Номинации за най-голяма муня

Мислех,че съм единствената  в предродилно с изтекли води и включена система и с книжката,ама прочетох само ред-два,но успях да стъписам акушерките,които ми се  сопнаха,че не съм отишла там книжки да чета.

Аз в предродилно не можах да чета. Само успях да сложа книгата на шкафчето и дотам... Окситоцин.
Но поне разбрах защо толкова много ми се смяха, когато извадих книгата. 

tryxi, искам ощеееееее! 

И аз със сълзи и глас се смея!С последните постове за раждания с книга ме развеселихте доста 

Егати хората сте, бе! Книги чели аз бях толкова същисана, че дигнах на 200 кръвното и накрая на секциота заспах от облекчение на операционната маса без да ме упояват. Събуди ме докторът, много притеснено питайки лошо ли ми е, а аз викам зашихте ли ме вече, че ми се пие вода.

Щом искате още,да запретна ръкави...Ще ви споделя за Кихането...Голямото кихане на века,миналия.Пролет,птички и пчелички,слънчице и бебо спи в количката на двора.Майка ми готви в лятната кухня,аз вкъщи се сражавам с куп пране и свещенодействам с ютия в ръката.Така де,где ти памперс тия дни,а бебо си е по природа неуплътнен и пропусклив...Недейте да ме погвате с метлите само!Че бебо без надзор на двора...И чувам съседката вика майка ми.Къщите ни долепени,тя вика от прозореца.Надавам ухо и мятам ютията.Бебо киха,та киха,често-често, като котенце.Изскачам на двора и гледам - от лятната ни кухня пушеци,дим, и лютииии.Евакуирах по спешност количката и , стиснала нос , със сълзящи очи и , разбира се , кихаща, влязох в димните лютиви дебри...Какво да ви кажа , момичета, мистерия нямаше.Дръпнала си мама тенджерата от котлона и излязла.Но природата празно не трае и на котлона кацнала, кой знае как, голяма люта чушка от наниза край него...Направо тлее, пуши и подскача, котлонът включен...истинска трагикомедия!Кашля бебето,кашля съседката, кашля майка ми, давя се и аз, но и от смях, добре, че нямаше мъже, че срааам! И викам си - бе нещо ми познато тука.И плеснах с ръце, и се прегърнах - Алиса бе,в огледалния свят!Шегата настрана,днес , четвърт век след лютата кихавица,младежът без люто не ще да вирее.Така де,ако не закърмен,поне си е закихан с лютичко

Голям смях пада тук , много  хубави емоции ми носите момичета 

Сетих се да ви разкажа малко за майка ми , за сега ще пусна само една от изцепките и . Тя е просто уникален случаи , с нея рядко може да му е скучно на човек 
Миналата пролет реши да прави пролетно почистване . Обаче тя така чисти и домакинства , че хване едно , почне друго .. Беше подхванала да чисти шкафовете в кухнята , покатерила се на една маса и търка едно меланхолично и безгрижно , а цялата къща с главата на опаки 
Усещам аз обаче , някаква миризма на пушек . Питам я веднага , защото си знам каква пироманка е , дали е забравила нещо на печката . Тя категорично ме убеди . че няма такова нещо . 
Да обаче , шестото ми чувство и познанията ми относно нея , ме тласнаха към помещението където е печката . Отварям врата - пламъци , пушеци - кучето ,което също стои там бързо притича покрай мене . Нищо не се виждаше , само огън и пушек . Изтичвам веднага в кухнята при майка ми и почти прединфарктно и съобщавам , държаща се за пантите на вратата , че се вихри пожар . Думите ми по скоро бяха " Гори , гори ! " А тя така спокойна , меланхолична и отнесена ме погледна  с насмешка и ми каза спокойно " Какво гори , нищо не гори "
Аз паникьосана започвам да викам - "Пожар , печката , гори - огън .. "  Тя не трепваше , продължаваше съвсем лежерно да си търка без да я обезпокоява нищо и пак казва " Какъв пожар бе дете , къде го видя ? " Усещах лекият и подигравателен тон .  Накрая просто я дръпнах от масата и я заведох до мястото . Отваря тя вратата обръща се към мен , разтресе ме с две ръце и изкрещя - "Пожааар , защо не каза , че има пожар ,Божее какво да правим сега " Тогава започна да се вайка вече , да тича наляво надясно , аз тичам по нея , кучето по мене - голям цирк .

