Номинации за най-голяма муня

Аз пък си загубих по много странен начин един телефон. Малко предистория - имах два телефона - 1 с мтелска карта и един с вивателска, на който само ММ ми звънеше. Един ден той носи от един негов колега умалели дрешки от дъщеря му за нашата дъщеря. Вадихме ги да ги разглеждаме и после ги натъпкахме обратно в чувала и ММ ги занесе в колата (носим ги в къщата на майка ми, че панелката е тясна). Същата вечер почвам да си търся вивателския телефон, никъде го няма. ММ ми звъня на него, не се чува от никъде.
След около седмица отиваме при майка ми, вадя чувала и почвам да нареждам дрехите в един гардероб и ОООО чудо - телефона ми там. Явно малката го е пъхнала по някое време, докато гледахме дрехите. 

Аз съм същата, затова всеки път, когато звъня за подобна информация съм с лист и химикал и записвам. Иначе отиде...

То е важно и вярно да записваш обаче, защото аз понякога съм още по-голяма блейка. Например казват ми 13 часа, аз си пиша 3 часа. После иди и разбери кога трябва да съм там.

Хм, при мен и това не помага... Взимам листа и химикала, чинно ги слагам пред себе си и тогава се обаждам на клиента. Питам, каквото ме интересува, но се отплесваме и в други приказки. Затварям телефона и поглеждам листа.  Целия е изрисуван с цветя и ромбчета, записана информация - нула. Добре, че от няколко  месеца имаме система, която записва разговорите...

Ако сте със смартфони сложете си програмка за записване на разговорите.

Аз имам такава, но все забравям .. и звъня пак, неразбрала.
Отделно, децата се забавляват да ми пускат разговорите в най-неподходящите моменти, да се кикотят и да ме имитират.

Вече 5 години издирвам едно зимно яке на сина ми. Местихме се за този период 4 пъти, което значи че багажът е многократно проверяван дреха по дреха...и няма и няма...

Иначе за пореден път сготвих стар боб с мента, вместо джоджен

Дребния имаше едно лятно яке, което престоя на закачалката в съседния клас половин година. Няма да повярвате как го намерихме - видяхме още едно дете със същото яке, питахме го откъде му е, оказа се, че не е нашето, но пък го питахме от кой клас е и проверихме тяхната стая и О, чудо, нашето якенце си висеше мирно и кротко....

Напоследък това с белите петна е супер често срещано и при мен. Вадя телефона, за да проверя колко е часа - поглеждам, прибирам го, и си давам сметка, че информацията явно не е регистрирана никъде в мозъка ми. Вадя го пак, като си казвам, че тоя път наистина ще обърна внимание какво пише на дисплея. Поглеждам го и, успокоена, го прибирам. И установявам, че пак не съм видяла (т.е. не съм запомнила). От третия път обикновено става, доколкото това може да ме утеши изобщо. Чак почвам да се притеснявам да не е симптом на нещо по-сериозно.
И друга информация просто така минава пред погледа и между ушите ми, а допреди година-две са били единични случаи. Миналия месец, когато оперираха приятеля ми, три пъти го питах дали беше в четвърта стая, пето легло, или пета стая, четвърто легло. Три пъти. Чак накрая ме беше срам от самата мен. И сега да ме питате, не помня как беше, а иначе помня в детайли незначителни разговори отпреди 20 години, чак хората се страхуват от паметта ми. Абсолютно необяснимо ми е. 

Иначе дребна мунщина от вчера - режа гъби, хвърлям пънчетата в едно малко кошче за дребни отпадъци, което ми стои до мивката. Таааа вземам гъба, хвърлям пънчето в кошчето, режа гъбата. Вземам гъба, хвърлям пънчето в кошчето, режа гъбата. Вземам пънче от кошчето, режа го, слагам го при нарязаните гъби... Като посегнах към третото пънче от кошчето, се усетих какво правя.  В своя защита ще кажа, че се бях умислила за съвсем различни неща и действах машинално, а и по принцип използвам и пънчетата, просто тия нещо не ми харесаха и реших да ги хвърля.

