С брат ми имаме невероятен талант и дългогодишен опит в откриването на всякакви скрити вкуснотии и то за отрицателно време - факт, който неведнъж е довеждал до припадък от ужас майка ни и баба ни.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Явно комбинацията брат и сестра за такива дейности е идеална. И ние с брат ми бяхме много дОбри. За припадък и ужас не знам, ама срам сме им докарвали не веднъж като извадят празната кутия да черпят някой гост...
За загубени бонбони, шоколади и други лакомства ми пишете на ЛС.
ЛС няма да ти пиша, защото у дома с драка да се завъртиш, няма как да закачиш сладко. Мъже, какво да ги правиш. Ами сподели някои по-скришни местенца, на които да скатавам от време на време кутия бонбони - ей, така за разкош или някой непредвиден гост. Щом сте такива умели нещотърсачи, ще се сетите и за най-непредвидимите места.
Плащам си с 50% от втората кутия, която няма да крия от мъжете. 
Явно комбинацията брат и сестра за такива дейности е идеална. И ние с брат ми бяхме много дОбри. За припадък и ужас не знам, ама срам сме им докарвали не веднъж като извадят празната кутия да черпят някой гост...
Празна??? Аматьори!
Запечаната кутия с шоколадови бонбони се изпразва, но така, че да не личи, че е отваряна, а на тяхно място се пъхат топчета пластилин или камъчета (патент на брат ми, аз бях по изпразването).
Да видиш ти сцена, когато дойдат височайши гости и майка важно-важно извади кутията с бонбони, за да ги почерпи. Разпечатва я със замах, мятайки ехидна усмивка към мен и брат ми (Ха-ха, този път така добре я скрих, че даже вие не можахте да я намерите!) и я поднася на гостите... Стоп кадър!
После... Беж, Лиске, да бягаме!
ЛС няма да ти пиша, защото у дома с драка да се завъртиш, няма как да закачиш сладко. Мъже, какво да ги правиш. Ами сподели някои по-скришни местенца, на които да скатавам от време на време кутия бонбони - ей, така за разкош или някой непредвиден гост. Щом сте такива умели нещотърсачи, ще се сетите и за най-непредвидимите места. Плащам си с 50% от втората кутия, която няма да крия от мъжете.
Плащам си с 50% от втората кутия, която няма да крия от мъжете. Е-е-е, криминалета не четеш ли? Слагаш я на съвсем видно място и гаранция, че никой няма да я намери.
А ако става въпрос за мъже, най-добре е да е на нивото на очите им - в хладилника или в гардероба с техните дрехи.
Явно комбинацията брат и сестра за такива дейности е идеална. И ние с брат ми бяхме много дОбри. За припадък и ужас не знам, ама срам сме им докарвали не веднъж като извадят празната кутия да черпят някой гост...
Празна??? Аматьори!
Запечаната кутия с шоколадови бонбони се изпразва, но така, че да не личи, че е отваряна, а на тяхно място се пъхат топчета пластилин или камъчета (патент на брат ми, аз бях по изпразването).
Да видиш ти сцена, когато дойдат височайши гости и майка важно-важно извади кутията с бонбони, за да ги почерпи. Разпечатва я със замах, мятайки ехидна усмивка към мен и брат ми (Ха-ха, този път така добре я скрих, че даже вие не можахте да я намерите!) и я поднася на гостите... Стоп кадър!
После... Беж, Лиске, да бягаме!
Признавам, чак толкова дОбри не бяхме. Подозирам, че ако бяхме, щяхме да ядем и бой...
От майка не, ама баба... 
Е-е-е, криминалета не четеш ли? Слагаш я на съвсем видно място и гаранция, че никой няма да я намери.
А ако става въпрос за мъже, най-добре е да е на нивото на очите им - в хладилника или в гардероба с техните дрехи.
А ако става въпрос за мъже, най-добре е да е на нивото на очите им - в хладилника или в гардероба с техните дрехи.
А ако става въпрос за мъже, най-добре е да е на нивото на очите им - в хладилника или в гардероба с техните дрехи.
