Номинации за най-голяма муня

 джоджо, и ти си една скица.  Посмях се с теб.

 Особено пък  

Когато карах шофьорските курсове си мислих, че никога няма да схвана смисъла на подкарването на колата /првех го механически/,но след като инструктора ми каза че преди мен има една жена която всеки път си води записки като се качи на кормуване, как спирала и си отваряла тетрадката, взех че се стегнах да не се носят легенди и за мен

Муни шофьори сме подхванали ...
След като някой ме призна за пич (мерси!   ) ще си призная какви ги вършех по време на курсовете   .

Муня Боряна намества пищно тяло зад волана. Ама преди мене там е била една девойка ... абе джобно гадже. Метър и 50, 40 кила сигурно. Някакси вмествам пищността и даденостите си зад волана и в тоя момент поглеждам инструктора, на него очите му ще изскочат, зачервен е, абе 5 минути преди инфаркт е милия. Като се поглеждам - бях с риза и като съм влизала почти всички копчета дали фира. И развявам прелести като Памела Андерсън на плажа   . След като си поприбрах сергията беше много внимателен и много срамежливо ми даваше посоките   .

От тогава винаги ми напомняше да си дърпам седалката като сядам   .

Джоджо - аз, дето все пак карам от време на време изгасих неугасяемата кола на приятеля си, при това доста мощна, с доста високи обороти, пък някой дето не кара ли няма!? (в мое оправдание - на минус 25 градуса само руските машини се държат прилично   немските хич не ги бива!   )  

Ето това е върхът 

На първата част от поста  Това ми напомня как моят мъж влиза в колата, след като съм карала аз - свит на 4, защото така и не свикнах на неговия опел да стигам педалите, какво ли не пробвах, та седалката е прилично придърпана напред, а той кара със седалка плътно дръпната назад. Онзи ден се качи да ми паркира Равчето, горкия една се събра, а не е малка кола все пак.
За немските коли - зимата в големите студове, от всички служебни и лични в офиса ни, палеше само на милото Вектрата и един Форд. Всичко японско кашляше и кихаше, светеха горивни филтри, веселба в общи линии. Та немските не са никак зле на -25.

То си е от състоянието на колата,не от народността.
При нас 90 % е японско и никога не сме имали проблем.
Ни в студ,ни в пек.
Когато навърших 33,ми купиха кола,ама малка да си ходя навсякъде с нея.
Но ние имаме ,,Нисан Сирена"и когато я карам към къщи,на завоя има един голям бодил.
Като стигна бодила и завивам.
Но когато купиха малката ,,Ситроен Саксо" ми отиде бодила.
Карам аз,виждам бодила и завивам,но тя малко по-пъргава и през бодила и на банкета,страшно близо до насипа.
Синът ми се спука от смях-Сега като няма бодил,ще пропуснеш и отбивката.
За 18 години,съм минала не повече от 100 км.
Не обичам колите,не ме влече и карането.

хаххаха, бодила отиде, а   . Аз обяснявам на мъжа ми пътя за едно забутано село онзи ден и му казвам - караш само направо и след слънчогледите, вляво /да, да, ама слънчогледите бяха преди 2 години там/. После се усетих какво съм казала, но за щастие пак имаше посети слънчогледи на същото място, та съм го упътила правилно.
Ние сме масово с Тойота, с единствения ни Нисан също не сме имали големи проблеми, палеше не особено трудно. Явно Тойота са по-капризни и лигави.
Аз имам към 5-6 хиляди километра навъртяни- всеки ден по поне 70, а понякога и повече - градско, извънградско, всякакво, но работя на 35 км от Пловдив и нямам голям избор.

Мен ме изхвърлиха, след като километри карах на ръчна.

Предните страници описах част от патилата си, докато карах курса и ни се накараха едно хубаво, та сега малко не смея. Само да се похваля, че взех от първия път на петък 13, миналата седмица.

И мен ме късаха два пъти, но пък сега си карам доста добре;)
Иначе с тази ръчна...имах книжка съвсем прясна...и шефа ме грабва да отидем до Ихтиман, той остава там аз докарвам колата... Сядам аз, паля, тръгвам и тя гасне...и така поне 10 пъти... А заради това нещо точно ме късаха в началото, не подавах достатъчно газ и ми гасне колата още на тръгване... вече щях да търся някой да ми я зяпали, после с карането проблем нямах  А колко време го пътувах това разск.тояние от Ихтиман до София тогава...няма да казвам ))))))))

Джеронимо, ако имате стара кола за изхвърляне, качвай се веднага да караш. Знаеш ли какъв зор е по-късно да се качиш зад волана? Аз имам книжка от 2004 г, но започнах да шофирам миналата година и с прекъсване зимата /катастрофирах с първата си кола, не по моя вина/, та и до сега си продължавам и пак не ми е още толкова лесно. Качваш се, игнорираш всички свирещи, мигащи, ръкомахащи, които са забравили кога и те не са можели да карат добре, следиш си пътя, обстановката и си караш смело. Аз започнах с една малка стара джипка автоматик, после ми дадоха една Тойота Хайлукс с ръчна скоростна, която е нещо огромно - широко и дълго доста, а сега карам РАВ4 отново ръчна и горе-долу се оправям /малко с паркирането само, ама ще свикна /. Знам, че ако се возя, няма да ставам по-добра, така че шофиране му е майката, а колко муньовщини ще направя още, докато се науча да карам перфектно, и аз не знам.
Мен ме скъсаха само един път, защото изпитващият беше нервен и искаше да ме скъса, но втория път си го взех без грешка и с препоръка да се науча да паркирам 

