
Добре,че преценяваме силите си и не сме по пътищата.
Преди сто години,моя мъж с триста зора ме накара да подкарам колата от Черноморец към Бургас.
Зимно време,няма пукната кола,пътя с по две платна в двете посоки,изобщо само за мен.
Карам и ми се обяснява как трябва да следя огледалата,особено преди да предприема някакво действие.
Пък и е хубаво да се поглежда и таблото,защото понякога се появя проблем и като светне нещо да се реагира.
По едно време ми се изкрещя:Спри,веднага спри.Какво правиш ?
Аз съм се загледала в някаква мигаща лампичка и повече от десет минути съм карала в насрещната лента.
-Как не ти стигнаха две платна ? Как може да не погледнеш какво правиш ? Имаш късмет,че пътя прав и видимост на 100 %,иначе нямаше да минеш и десет метра.
С това приключи моята славна кариера на шофьор,освен няколко прибирания в къщи,но разстоянието е 10 км.