Aaa интересно да кажа и аз свекарми вчера идва в нас и почва да шета като че е домашна прислужница после почва дасе кара по телефона с свекървата обръшта се към мен и почва свали прането от простора измии чашата в мивката защо няма прах за пране като му показах че има прах това не било прах викам си тоя сигорно пак е пиян...почна да отваря хладилника и да обяснява кво има тук и аз му казвам ми ние ядем и тои няма да ядете всеки ден през ден може. Вече тотално си помислих че е многоо пиян варха беше обаче като се обадил на деверми и му казал че аз говорила некви небивалици че аз и етърва ми сме някакви мърли едвали и неси гледаме децата..и накрая взе че ми каза дане раждам а да взема да си купя от пазара бебе да несе мъча видиш ли.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Тези семейно-битови-свекървенски драми нямат място в тази тема 
само в прЪвУписТно-бисИрно-Гиамантената
Aaa интересно да кажа и аз свекарми вчера идва в нас и почва да шета като че е домашна прислужница после почва дасе кара по телефона с свекървата обръшта се към мен и почва свали прането от простора измии чашата в мивката защо няма прах за пране като му показах че има прах това не било прах викам си тоя сигорно пак е пиян...почна да отваря хладилника и да обяснява кво има тук и аз му казвам ми ние ядем и тои няма да ядете всеки ден през ден може. Вече тотално си помислих че е многоо пиян варха беше обаче като се обадил на деверми и му казал че аз говорила некви небивалици че аз и етърва ми сме някакви мърли едвали и неси гледаме децата..и накрая взе че ми каза дане раждам а да взема да си купя от пазара бебе да несе мъча видиш ли.
чкай да цитирам, да не зачезне това съкровище
Скрит текст:
както изчезнаха подробностите в темата за единия промил от една бира предната вечер
Aaa интересно да кажа и аз свекарми вчера идва в нас и почва да шета като че е домашна прислужница после почва дасе кара по телефона с свекървата обръшта се към мен и почва свали прането от простора измии чашата в мивката защо няма прах за пране като му показах че има прах това не било прах викам си тоя сигорно пак е пиян...почна да отваря хладилника и да обяснява кво има тук и аз му казвам ми ние ядем и тои няма да ядете всеки ден през ден може. Вече тотално си помислих че е многоо пиян варха беше обаче като се обадил на деверми и му казал че аз говорила некви небивалици че аз и етърва ми сме някакви мърли едвали и неси гледаме децата..и накрая взе че ми каза дане раждам а да взема да си купя от пазара бебе да несе мъча видиш ли.
Свекърът ти е бил много, много прав.... и не, едва ли Той е бил пияният....
Aaa интересно да кажа и аз свекарми вчера идва в нас и почва да шета като че е домашна прислужница после почва дасе кара по телефона с свекървата обръшта се към мен и почва свали прането от простора измии чашата в мивката защо няма прах за пране като му показах че има прах това не било прах викам си тоя сигорно пак е пиян...почна да отваря хладилника и да обяснява кво има тук и аз му казвам ми ние ядем и тои няма да ядете всеки ден през ден може. Вече тотално си помислих че е многоо пиян варха беше обаче като се обадил на деверми и му казал че аз говорила некви небивалици че аз и етърва ми сме някакви мърли едвали и неси гледаме децата..и накрая взе че ми каза дане раждам а да взема да си купя от пазара бебе да несе мъча видиш ли.
точка запетая главна буква нов ред
не запетайки - точки са. и са 5 
Но има цели две многоточия Aaa интересно да кажа и аз свекарми вчера идва в нас и почва да шета като че е домашна прислужница после почва дасе кара по телефона с свекървата обръшта се към мен и почва свали прането от простора измии чашата в мивката защо няма прах за пране като му показах че има прах това не било прах викам си тоя сигорно пак е пиян...почна да отваря хладилника и да обяснява кво има тук и аз му казвам ми ние ядем и тои няма да ядете всеки ден през ден може. Вече тотално си помислих че е многоо пиян варха беше обаче като се обадил на деверми и му казал че аз говорила некви небивалици че аз и етърва ми сме някакви мърли едвали и неси гледаме децата..и накрая взе че ми каза дане раждам а да взема да си купя от пазара бебе да несе мъча видиш ли.
Леле мале
Нещо дребно от мен
Пишех един коментар на лаптопа, и по едно време леко съм преместила мишката на един пост във фейса, та съответно от горе ми излизат опциите за харесване и там тези новите - сърчица, сърдити човечета и т.н. . Тръгнах да харесвам поста, НО с пръст! Навици от телефона
Брей ''бърша'' екрана,''бърша'' и нищо не става, чак се ядосах 
Айде да ви разкажа какви ги сътворих и днес ...
