Номинации за най-голяма муня

Близо си до мен, Пайпър  Да беше писала навреме в темата, щях да те упътя 

Вече ще знам мила  така хубаво се затрих че не беше реално просто 

Мъж ми и детето ще излизат вчера. Порядъчно се подмотват. Мъж ми нервничи.
Най-накрая излизат и аз си мисля "о, тишина"... След 5мин чувам как вратата се отключва. Връщат се. Сина ми крещи от вратата "ми мами аз без да искам излязох с белите чехли", а мъж ми само репликира "бе видях го, че ходи някаква странно".
А дребното да обуе едни мои бели кроксове, дет и на мен са ми големи... Поне навреме са се сетили

Тръгваме с дребния на плаж, ама нещо бързах, та го оставих сам да се стъкми. Оглеждам тениската - връзва се с банския, одобрих избора му и тръгнахме. След има-няма 10 мин. започна да се хили и да ми сочи краката си - ми, тръгнало детето с домашните платнени пантофки, които съвсем не стават за на вън. Ама плажува с тях - не ми се връщаше заради това. Е, прибра се с опесъчени и доволно подгизнали пантофи, в чието бъдеще не съм сигурна 

Снощи съм си избръснала само единия крак. Сутринта забелязах, докато си обувах чорапогащника.

Веднъж видях един младеж така - по къси панталонки. Не знам дали се беше усетил, че е забравил да обръсне и другия крак.

Може друго да е Преди години помогнах на брат ми да си епилира едната ръка, струваше му се безобидно и искаше да пробва  Другата не посмя. Та, известно време и той наполовина обезкосмен ходеше.

Олеее,с това бръснене ще ме уморите от смях 

Може и това да е, но би било много смело от негова страна да излезе по къси панталонки.

На мен също ми се е случвало да остана недообръсната, но това е било поради липса на време.

Работих преди време с един младеж. Разправяше как ходил на лазерна епилация на гърдите.
"Таз ми разправя, че не боляло, но аз мислех на половината процедура да се махна. И хич не ми пукаше как ще ходя на плаж" Ама стоически издържал Суета

Напоследък все по-често срещам мъже със завидно оформени вежди, епилирани ръце, крака.....

Хохо, това последното много ми хареса 

Днес определено не е моя ден.
Програмата е: боядисване, разкрасяване, училищно тържество.
Щерката ще ме боядисва - цървена. Изсипвам си аз окислителя в купичката, а след това и боята. УжасТ - боята е жълта. При разбъркването стана оранжева. Карам щерката да звънне на баща си и да го накара да иде на тържеството, щот не се знае к'ва ще стана. Тя му рекла "ти ще ходиш на тържеството, щот косата на мама е оранжева" Отговорът на благоверния бил "ще го преживее"  (Щот и по големи зулуми от нек'ва си оранжева коса съм праила).
Пени се, не пени - шъ съ вапцам. Разгеле улучихме цвета 

Влизам в банята. Посягам към шампоана - няма! Щерката го свършила. И не си казва в момента на свършване, а винаги когато някой влиза в банята след нея. Обикновено в последния момент. Накарах я да си изхвърли опаковката. Измих се с Pure Clean на Нивеа (за мъже)
Посягам към балсама със затворени очи. Обилно се оливам... нещо не е както трябва. И балсама свършил... а на негово място горско стърчи Body lotion Firming пак на Нивеа. Ми офирмих си хубаво косата. А туй няма миене.

От цялата борбъ в банята - падащ гел лак и счупен нокът. Туй последното хич не знам как е станало.

Пея на щерката да ми даде сешоара. Не го знаела къде е, макар че е основният ползвател на горе описаната техника. "Търся го". "Едната му част падна и се мушна под леглото". Донесе ми го на три части. Ама работи.
Нещото на главата ми реши, че Q10 му е в повече и изсъхна на клечки. Косата ми не е къдрава, но след баня решава, че трябва да покаже бебешките къдрици. Успях да попригладя.

Блузата, която смятах да обличам хванала крачка и забягнала най-вероятно в щеркиния гардероб. Общо имаме три еднакви блузи, но в различни цветове. Тя решава да се направи на добра и да ми даде нейната. След това решава, че на таз блуза ще тичат нейните "пантофки". Облякла съм се. Щерката ме гледа и възкликва "ето виждаш ли... всичко ти давам, а ти нищо твое не ми даваш". Моя отговор беше само "моля?". То моя целия гардероб забягнал в нейния. Е хубаво де, давала съм, ама веднъж ми искала едни дънки и не съм се навила. Ма как ще се навия да ѝ дам светли дънки да ми ги търка по чина в училище

Паля вече на обороти... тук ключове, там ключове - няма ги. Щерката ми казва да взема нейните. Влетявам в стаята и тя ми заявява "ама аз всъщност не знам къде са"  Пенявя се да ги търси, щот няма да как да изляза. Намери ги. Взимам. Излизам, заключвам и се мятам на асансьора. В този момент часовника ми изпява "не си забравяйте телефона". Телефон? Хайде пак обратно

И всичко туй за има няма два часа  Закъснях с 3 мин за тържеството. Дребното вече има свидетелство за завършен 1ви клас. Да живей ваканцията.

Пиша на щерката по вайбъра да излезем след тържеството. Тя ми пише, че без ключове не става. Почти си изсипах чантата на чина... намерих точно две връзки ключове. А смея да твърдя, че моите не бяха там когато ги търсих 

"Пантофките" на щерката се оказа супер неудобни и по едно време имах желание да ходя боса Аз се чудя защо не иска да ги носи. Много мрънка за тях в магазина. А после не иска да ги носи под претекст, че имали 3см токче. Мамуна.

Пък как завиждам, че носите един номер дрехи.