ММ още ме майтапи за един пакет сол дето го разнасях повече от две седмици в чантата си. Бях крайно възмутена и учудена що толкова ми тежи пустата дамска чанта. 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
ММ още ме майтапи за един пакет сол дето го разнасях повече от две седмици в чантата си. Бях крайно възмутена и учудена що толкова ми тежи пустата дамска чанта.
Аз така разнасях едно радио в чантата си цяла седмица (радио за кола, да не помислите за друго
) 
ММ още ме майтапи за един пакет сол дето го разнасях повече от две седмици в чантата си. Бях крайно възмутена и учудена що толкова ми тежи пустата дамска чанта.
Това ме провокира да погледна в моята, уж празна, чанта за извънработно време - резултатът е половин пакет булгур от Лидл, сигурно отпреди месец и половина - два. Междувременно с тази чанта със ходила на концерти, театри, кина и прочее мероприятия и съм бутала вътре по 4-5 комплекта шапки, шалове и ръкавици + някой и друг детски суитчър, как не съм го отбелязала...
Като стана въпрос за дамски чанти още си спомням как една потребителка тук във форума беше писала, че намерила в чантата си някаква забравена риба, която вече силно започнала да мирише.
Иначе аз съм си намирала мумифициран садвич. Детето като беше малко съм му носила да яде докато се разхождаме в парка. А веднъж на работа търсих нещо от чантата си и изкарах чифт детски слипове пред смаяния поглед на колегите.
Иначе аз съм си намирала мумифициран садвич. Детето като беше малко съм му носила да яде докато се разхождаме в парка. А веднъж на работа търсих нещо от чантата си и изкарах чифт детски слипове пред смаяния поглед на колегите.
Вадила съм бикини на сред поделение 
Преди на свижданията на войниците се ходеше с огромно количество храна. Тръгнали сме към братовчед ми, а той на всичко отгоре и капризен на ядене. Майка ми и леля ми правеха една камара храна да има за седмицата, че там не ядеше. Пътува се 80 км. Това дето е от нас, го слагаме в сака ми за тренировки, като по-голям. От страни в малките джобове се слагат салфетки и подобни.
Свиждането се осъществяваше в столовата. Всички маси пълни, че и народ м/у тях, че нали ограничено времето.
Потрябваха салфетки и аз да извадя от джоба на сака, ама нещо запъна. Дръпнах по-рязко и плика със салфетките изхвърча от джоба барабар с бикини, които явно съм забравила в сака. Да поясня, че поне не бяха обувани
Преди на свижданията на войниците се ходеше с огромно количество храна. Тръгнали сме към братовчед ми, а той на всичко отгоре и капризен на ядене. Майка ми и леля ми правеха една камара храна да има за седмицата, че там не ядеше. Пътува се 80 км. Това дето е от нас, го слагаме в сака ми за тренировки, като по-голям. От страни в малките джобове се слагат салфетки и подобни.
Свиждането се осъществяваше в столовата. Всички маси пълни, че и народ м/у тях, че нали ограничено времето.
Потрябваха салфетки и аз да извадя от джоба на сака, ама нещо запъна. Дръпнах по-рязко и плика със салфетките изхвърча от джоба барабар с бикини, които явно съм забравила в сака. Да поясня, че поне не бяха обувани
Хахаха това с чантите ми напомни за случка от преди 2 седмици.
На работа съм. Търся нещо в чантата и не го намирам. Започвам да вадя нещата едно по едно и да ги слагам на бюрото, докато не си намеря търсеното. В този момент колегата ми започва да се залива от смях. Чак тогава осъзнах, че освен обичайните неща, на бюрото съм наредила и два жълти миньона и светеща жаба.
На работа съм. Търся нещо в чантата и не го намирам. Започвам да вадя нещата едно по едно и да ги слагам на бюрото, докато не си намеря търсеното. В този момент колегата ми започва да се залива от смях. Чак тогава осъзнах, че освен обичайните неща, на бюрото съм наредила и два жълти миньона и светеща жаба.
Може да губя неща, но към чантата ми съм много отговорна. Мога да изброя какво има в нея без грешка. Ако е с отделни джобове и отделения знам кое къде се намира. Е, понякога е неприятно, при въпрос от типа: "Имаш ли мокри кърпички?" и отговоря: "Не". Следва: "Ама няма ли да провериш?"
В чантата си единствено не знам колко запалки и играчки имам.
Когато се съберем на "оперативна" бира и някой ми поиска химикал... се започва великото вадене...
Най-инересно за околните е като започна да вадя клечки (дребни и не толкова дребни), сдъвкани сламки или камъчета. Сина ми обича да събира камъчета ("сладкииии") и всякакви "дървя". И се започва мрънкане "няма да ги внасяш у дома", "амаааа защо бе мами" и "прибери ми го". И аз прибирам с мисълта минавайки покрай някоя кофа да ги метна... но често забравям.
Сламките си ги разхождаме "вкъщи - навън - вкъщи".
Доста често едното от джобчетата на чантата ми се препълва от всякакви хартийки, опаковки (обикновено от бонбони и близалки) и т.н. Детето знае, че боклук на улицата не се хвърля, а кошовете са рядкост - та чантата на мама е най-удобна.
Когато се съберем на "оперативна" бира и някой ми поиска химикал... се започва великото вадене...
Най-инересно за околните е като започна да вадя клечки (дребни и не толкова дребни), сдъвкани сламки или камъчета. Сина ми обича да събира камъчета ("сладкииии") и всякакви "дървя". И се започва мрънкане "няма да ги внасяш у дома", "амаааа защо бе мами" и "прибери ми го". И аз прибирам с мисълта минавайки покрай някоя кофа да ги метна... но често забравям.
Сламките си ги разхождаме "вкъщи - навън - вкъщи".
Доста често едното от джобчетата на чантата ми се препълва от всякакви хартийки, опаковки (обикновено от бонбони и близалки) и т.н. Детето знае, че боклук на улицата не се хвърля, а кошовете са рядкост - та чантата на мама е най-удобна.
А аз преди малко си забравих чантата на едно столче закачена пред едно кафене в Трявна... Пиех кафе и пушех цигара, наслаждавайки се на спокойната сутрин и на един дебел котак. Изпуших си цигарата и с бодта крачка се прибрах в къщата. След около 40 минути реших да си чета електронната книга и взех да се чудя къде ми е чантата. Взех на бегом стълбите, мъжът ми тичайки след мен ме пита какво става. Аз без дъх обяснявам, че съм си оставила чантата на стол пред кафенето. Стигнах запенена, чантата си ме чакаше чинно на столчето, а пиещите кафе хора ме гледаха с почуда... Прибрах си я срамежливо, а мъжът ми ми обеща тържествено да ми се подиграва поне една година...
Онзи ден съм седнала и пресмятам какви и колко продукти ми трябват за всички коледни сладки и сладкиши, които съм решила да правя. След това записвам всичко на листче, заедно с други стоки, които трябва да купя. Отиваме с ММ в магазина и аз съм спокойна, че този път ще купя всичко необходимо, бъркам в чантата и листчето го няма. Пазаруването беше уникално, ходих напред-назад сто пъти, защото все се сещах за нещо пропуснато. В крайна сметка бяха купила почти всичко с малки пропуски, а листчето все още е в неизвестност.