става ужасно, метем през половин час ,че народа гази в джибри и вони та се не трае. Та решавам да отида да я видя, вървя си бавно , за никъде не бързам. Стигам до магазина , поглеждам вътре , няма я. Чувам аз че пак е грабнала метлата и мете. Заобикалям да стигна до нея и в същия момент към мен огромна струя сливи,джибри , помия.... директно в лицето дрехите...   Погледнала тя , че никой не минава по улицата и решила да изтръси метлата на стъблото на дървото и в същата част от секундата аз се оказвам на неправилното място.
Прибирах се две спирки пеша, че в автобуса можеше и да ме помислят на алкохоличка, рано рано, пияна, че и заляна ...

След това земетресение съм много завеяна, спъвам се, не знам какво говоря абе  луда работа. И днес обличам се аз, сложих си и обици, изправих си и косата и отивам до хранителния магазин, който е на две крачки от нас. Влезнах магазинерките ме гледаха доста странно но аз любезно си ги поздравих щото мислех, че това очакват та обикалях из магазина доста накрая си напазарувах необходимото и си излязох. Прибирам се аз в къщи влизам в коридора и какво да видя ходила съм с две различни маратонки едната черна, другата бяла.     След обяд се връщам в същия магазин само, че с миуто и нареждаме се ние на касата и аз блея и се оглеждам щото чакам клиентката пред мен да свърши а то клиентката отдавна я няма, и пак същата магазинерка и тя вече избухна да се смее. Както и да е казах и че тия дни съм баси заплеса, моя ме извини и каза, че е от земетресението и та събрах смелост да я попитам дали ме е видяла с двата чифта маратонки сутринта. Като взе да се смее и ми вика, че не само тя ме е видяла доста са се посмели на мой гръб. 

Една номинация за моя милост.
Седим си ние със съпружеското тяло и гледаме телевизия. Реших аз да сметна кога ще ми идва и леко разочаровано отбелязвам: "Суши (така си викаме на галено  ), във Виена няма да си играем на чичо доктор. При което той ми се пули насреща: "Моля?! Какви ми ги говориш?!    .
Сега пояснението: Предстоеше ни да ходим двамата в Будапеща, а 2 седмици по-късно аз отивам командировка във Виена. Размених градовете и излезе, че се се тюхкам, че с колегите няма да играем на чичо доктор.... 

Сещам се и за една стара моя университетска изцепка... Та имаме ние контролно по Микроикономика- тест с отворени въпроси и задачи. Аз умницата си написвам всичко предавам си работата и си тръгвам. След 1-2 дни си ровя в чантичката, с която ходих в университета и.....ужас листата с отговорите ми са там, аз умницата съм предала само листа, на който са били въпросите  . Срам не срам обясних на преподавателката каква съм я свършила и тя след кратка справка за цялостното ми представяне ми прие контролното и не ми призна само единствения въпрос, на който бях поправяла нещо (Разбрана се оказа и ми влезе в положението. Дотук добре, нооо..... следва контролно по Макроикономика пред втория семестър. Пак познатата схема на провеждане. Приключваме и моя милост уж си предава работата, но преподавателката забелязва, че не съм върнала листа с условията. Аз засрамено й се извиних, а тя ме успокоява: "Спокойно, първия семестър една колежка беше пропуснала да си предаде работата". При което аз ухилена до ушите: "Вие коя мислите, че е тази колежка...?" Срааам. Поне доказах, че не съм я излъгала първия път, а просто съм непоправим заплес.

Това се сещам засега,  но със сигурност има още много.