- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Кикотя се вече цяла седмица на една случка, въпреки, че не е моя издънката, ще споделя.
В лекарския кабинет. Майка с оранжево бебе. Изследвали му каквото се сетите, боли го, бъркали по всички дупки. Нищо му няма, освен цвета. След цялата офанзива се сетили да я питат колко често детето яде моркови. Е как колко, всеки ден!
В лекарския кабинет. Майка с оранжево бебе. Изследвали му каквото се сетите, боли го, бъркали по всички дупки. Нищо му няма, освен цвета. След цялата офанзива се сетили да я питат колко често детето яде моркови. Е как колко, всеки ден!
2 Bad, по повод твоя абсолютно ненужен срам за вида на чийзкейка, ще ти кажа какво казваше дядо ми, когато мама направеше такъв сласкарски гаф - „захар сложила ли си? е щом си ще се изяде“. И после също като твоята фамилия смело взимаше лъжица и си хапваше каквото там не се е получило. И да отбележа - чест му правеше, че с лъжица си излапваше и неопечени торти и кексове. Все пак къде ти такива сложни неща като чийзкейк преди 30 - 40 години.
2 Bad, по повод твоя абсолютно ненужен срам за вида на чийзкейка, ще ти кажа какво казваше дядо ми, когато мама направеше такъв сласкарски гаф - „захар сложила ли си? е щом си ще се изяде“. И после също като твоята фамилия смело взимаше лъжица и си хапваше каквото там не се е получило. И да отбележа - чест му правеше, че с лъжица си излапваше и неопечени торти и кексове. Все пак къде ти такива сложни неща като чийзкейк преди 30 - 40 години.
Мда, важното е да има какво да се яде!
2 Bad, по повод твоя абсолютно ненужен срам за вида на чийзкейка, ще ти кажа какво казваше дядо ми, когато мама направеше такъв сласкарски гаф - „захар сложила ли си? е щом си ще се изяде“. И после също като твоята фамилия смело взимаше лъжица и си хапваше каквото там не се е получило. И да отбележа - чест му правеше, че с лъжица си излапваше и неопечени торти и кексове. Все пак къде ти такива сложни неща като чийзкейк преди 30 - 40 години.
2 Bad, по повод твоя абсолютно ненужен срам за вида на чийзкейка, ще ти кажа какво казваше дядо ми, когато мама направеше такъв сласкарски гаф - „захар сложила ли си? е щом си ще се изяде“. И после също като твоята фамилия смело взимаше лъжица и си хапваше каквото там не се е получило. И да отбележа - чест му правеше, че с лъжица си излапваше и неопечени торти и кексове. Все пак къде ти такива сложни неща като чийзкейк преди 30 - 40 години.
Аз бях направила боровинков пай, като за снимка на списание, с половин кило сол вътре
И кучетата не го харесаха 
Спомних си една кулинарна моя изцепка от тийн годините ми. Баща ми имаше някакъв повод за черпене в работата си и аз реших да се проявя. Отварям една книга за Сладки и си харесвам една лесна рецепта за дребни сладки без печене. Казваха се Негърчета. По бегли спомени вътре имаше натрошени бисквити, масло, захар и какао (може и други съставки да е имало, забравила съм). Та всичко се събираше в една купа, омесваше се и се правеха малки топчета, които се овалват в смлени орехи. Дотук добре - всичко смесих и омесих и настана време да се правят тия ми ти малки топчета. Да, ама пустото тесто не се слепва и изобщо не се получават никакви топчета. Всико седи едно такова ронливо и трошливо. Накрая успях да ги докарам на големината на нещо средно между топче за пинг-понг и тенис на корт. Голяма излагация. Реших да не ги изхвърлям все пак, че продукти са се влагали и ще ги ядем вкъщи. Да, ама бащата на друго мнение - сутринта станал рано и награбил въпросните Негърчета и ги занесъл в службата. Извадил ги той заедно с другите неща за черпени. Колегите му като ги видели и се зарадвали, че им носел кюфтета. Е, обяснил той ситуацията, че това не са кюфтета, а дребни сладки и хората ги изяли сладките и даже ги харесали, ама аз после срам брах като ходех при него на работа и видех колегите му.