Ооо, и аз си четох книжка в предродилна.... "Панаир на суетата"   Цялото отделение се извърви да види коя е тая шантавата с книгата.
Пък с дащеря ми като бях бременна и полежах 2-3 седмици в патологията за задържане. И за да не ми е скучно накарах мъжът ми да ми донесе "100 разказа" на Рей Бредбъри. Книгата е огромна, малко над 1000 страници. Като ме поопознаха сестрите и едната един ден ми казва: "Пък ние в началото те имахме за малко чалната, все в тая дебела книга беше забила нос.... мислехме си че постоянно четеш Библията" 

И аз си бях взела книга в багажа. Ама, да ви кажа, от форума бях подготвена. Бях чела, че така правели.
Е, не остана време за книгата. Бързо се развиха нещата, а и честно казано такива неща се случват в предродилна, че не е до книга. Но бях подготвена.

Да се изтипосам и аз при муните
 Сутринта с кафето имах изпълнения. Първо сложих си вода в контейнера и кафе в цедката и чакам да стане. Стана, ама на плота, забравила съм да сложа каната(машината е шварц)     Попиване, бърсане, миене, слагане на втора доза.  Стана кафето, да не повярваш и тръгвам да си сипвам в чашата. Спя си аз и си сипвам и пак гледам плота в кафе, та чак и по мене     Държа си чашата за дръжката и наливам в нея, ама тя с дъното нагоре     И втората доза отиде на плота.  Чак третото кафе успях да си сипя

Сещам се за един случай преди години - на съвещание сме, темата сериозна, обаче на мен ми се пишка зверски. Местя се от кълка на кълка, едвам стискам, накрая се извиних и излязох. Свърших си работата, дръпвам дръжката на мивката да се мия, а тя ми остава в ръцете. Съответно шурти вода, аз съм цялата мокра отпред и няма кой да помогне, защото всички са в конферентната зала. Срам, не срам, влизам на съвещанието и както съм мокра и зачервена, казвам "Моля, някой колега да дойде!" Тишина с нож да я режеш. И изведнъж бурен смях, превиват се хората, а аз супер ядосана - Ама никой ли няма да дойде? Наводняваме се, бе! 
И да номинирам мен и мъжа ми за двама муньовци - то нас съдбата ни е събрала  Подариха ни машина за бира (слагаш кег, дърпаш ръчката и потича биричка). Идеално като за нас бироманите. Идва моментът да сменяме кега. Аз чета наръчника на немски, нищо не разбирам, а той ме успокоява, че е инженер и ще се справи без книжката. Слага кега, бучва тръбата и - гейзер до тавана! Ние стоим и гледаме в ступор как в чисто новата кухня вали бира от тавана... нищо не можахме да направим, докато не намаля налягането в кега... голямо бърсане падна. Оттогава всичко се гласеше в банята, в душ-кабината. 

И аз си носех книга  в пред родилното.
Санитарката изсъска:
- Каква  е тая книга  Ти ще раждаш или книги ще четеш ?
 След това изобщо не ми остана време за четете.
 Само се разхождах със системата в коридора. 

Като сте започнали за раждането,та се сетих и за моето.Бях студентка 4 -ти курс медицина и мноого бременна през зимната сесия .Явявам се на изпит по Акушерство и Гинекология 1 седмица преди термина. Бях си зубър и уж всичко съм си чела ,но последния въпрос в конспекта-не четох,реших,че е лесен и все нещо ще скалъпя от обща култура. Естествено точно той ми се падна-"Методи  за контрацепция".Хък -мък ,мънкам от тук от там,и професора не ме издържа и каза-" ми ,колежке,то ви личи ,че не го знаете този въпрос" .След 1 седмица се явявам с изтекли води да раждам и акушерките се смеят-" ти на практически ли идваш  .

Аз пък отидох да ми предизвикват раждането първия път с едно списание. Пуснаха ми система, пуснаха ми запис и аз си лежа и си чета. По едно време идва сестрата, видя нещо на апарата и избяга, а аз продължавам да чета, чакам си контракциите. В следващия момент влетява докторката ми, гледа показанията и вика:
 - Ама ти си с контракции, бе!?
 - А, какви контракции, с менструални болки съм.
 - Това са контракции, бе, и бебето губи тонове, марш към операционната.
Скатах си списанието, подготвиха ме, оперираха ме, лежа си в реанимацията, ама то тъмница и не мога да спя и да чета. Обаче сума ти сестри се изредиха да ми искат списанието. Едната ото благодарност ми донесе бебето посред нощ да го видя. В следавщите дни така и не ми остана време да чета, но от другите смени и те чули за списанието и те идваха на пръсти да си го искат.

Така де, да не съм отишла с някоя трудно-смилаема литература, я! На почит бях.

Ха ха ха! И аз от лудите с книжка в родилното- "Нежна е нощта" ) И шоколад )) Книга четох около един ред, шоколад въобще не хапнах