Номинации за най-голяма муня

Да се изтепосам и аз тук с прясна случка от вчера...
Реших да готвя и слизам в стаичката за лук. Гледам хиляда торби и торбички с някакъв дребен червен лук. Викам си "тая моята свекърва пак изпратила тоя дребен лук и то в промишлени количества, хем й казах, че предпочитам да си купя. Ама гле'й к'во ще го правя ММ задето го взима от село."
Обаче взимам аз три глави, че дребен, и се връщам в къщи. Беля първата - много трудно се бели. И една такава лигава... Викам си "на всичкото отгоре и развален тоя лук". Обелих я аз криво ляво, мия я на чешмата - лигаво туй нещо и туй то... Помирисвам - хич не мирише на лук.   
Звъня на ММ, а той: "Ама жена, нали ти казах онзи ден, че леля прати на майка луковици за зюмбюли."
  Хуб'у, че го помирисах. Щяхме да ядем огретен със зюмбюли...   

Ох,Илайза!

Мисля, че бях споменавала как на един първи май ясохме салатка с иглика вместо салати. Дядо ми беше обрал игликите на баба ми, за нейн ужас! Иначе игликата е полезна!

Викаш не е отровна като луковиците на зюмбюла?

Много се смях с тези зюмбюли. Обаче, аз винаги съм си мислела, че са твърди. Ти как успя да я обелиш? 

Абе не е чак толкова твърдо... Не е като цвекло да речем. Бели се, ама  странно. Викам си "брех че тънка люспа има тоя лук"... 

Все пак си жена с цел, трябва да я обелиш. Няма мърдане 

За моята последна мунщина аз нямам никакъв спомен- може и да не се е състояла, а да е само долна инсинуация на мъжа ми. По негови данни снощи го събудил ритник в задника. Огледал се той- само аз съм до него. Попитал ме какво има, а аз съм изръмжала "Хръкаш". Врътнал се той, задрямал и последвал нов ритник и ново ръмжене "Хъркаш". И така няколко пъти докато не се разсънил окончатено. Когато вече в будно състояние бил изритан отново, клетникът надал вопъл:"Сега не спя!!! С какво ти преча този път?!" "ДИШАШ"- изсъскала моя милост.
Аз такова нещо не помня, но и родителите ми са разказвали куп случки на говорене на сън и сомнамбулски прояви, включително и някакъв як шамар, който като малко спящо детенце съм отвъртяла на майка ми, та може и да не лъже съпружието, а да е ял ритниците снощи.

Това все едно за мен писано  Съпружието чинно и мирно понася ритници в задните си части, обръща се и спира да хърка... за малко

Поне му разрешаваш да диша, надявам се. Аз, както твърди той, и това не позволявам.

Смея ли да ида на гости на жена с метла

Туй за метлата беше шегичка
А за дишането...
Моя има навик да записва на дивана в хола. Понякога казва "защо си ме оставила да спя тук" и т.н. Ама буденето е трудно...
И ако усетя, че започва да се унася и да похърква започвам "защо дишаш така?". Той се прави на ни лук ял, ни лук мирисал и обикновено помрънква "носа ми е запушен". А понякога и само с "ми така си дишам" 

Все едно слушам ММ   Само дето понякога като му кажа хайде да си лягаме той - "Ми нали съм легнал", а ако го оставя "що ме остави да спя тук"  
 
И при нас интересни случки в леглото.
Спим, но на мен нещо все не ми е удобно. Ту ми хърка аз го побутвам, ту се разперил и аз не мога да се наместя, по една време му казвам да се обърне на другата страна, че ми диша във врата и той на сън "ох, вече и на сън почнаха да ме командват"  
А, аз изобщо не съм тираничен човек. Просто ми бе куцо и не можех да зяспя и всичко ме дразнеше  

Аз имам изключително тежък синузит. Миналата седмица, в следствие на рязката промяна във времето, той се събуди (синузитът). Представете си борбата за кислород, която водя-безценна веселба за мъжа ми. Докато не си легнем и не заспя. Тогава, дори съседът под нас-битов алкохолик, издаващ звуците на освирепяла от глад мечка, докато спи, благородно ми завижда, че го заглушавам.
Та, лягам си аз, с цял пакет салфетки до глагавата и заспивам. Мъжа ми също си ляга, но...не заспива. От тук нататък разказът е от негово име, защото а такова нещо не помня да се е случвало.
Бута ме той, мрънкайки че хъркам. Аз се завъртам на другата страна и продължавам с шумното си занимание. Бута ме пак и ми казва "издухай си носа, че да можеш да дишаш", разбирай"издухай го тоя нос, че не мога да те понасям как хъркаш, егати". Сядам в леглото, издухвам си носа, обръщам се и му набивам шамар. Той се ококорил от шока, наблюдавайки как най-спокойно си лягам отново и се завивам. След около 10 секунди в в ступор, преглътнал страха от повторен шамар, решил да ме попита, защо съм го ударила. Отговорът е безценен "Може ли така силно да се изпърдиш, че чак да ме събудиш бе, нещастие". Опита се да обясни, че такова действие той не е извършвал, а шума самата аз съм го издала, но спящия ми мозък не е възприел обясненията и сърдито съм му теглила една майна,след което съм захъркала отново.
Леко ми беше гузно, когато ми го разказа на сутринта. Не си пролича гузната ми съвест, защото не можех да спра да се смея.

Адел, задавих се с обяда!   

Прясно, от днес. Чак не знам дали да го пиша, толкова ме е срам 
Вървя си по Графа и съм се загледала във витрините. По едно време съглеждам връхна дреха с интересна кройка на манекен пред един магазин. И понеже отдалеч дори материята не можах да преценя каква е, се приближавам и хващам реверите на дрехата, че да видя материята и обръщам вътрешността да видя там какво е.
Като посегнах към яката на дрехата да видя марката и размера "манекена" вече не издържа, обърна се и аха да ми се скара.  Изкара ми акъла. 
Само дето не беше манекен, а жена стояща пред магазин  Не съм брала такъв срам 
Докато й обясня, че съм я взела за манекен и съм й харесала дрехата, ужас  Можеше и да ме набият
Поне и двете се смяхме после