От входа на мама на една от съседките почина сина и. Вярно, че бе близо 50 годишен, че не бяхме близки, но си е трагедия, която те разтърсва когато се случва с познати. Тази жена е идвала в дома ни за дребни неща, разминавали сме се по стълбите със сина и ...
Та излизам от входа и виждам некролога, изчитам го, насълзявам се и тръгвам към дома, минавайки покрай училището на дъщеря ми по пътя и още в началото на отсечката виждам въпросната съседка, облечена с тъмни дрехи да върви по тротоара. Набирам се към нея, още раз чуствана от некролога и и препречвам пътя. Тя почти спира, а аз емоционално и казвам, колко съжалявам и я награбвам в прегръдка, тупайки я утешително по гърба. Мисля си какво се казва в такъв момент и как няма утешителни думи! И тогава осъзнавам, че тя се опитва да се измъкне от прегръдката ми и нещо говори. Но тъй като съм малко глухичка, особено с едното ухо не чувам добре какво говори. Така де, не сме толкова близки - притесних я явно жената. Хващам ръката и с която ме избутва и казвам:
- Моите съболезнования! Наистина голяма трагедия!
- Ама за какво ... говорите? - някак ядосано и стреснато ме пита жената.
Оставайки лице в лице осъзнавам, че това не е съседката. Тази жена прилича на нея, но от времето когато бяхме деца. Годините неминуемо биха оставили своя отпечатък. Жената, която награбих и тупах съчувствено по гърба е невъзможно да има петдесет годишен син, тъй като самата тя е на тази възраст приблизително. И очевадно много стреснах с "жеста си". Но адски ми е позната отнякъде! А въобще не се сещам от къде.
Смотолевих, че съм се припознала. Извиних се набързо. Видях, че тъмните дрехи, хич не са траурно облекло, а костюм в по-тъмни цветове. И сконфузено си тръгнах хем засрамена, хем се чудя защо ми е толкова позната.
И ей така както се чудя, минавайки покрай училището на дъщеря ми се сетих, че това е директорката на училището
Говорила съм с нея един път, но силно се надявам че познава много, много родители и да не се сети тая кукундрела дето и изкара акъла в жежката вечер чия майка е
От входа на мама на една от съседките почина сина и. Вярно, че бе близо 50 годишен, че не бяхме близки, но си е трагедия, която те разтърсва когато се случва с познати. Тази жена е идвала в дома ни за дребни неща, разминавали сме се по стълбите със сина и ...
Та излизам от входа и виждам некролога, изчитам го, насълзявам се и тръгвам към дома, минавайки покрай училището на дъщеря ми по пътя и още в началото на отсечката виждам въпросната съседка, облечена с тъмни дрехи да върви по тротоара. Набирам се към нея, още раз чуствана от некролога и и препречвам пътя. Тя почти спира, а аз емоционално и казвам, колко съжалявам и я награбвам в прегръдка, тупайки я утешително по гърба. Мисля си какво се казва в такъв момент и как няма утешителни думи! И тогава осъзнавам, че тя се опитва да се измъкне от прегръдката ми и нещо говори. Но тъй като съм малко глухичка, особено с едното ухо не чувам добре какво говори. Така де, не сме толкова близки - притесних я явно жената. Хващам ръката и с която ме избутва и казвам:
- Моите съболезнования! Наистина голяма трагедия!
- Ама за какво ... говорите? - някак ядосано и стреснато ме пита жената.
Оставайки лице в лице осъзнавам, че това не е съседката. Тази жена прилича на нея, но от времето когато бяхме деца. Годините неминуемо биха оставили своя отпечатък. Жената, която награбих и тупах съчувствено по гърба е невъзможно да има петдесет годишен син, тъй като самата тя е на тази възраст приблизително. И очевадно много стреснах с "жеста си". Но адски ми е позната отнякъде! А въобще не се сещам от къде.
Смотолевих, че съм се припознала. Извиних се набързо. Видях, че тъмните дрехи, хич не са траурно облекло, а костюм в по-тъмни цветове. И сконфузено си тръгнах хем засрамена, хем се чудя защо ми е толкова позната.
И ей така както се чудя, минавайки покрай училището на дъщеря ми се сетих, че това е директорката на училището
Говорила съм с нея един път, но силно се надявам че познава много, много родители и да не се сети тая кукундрела дето и изкара акъла в жежката вечер чия майка е 