Напоследък доста често се записвам тук и не е добре ...
На работа независимо на какъв език комуникиране писмено,
използваме само латиница и вече не ми прави впечатление "шльокавицата".
Снощи имах да правя спешен превод,  не си вдигнах Д-то няколко часа от компютъра
и около 3-4 часа тая сутрин силно бях влезнала във фазата на превеждане на автопилот;
по едно време се усещам, че почти половин страница, която уж трабва да е на български,
е написана на латиница   И за затвърждаване на знанията си я написах после и на кирилица
(не че няма кирилизиращи програми).

Иве, 13г. Пасат е семейната, може и да я прежали моя, ама нещо не се очертава след слалома с ръчната. Замина за месец без колата и гледам предвидливо си е прибрал ключовете.
Ама сам си е виновен, той що не усети, че карам на ръчна?! Аз му викам, че губя обороти, той-''Натискай газта''! До ламарината съм бе човек, каква газ?!
За късмет един път не съм му я гасила. Дизел, за разлика от учебната(метан), която само като ме видеше и сама си гаснеше.

Да споделя една прясна муньовщина (направо гореща).
Приеха ме студентка   и отивам днес да се записвам в университета.
Супер притеснена, много народ, опашки навсякъде.
Минах си по реда и сядам да си попълвам документите. Вече още по-притеснена, че хем няма къде да седнеш да си попълниш документите, хем ако случайно си намерил къде да седнеш, веднага ти висва някой на главата и те чака да станеш.
Такаааа, попълвам аз документите, ама трябва нали и снимките да се залепят. Аз съответно от вълнение забравих за лепилото и питам "другарчето" до мен има ли лепило. Дава ми, аз натискам да излезе малко, ама нъцки   Стискам, стискам, не ще.
Отварям тубичката и насочила лепилото към окото си (да видя аджаба къде е проблемът) натискам с все сила и изведнъж "пльоооок" се изтрелва солидно количество лепило в окото ми, по лицето ми и дрехите ми.    Познайте дали не извиках на умряло и дали над 100 човека не гледаха към мен????
Аз съответно нямам с какво да се забърша и започвам да обикалям и да моля за кърпичка. Абе идеше ми да потъна в дън земя.
За секунди ми минаха през главата страшни сцени, че ослепявам, че окото ми е кръв червено, че ще трябва да ходя на лекар и няма да мога да си подам документите навреме.
Слава Богу, нищо не ми стана, само дето ходих до инспекторката цялата оФърляна по блузата и дънките с лепило, което естествено не приличаше на лепило, а на нещо друго

п.п. ако някой е присъствал на сцената, ще ме познае  

kama4e,
Да споделя и аз каква съм муня шофьор
Шофирам активно, откакто съм взела книжка през 2004г. В момента карам колата на баща ми, докато е на рейс. Нова е, още е на лизинг и задължително минава всякакви прегледи, профилактики и т.н. По-късно ще разберете защо правя толкова уточнения
Случка 1 - сутрин пътувам с една дружка - колежка. Та, взимам я аз една сутрин от тях и потегляме. По някое време дружката казва: "Нещо трака странно тази кола". Аз, обаче, нищо не чувам. Отварям прозореца, наистина трака. Спирам и започвам да се дупя около колата с намерението да видя какво може да трака. След като не виждам нищо обезпокоително, потеглям отново. Ускорявам - трака още по-силно, забавям - почти не се чува. Изприщих се. Стигнахме някак до работа и аз звъня на мъжа ми да идва да взима колата, че нещата са много зле. Изприщи се и той. Скоро я бяхме карали на пълен профилактичен преглед и нищо и нямаше. Вече си представях как съм и направила нещо непоправимо и баща ми ще ме убие, че си я обича като любовница Дадох му аз ключовете на моя мъж, уж тръгна и след 2 мин. се връща, заливайки се от смях. В багажника предишния ден бях си прибрала кутията за торти и при ускоряване, кутията се търкаляла и се удряла в куфарчето с инструменти
Случка 2 - Тръгвам за работа сутринта и не мога да си открия ключовете за колата. Винаги ги слагам на едно и също място заедно с документите. Документите са там, но не и ключовете. Щях да получа удар. Нямам пълномощно да се разправям с Пежо, да вадя нови ключове и т.н. Откачих. Ревяща, звъня на дружката и и казвам да взима другата колежка и да тръгват, аз не мога да мръдна. Започва лудото търсене. Мъжът ми слиза долу да ги търси пред входа. Аз си спомних, че прибирайки се предния ден, носех опаковка от сладолед и първата ми работа беше да я хвърля в коша. Изсипах торбата с боклука в един леген и започнах да ровя с ръце , почти истерясала. В крайна сметка си спомних, че другото, което носех предния ден, бяха едни панталонки на щерката за пране. Е, така и си открих ключовете в пералното помещение. Стояха си мирно и кротко с панталонките върху пералнята.