Номинации за най-голяма муня

Момичета,ще ме разбиете от смях 
 На мен ми се е случвало да се засиля да излизам от нас по чехли.Преди години пък като ученичка бях отишла на училище носейки си плика с боклука,забравила съм да го метна в кофата  И в метрото съм се возила с него,и чак пред училище се усетих че нещо багажа ми е в повече Е намерих близка кофа и го метнах,добре че никой не разбра

Душа 

Така съм хвърляла портмонето си в контейнера и съм се усещала чак в супермаркета с торба с боклук в ръка. Готиното стана по-късно, когато дъщеря ми се връщаше от училище и видя майка си на половина в кофата, защото м/у временно портмонето ми беше добре зарито от съседски отпадъци. На всичкото отгоре си го намерих! 

Босо дете изкарвах скоро, ама само до асансьора стигнахме. Още не говори хубаво, но активно протестираше за нещо, ама аз нали бързам и ми е писнало от капризи защо ли да му обръщам чак такова внимание  Наведе глава милото и тръгна някак потиснато. Добре, че си го видях навреме. Иначе големия го бях обула лява обувка на десен крак и обратно. Една позната срешнахме след половин час и обърна внимание 
Като ученичка имам много гафове. Още ми се подиграват. Единият е, че станах в 2 през нощта, облякох се, оправих си чантата (винаги го правех сутрин) ама бързам, че време няма, нали все закъснявах. Брат ми опулено ме гледаше какво точно правя, а и ме попита. На училище отивам, как какво! Не би могъл да ме спре! Стигнах до външната врата и видях, че е твърде тъмно и някак ... абе не съвсем като сутрин 

Излизам с приятели на кафе, съответно аз забелеяла се някъде една приятелка ме стряска. След няколко дни в късна доба на една спирка в гръб виждам момиче което адски много прилича на моята приятелка и решавам, че ще и го върна тъпкано, приближавам се тихичко до момичето и извиквам ПА, момичето се разпищява обръща се и какво да видя нищо общо с моята приятелка! Срам! Момичето ме изгледа като всякаш съм някаква психопатка сериен убиец.

Марулка,аз това със среднощното ходене на училище съм го правила,също-наспана,ставам,мия зъбите,тоалет,прическа,чантата и хуквам в тъмното/зимно време/....,но стигнах до спирката и чак там зацепих,че е странно тихо и няма никой(обикновено сутрин едни и същи чакахме,та като не си видях обичайните спътници се сетих да си погледна часовника)......а,иначе мен сестра ми ме овика,като се прибрах ядосана и шумно си легнах в 2 и 30...

Аз съм ходила на работа в събота.  
Ставам оправям се и тръгвам.Даже на попът си виках, леле днес извадих луд късмет, как нямя движение. Отивам в офиса правя си кафе и сядам на компютъра да прегледам новините, докато не са дошли хора (кой ти гледа какъв ден пише горе) В 10.30ч. се усещам, че не може час и половина да не дойде никой. В тоя момент звъни мъжа ми(тогава още не беше), а той си беше на работа и вика:
-Ама, къде си
-Как къде, на работа
-Откога работите в събота
  И заключих офиса и си тръгнах

 

Тоя номер и аз съм го правила само, че беше събота станах, облякох се, оправих си чантата и косата  излезнах и след 15минути стигайки на метрото пеша и видях, че е спусната ролетната щора се сетих да видя колко е часа, погледнах си телефона и какво да видя не стига, че беше 5 сутринта ами беше и събота. Прибирам се седят нашите в кухнята и ме гледат и ми се смеят.Преоблякох се и си легнах. Като се събудих някъде към обяд много си се смях сама на себе си.

Ей тези последните номера на мен никога не могат да ми се случат  По-скоро ще спя до 12, мислейки си, че е още 07 

Ооо, това ми се случваше, обаче през седмицата 

Елиас, никога не казвай "никога" ...И аз съм от поспаливите (обожавам да спя до късно,само че рядко ми се случва ), та затова хич и не включвам мисленето рано сутрин.....посред нощ,де....,но от тоя случай насам,поне по три пъти поглеждам часовниците, преди да се надигна от леглото.....

Елиас никога не казвай никога и аз по принцип съм от поспаливите и редовно се успивам и ако алармата ми звънни 6:30 аз ще стана (ако стана) най-рано след половин час. Затова обикновено вече си навивам алармата по-рано от часа в който трябва да стана, за да излезна навреме.

Ама аз съм си на мястото!!!    ...

Днес сутринта ставам в 6:30 . Да, 6:30 си беше, не обърках като вас   .  
Облякох се, оправих се и заминах на лекции.
На спирката стоях, чаках автобуса 5-6 минути и едва при гледката на прииждащия 280 аз зацепих ... че всъщност ... аз днес НЯМАМ лекции   . Нямам никакви занятия.
Ок, викам си, нищо не е загубено, ще отида да видя миУото в общежитието   . Хванах си автобусчето, слязох, качих се ... тропам на вратата, отваря ми съквартиранта на любимия. Любимия бил на лекции  . Това никога не му се случва!!! Съквартиранта му обаче замина на работа и аз си полегнах в на половинът леглото.
Поспах си аз, той пък се върна от лекции.
Но, с това каръшкия ми ден не се изчерпа.

Благоверния + трима негови приятели решиха, че ще ходим на кафе и ще ги карам аз   . Те се изживяват като шефове   . Милото ми дава ключовете и аз отпрашвам, заставам до колата и почвам в захлас да натискам копчето на дистанционното. Абе, пищи отнякъде, ама не се отключва гадината   . И така 3-4 пъти.
В тоя миг ги гледам, четиримата, стоят до една кола и се напикават от смях.
А те са с почти еднкави коли и 4мата - еднакъв модел, минимални за моето женско око разлики   . Само едната я рапознавам, защото е ... черна, всички останали са сребристи.
Куриоза е, че на милото колата е с 4 врати, а аз очаквах двувратката да се отключи   .

И накрая, понеже не ми стига муньовщината за един ден, си забравих ключовете за у дома в половинът, Усетих се на 3 спирки от блока му. Добре че се усетих тогава, а не пред вратата   .

Излишно е обаче да казвам, че не се изживях като шофьор на 4ма мъже. И милото ме прибра у дома. И ми заръча да не излизам до края на деня   .

Един познат навремето така "дави" в басейн грешния човек.   На давения изобщо не му беше забавно де...

О, това при мен е задължително, плюс факта, че часовникът на телефона ми е с поне 5 минути напред, при това съвсем умишлено 
За да не спамя излишно- наскоро ми се наложи да си купя тест за бременност  Отивам в офиса, умът ми, обаче- в теста. Колегата ми поиска ключа за касата, бъркам в чантата и му подавам...познайте какво  Само да уточня, че той НЕ се казва Жоро и нищо не исках да му намекна