Днес...успях да пъхна картата в банкомата на мястото,където излиза разписката.Как и аз не знам.Добре че беше в работно време и охранителят на клона на банката в това време зареждал банкомата,та излезе да ми я даде...Срам...
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Аз пък вчера не успях да преборя автомата за билети в метрото - зверих се, гледах, много дупки, много нещо 
Плахо пъхнах монетата в една от многобройните дупки, ама нещо ме усъмни и се отказах овреме.
Но ме подсетихте и за един познат, който беше успял да завре една мемъри карта в неясна дупка на лаптопа си - едва я измъкнал с пинсетка
Плахо пъхнах монетата в една от многобройните дупки, ама нещо ме усъмни и се отказах овреме.Но ме подсетихте и за един познат, който беше успял да завре една мемъри карта в неясна дупка на лаптопа си - едва я измъкнал с пинсетка
Аз пък вчера не успях да преборя автомата за билети в метрото - зверих се, гледах, много дупки, много нещо Плахо пъхнах монетата в една от многобройните дупки, ама нещо ме усъмни и се отказах овреме.
Но ме подсетихте и за един познат, който беше успял да завре една мемъри карта в неясна дупка на лаптопа си - едва я измъкнал с пинсетка
Плахо пъхнах монетата в една от многобройните дупки, ама нещо ме усъмни и се отказах овреме.Но ме подсетихте и за един познат, който беше успял да завре една мемъри карта в неясна дупка на лаптопа си - едва я измъкнал с пинсетка
Аз миналата година се подсигурих двойно 
. Бях си взела дневна карта, ама не съм видяла, че и метрото влиза в нея. И като се возя в метрото си взимах билетче. Разбрах си грешката, чак когато се качи контрола в метрото, отворих протмонето, извадих билета, но се виждаше и картата, та контрольора ме попита защо си взимам билет. А аз най-невинно "Ами, подсигурявам се!"
. Бях си взела дневна карта, ама не съм видяла, че и метрото влиза в нея. И като се возя в метрото си взимах билетче. Разбрах си грешката, чак когато се качи контрола в метрото, отворих протмонето, извадих билета, но се виждаше и картата, та контрольора ме попита защо си взимам билет. А аз най-невинно "Ами, подсигурявам се!" 
Аз си бях затрила някъде кабела на телефона за компютър. И спешно исках да разпечатам някакви снимки, а старият лаптоп нямаше bluetooth. Понеже принтера ми има разни слотове за карти и успешно принтирах директно от картата на фотоапарата, реших, че ще е приложимо и за картата от телефона 
Успях да я напъхам някакси в една дупка, обаче ни принтерът я разпозна, ни можех да я извадя. Наложи се да свалям декоративното панелче със слотовете, успях на магия да измъкна картата, но счупих капачето и сега вече и карта на фотоапарат не мога да сложа 
Успях да я напъхам някакси в една дупка, обаче ни принтерът я разпозна, ни можех да я извадя. Наложи се да свалям декоративното панелче със слотовете, успях на магия да измъкна картата, но счупих капачето и сега вече и карта на фотоапарат не мога да сложа 
Аз пък вчера не успях да преборя автомата за билети в метрото - зверих се, гледах, много дупки, много нещо Плахо пъхнах монетата в една от многобройните дупки, ама нещо ме усъмни и се отказах овреме.
Но ме подсетихте и за един познат, който беше успял да завре една мемъри карта в неясна дупка на лаптопа си - едва я измъкнал с пинсетка
Плахо пъхнах монетата в една от многобройните дупки, ама нещо ме усъмни и се отказах овреме.Но ме подсетихте и за един познат, който беше успял да завре една мемъри карта в неясна дупка на лаптопа си - едва я измъкнал с пинсетка
Перхидролът не прощава .....
Скоро в сервиз за лаптопи бил донесен един със стопена клавиатура. На техника било обяснено, че това е резултат от опит за подсушаване на разлято върху нея кафе ... със сешоар .... но на мах мощност и от близко разстояние, че да изсъхне по-бързо.