с любезното съдействие на сина ù.Едно лято бяхме ходили до България, там майка ми ни връчва подарък, който да предадем на Коледа на свекървата. Няма да се виждаме повече, но жената предвидила всичко отрано и се подготвила. Прибираме се у дома, август е, аз казвам на мъжа ми да прибере подаръка за майка му. Виждам го, че се насочва към един шкаф и се намесвам с разумния довод: "Там ще забравиш за него, сложи го в гардероба при дрехите ти, за да ти е наоколо."... Да, бе, да.
Подарихме ù го пак през август, но три години по-късно, и то, защото правихме ремонт и местихме разни неща заедно. 
Вземам си дрехите от приятеля ми да ги изпера у нас. Майка пуска пералня и ми оставила бележка да простра.
Гледам татко си е купил нова тениска, големичка като за него. Мисля си "Ей, не си вижда шкембето, какво си взел тениска като батка...".. Прибирам, сгъвам.
След 2 дни татко си взема тениска и виква: "В гардероба ми има мъжки дрехи, които не са моите! "
Викам му :"Съвсем изкука, не си помниш дрехите!" . Той обаче се инати, не били неговите. Ставам аз да вътворя ред и ми просветва лампичката- с моите дрехи съм грабнала и 2 тениски на моя... 
Гледам татко си е купил нова тениска, големичка като за него. Мисля си "Ей, не си вижда шкембето, какво си взел тениска като батка...".. Прибирам, сгъвам.
След 2 дни татко си взема тениска и виква: "В гардероба ми има мъжки дрехи, които не са моите! "
Викам му :"Съвсем изкука, не си помниш дрехите!"
. Той обаче се инати, не били неговите. Ставам аз да вътворя ред и ми просветва лампичката- с моите дрехи съм грабнала и 2 тениски на моя... 
Оххх, аз току-що се сетих за една мнооооого шантава случка. Събирам си багажа от палатката и се готвя да си тръгвам. Предната вечер един познат, (който беше до моята палатка) остави багаж за човек, който щеше да спи в нея следващите 2-3 нощи. Та какво съм прибирала не знам, но разтребвайки си багажа в София установявам, че имам пликче с една кърпа и... сини боксерки. 
Явно в суматохата около прибирането съм напъхала и част от багажа на човечеца. Голям смях падна, но добре, че нямам мъж, че можеше да не е смешно
Явно в суматохата около прибирането съм напъхала и част от багажа на човечеца. Голям смях падна, но добре, че нямам мъж, че можеше да не е смешно
Миналата седмица МП си стяга багажа да се връща в Лондон. Прибира дрехите и го гледам, че нещо се върти насам натам, търси. Опитва се да намери пуловера, който майка му беше подарила. Аз вдигам рамене и усмихнато казвам, че не знам къде го е запокитил. А пуловерът скъп и много хубав. Той започва все повече да се ядосва, още по издразнен от ухилената ми физиономия. Става време вече за тръгване, пуловерът го няма. Казвам му спокойно, аз ще го намеря и ще ти го пратя по брат ти. Той ,милият, целият зачервен и потен вече от издирването се качва в таксито.
След няколко часа като каца в Лондон ми пише по скайп: Ще те убивам лисица такава! Как можа да ме измъчиш така!
Мисля че се досещате, че той през цялото това 'епично търсене' си беше облечен с въпросния пуловер. Но и аз гадинката си мълча и се забавлявам...
След няколко часа като каца в Лондон ми пише по скайп: Ще те убивам лисица такава! Как можа да ме измъчиш така!
Мисля че се досещате, че той през цялото това 'епично търсене' си беше облечен с въпросния пуловер. Но и аз гадинката си мълча и се забавлявам...
Това последното е разкошно. (с пуловера)
/Аз със сигурност нямаше да издържа!/
Преди няма и десет минути звънях на семейната ни (лична) лекарка, за да проверя утре кога е на работа. Мм трябва да занесе едни изследвания и трябва да знае кога да отиде - сутринта или след обед.
Убийте ме, не помня какво ми каза - заприказвахме се, после си пожелахме хубав ден, и.....до там. Останалото е бяло петно.
Убийте ме, не помня какво ми каза - заприказвахме се, после си пожелахме хубав ден, и.....до там. Останалото е бяло петно.