Нц...

Четейки последните страници, освен че се забавлявам, също така стигнах до извода, че на всички ни краткотрайната памет функционира безотказно. Всичко си ни е наред.

Аз съм същата с паметта 
Ставаме днес в 6,00 часа и на излизане от банята установявам, че не мога да намеря сешоара.
Сещам се, че детето го ползва вечерта.
Отивам до стаята на детето да го взема. На излизане от стаята я  виждам в кухнята и казвам:
-  Като връщаш сешоара да го взимаш от същото място. 
При, което баща и умря от смях каква глупост съм казала 
В моя защита ще кажа ,че сутрин ми е мъка това рано ставане 

Иначе и аз не мога да намеря една моя жилетка.
Изчезна безследно 

И на мен ми изчезна преди две години една пола с етикета - мерих я вкъщи и я прибрах някъде, защото беше лятна, бях я купила края на есента за следващото лято. Всяка година правя чистка и нося дрехи в Червения кръст, но тази пола я няма никъде...

Относно шоколадите, едно време майка ми се принуди да ги заключва в един шкаф с ключ - с баща ми унищожавахме всичко шоколадово, което влезеше вкъщи. Къде ли не ги криеше, но баща ми ги надушваше отдалече. И все се дразнеше, че ядем сладко и сме слаби като вейки, а тя "вечно на диета и вечно дебела  " Спомням си, че баща ми отива за първи път на командировка преди 1989 в Югославия - тя му направила един списък какво да купи оттам - разни електроуреди, тенджери и тем подобни и баща ми се върна с един голям пътен сак пълен с вносни шоколади, бонбони, лакомства и един чифт дънки за мен. Майка ми щеше да получи удар. След това тя си уреди някаква екскурзия с влак до една от бившите Германии, не си спомням точно и си домъкна от там тенджерите и кафеварките  .
 

Момичета, не е на добре това.
Седя си преди малко, цъкам си из нета, ама ми се яде сладкооооо, не се търпи. Край, решавам аз, ще ходя до денонощния за нещо за душата. Обличам се и пътьом минавам покрай спалнята, където баща ми гледа телевизия. Вижда ме, че ще излизам, казвам с две думи какво-що и той ми поръчва да купя хляб, че май бил свършил.
Денонощният е на 2-3 минути от нас. Отивам, въртя се, чудя се какво точно ми се яде, грабвам пакет мини кроасани и се прибирам. Сядам си в моята стая, намествам лаптопа, отварям пакета кроасани... почти веднага след това баща ми става - явно гладен и на път към кухнята ме проверява какво съм си купила; предлагам му кроасан, не ще. Щял да вечеря.
След минутка отваря пак вратата на моята стая и ме пита къде съм оставила хляба.  Хич и нищо не му казах - директно отместих лаптопа, станах и почнах да се обличам. Умря да се смее - и още се подхилва от кухнята, а вече ходих и се върнах, та дори и хляб бях купила. От втори опит.

Като  прочетох за гъбите и пънчетата, се сещам как гледам сериал и правя салата. Обелила съм краставицата, измила съм доматите и режа ли режа в  паницата с обелките. Или пък чистя зелен фасул и го режа на по-дребно. Режа, ама  пускам при отрязаните връхчета, вместо в купата за миене.
А онзи ден слагам в тенджера под налягане да варя телешко месо, но отвън на газов котлон. Аз съм вътре и забравям за месото. А то фучи из целия двор, девер ми видял и изключил, а аз вътре нищо не съм чула. Как ли е щяла да гърми тенджерата!? А, сетих се още нещо. Варя мляко пак на газовия  и обяснявам на внука, че млякото е готово, когато се надигне като балон. Виждам, че почва и решавам да му го покажа нагледно. Докато вдигна тенджерата, млякото изкипя и заля котлона и  масата, на който е сложен. /Внукът беше на прилично разстояние, да не мислите, че съм безотговорна./