Блондинска му работа.
Имаше и нещо още по-брутално, но в момента ми бяга и не мога да се сетя. Този път главното действащо лице е бил мъж, а изцепката му просто изкъртваше и блондито от горните редове.
Скоро в сервиз за лаптопи бил донесен един със стопена клавиатура. На техника било обяснено, че това е резултат от опит за подсушаване на разлято върху нея кафе ... със сешоар .... но на мах мощност и от близко разстояние, че да изсъхне по-бързо.
Блондинска му работа.
Имаше и нещо още по-брутално, но в момента ми бяга и не мога да се сетя. Този път главното действащо лице е бил мъж, а изцепката му просто изкъртваше и блондито от горните редове.
Блондинка заляла лаптопа си с кафе...слаба работа 
Ние брюнетките сме едни гърди напред и в това отношение, спор да няма.
Лято, жега, студентски град, сесия. Обич оцелява наливайки се с течности, но четенето за хичнайстия изпит вече ѝ е размътило главата и освен чай, вода и кофеин, пие и с разни отвари тип водица, захарчица и боица, в конкретната случка Лифт Вишна. Та проснала съм се възнак на леглото, пъшкам като препасало добиче над някакви статии по предмета на лаптопа и вече почти машинално пия чаша след чаша. То хубаво, ама свършам бутилката. Посягам за нова, ама е от тези двулитровите, а мен умственият труд силно ме е изтощил, и я изпускам с трясък на земята. Нищо, казва си Обич, то това да не е филия с масло, че да се притеснявам, че съм я изпуснала. И без да губя време развъртам капачката. Това, което последва, съм го виждала само на фонтана ди Треви в Римско, такава хармонично разпръскваща се навсякъде шуптяща вода. Даже може да им пиша да сложат малко червена боица във фонтана, не са се сетили, а е страшно ефектно. Успях да пребоядисам тавана, да накисна леглото, себе си (приятно разхлаждащо) и изнемощелия си лаптоп. Суших го със сухия край на завивките си, да не му е мъчно, че не е стигнало лифтче и за него. А лаптопът ми постъпи джентълменски и подмина случката все едно не е било. (Асус, това обяснение в любов е за теб, незаменими мой
)
Ние брюнетките сме едни гърди напред и в това отношение, спор да няма. Лято, жега, студентски град, сесия. Обич оцелява наливайки се с течности, но четенето за хичнайстия изпит вече ѝ е размътило главата и освен чай, вода и кофеин, пие и с разни отвари тип водица, захарчица и боица, в конкретната случка Лифт Вишна. Та проснала съм се възнак на леглото, пъшкам като препасало добиче над някакви статии по предмета на лаптопа и вече почти машинално пия чаша след чаша. То хубаво, ама свършам бутилката. Посягам за нова, ама е от тези двулитровите, а мен умственият труд силно ме е изтощил, и я изпускам с трясък на земята. Нищо, казва си Обич, то това да не е филия с масло, че да се притеснявам, че съм я изпуснала. И без да губя време развъртам капачката. Това, което последва, съм го виждала само на фонтана ди Треви в Римско, такава хармонично разпръскваща се навсякъде шуптяща вода. Даже може да им пиша да сложат малко червена боица във фонтана, не са се сетили, а е страшно ефектно. Успях да пребоядисам тавана, да накисна леглото, себе си (приятно разхлаждащо) и изнемощелия си лаптоп. Суших го със сухия край на завивките си, да не му е мъчно, че не е стигнало лифтче и за него. А лаптопът ми постъпи джентълменски и подмина случката все едно не е било. (Асус, това обяснение в любов е за теб, незаменими мой
) 
Мой колега наскоро заля обииилно лаптопа си с айрян и лаптопа умря. Буквално. Умря, миришейки на сиренце
Аз като малка "учтиво" разгазирах бирата на татко. Ми болеше го гърлото и аз преди да му дам бутилката енергично я тръсках. Излишно е да споменавам недоволното му лице, че съм му спретнала маска на лице и коса с бира .