Ей, ма много глух тоз д-р Крумов, бе!
Аз един ден правех за пореден път един бананов кекс, дето винаги ми се получава чуден. Хубаво, ама, като тръгнах да слагам захарта, се сетих, че ММ ми беше обърнал внимание, че в един от шкафовете имало остатък от пакет захар, знаела ли съм, и реших да го бухна него (остатъка, не ММ), да се разкара от шкафа, и да си добавя вече от официално започнатия пакет. Та слагам аз едно хубаво количество от онзи "забравения" пакет, почти ми стигна, и си бъркам там, изсипвам го в силиконовата формичка и понеже съм се научила от малка после да си облизвам лъжичка и огрибка - близвам си и
оле-майкооооууу! Кисело, та не се трае.
Присветна ми какъв е (бил!!!) този пакет захар - че е живо лимонтозу, с което баба ми се беше запасила и ми пресипа малко на последото ходене, понеже често правя майонеза и все търча до магазина за лимонтозу в пакетчета в последния момент и все нямам. Та, пресипала ми жената в един празен плик от захар - що да не ми пресипе в него? Не че не ми каза "вкъщи си го сложи в нещо друго да не го объркаш". А то лимонтозуто на кристали и бяло - баш като захарта.
Разказах й аз на следващото ходене (понеже трябваше да си поискам пак от запасите й), и тя: "Лелеее, и какво, хвърли ли го кекса?" Е, не, ще си го опека и ще си го изям - най-много да ми се свие свинктера от киселака. Майка ми после ме светна, че съм можела да го изсипя в тоалетната - ползвало се и за отпушване на канали...
Аз един ден правех за пореден път един бананов кекс, дето винаги ми се получава чуден. Хубаво, ама, като тръгнах да слагам захарта, се сетих, че ММ ми беше обърнал внимание, че в един от шкафовете имало остатък от пакет захар, знаела ли съм, и реших да го бухна него (остатъка, не ММ), да се разкара от шкафа, и да си добавя вече от официално започнатия пакет. Та слагам аз едно хубаво количество от онзи "забравения" пакет, почти ми стигна, и си бъркам там, изсипвам го в силиконовата формичка и понеже съм се научила от малка после да си облизвам лъжичка и огрибка - близвам си и
оле-майкооооууу! Кисело, та не се трае.Присветна ми какъв е (бил!!!) този пакет захар - че е живо лимонтозу, с което баба ми се беше запасила и ми пресипа малко на последото ходене, понеже често правя майонеза и все търча до магазина за лимонтозу в пакетчета в последния момент и все нямам. Та, пресипала ми жената в един празен плик от захар - що да не ми пресипе в него? Не че не ми каза "вкъщи си го сложи в нещо друго да не го объркаш". А то лимонтозуто на кристали и бяло - баш като захарта.
Разказах й аз на следващото ходене (понеже трябваше да си поискам пак от запасите й), и тя: "Лелеее, и какво, хвърли ли го кекса?" Е, не, ще си го опека и ще си го изям - най-много да ми се свие свинктера от киселака. Майка ми после ме светна, че съм можела да го изсипя в тоалетната - ползвало се и за отпушване на канали...
...... - най-много да ми се свие свинктера от киселака. ....
П.С.: Той доктора си чува много добре човека, ама нали някой път се казва "моля", вместо примерно "да" или друг отговор
Стана време за годишния профилактичен преглед при гинеколога. Звъня на д-р Крумов. Вдига:
-Моля?
Аз:
-Д-р Крумов?
-Моля?
Аз:
-Д-р Крумов???
-Моля?
Аз плахо:
-....д-р Крумов??
-МОЛЯ КАЖЕТЕ???
-
И праснах телефона
-Моля?
Аз:
-Д-р Крумов?
-Моля?
Аз:
-Д-р Крумов???
-Моля?
Аз плахо:
-....д-р Крумов??
-МОЛЯ КАЖЕТЕ???
-
И праснах телефона
ооох не мога беее...смея се сама на телефона 
Ей, ма много глух тоз д-р Крумов, бе!
Не е бил глух, а прекалено културен за ССФ.
Ей, ма много глух тоз д-р Крумов, бе!
Не е бил глух, а прекалено културен за ССФ.
Препоръчани теми