По въпроса с лаптопите - на майка ми Gigabyte е редовно почерпван с кафе, мляко, вода, кола и дори вино. С виното беше най-тежък случая, трябваше да го обърнем и да излеем винцето. Нито веднъж не е ходил на ремонт
.
. По въпроса с лаптопите - на майка ми Gigabyte е редовно почерпван с кафе, мляко, вода, кола и дори вино. С виното беше най-тежък случая, трябваше да го обърнем и да излеем винцето. Нито веднъж не е ходил на ремонт
. То зорът не е в заливането. На всеки се случва. Ама на колко народ ще му дойде акъла да навре горещата струя на сешоара в клавиатурата.
като се изпече това кафе вътре, на бетон стана, хубаво се спече около всички вътрешности на лаптопа завинаги.ама техника каза, че ако не било кафе, сешоара помагал.
Да взема да разкажа и как загубихме (почти чисто) новия телефон на чавето...
В четвъртък вечер сме на ресторант с детски клуб с голям басейн с топки - бесня голяма, накарахме я да вземе телефона в себе си, да имаме връзка. На следващия ден си говоря с нея чрез бащиния й телефон (бяха заедно вкъщи). Вечерта се прибирам, пускам пералня, подготвям вечеря и с мъжа ми сладко си лафим в кухнята. В един момент неговия телефон звъни - търси го дъщерята (тя блажено се зомбира с филмче по "Дисни Чанъл" в хола). На въпроса от какъв зор му звъни, детето обяснява като на идиоти, че на никого не звъни, както ясно се вижда. Докато изясним ситуацията, телефонът спира да звъни, а като върнахме обаждането - вече изключен.
В тоя момент на мен ми прищраква какво се е случило и започвам бясно да търся телефона на ресторанта с детския клуб, за да им кажа, че при тях има загубен телефон и някой да бъде така добър да провери
кой го е намерил. Чавето се усети какво е станало, наду гайдата с все сила, аз на ръба на истерията - нов телефон, при това любим, мъжът ми се щура като муха без глава, звъним на оператор да спираме открадната карта - картинката чуд-на. 
И в тоя момент се заглеждам какво така трака по люка на пералнята, която кротко си пере от 20-тина минути. Ми "загубеният" телефон трака, мдаммм. Някой да беше проверил джобовете на дънките може би
В четвъртък вечер сме на ресторант с детски клуб с голям басейн с топки - бесня голяма, накарахме я да вземе телефона в себе си, да имаме връзка. На следващия ден си говоря с нея чрез бащиния й телефон (бяха заедно вкъщи). Вечерта се прибирам, пускам пералня, подготвям вечеря и с мъжа ми сладко си лафим в кухнята. В един момент неговия телефон звъни - търси го дъщерята (тя блажено се зомбира с филмче по "Дисни Чанъл" в хола). На въпроса от какъв зор му звъни, детето обяснява като на идиоти, че на никого не звъни, както ясно се вижда. Докато изясним ситуацията, телефонът спира да звъни, а като върнахме обаждането - вече изключен.
В тоя момент на мен ми прищраква какво се е случило и започвам бясно да търся телефона на ресторанта с детския клуб, за да им кажа, че при тях има загубен телефон и някой да бъде така добър да провери
кой го е намерил. Чавето се усети какво е станало, наду гайдата с все сила, аз на ръба на истерията - нов телефон, при това любим, мъжът ми се щура като муха без глава, звъним на оператор да спираме открадната карта - картинката чуд-на. И в тоя момент се заглеждам какво така трака по люка на пералнята, която кротко си пере от 20-тина минути. Ми "загубеният" телефон трака, мдаммм. Някой да беше проверил джобовете на дънките може би
Това, което последва, съм го виждала само на фонтана ди Треви в Римско, такава хармонично разпръскваща се навсякъде шуптяща вода. Даже може да им пиша да сложат малко червена боица във фонтана, не са се сетили, а е страшно ефектно.
