Номинации за най-голяма муня

Що? Имаше ли кютек? 

Във времето на Междузвездни войни. Била съм малка. Обажда се дядо да ме поздрави за рождения ден, родата се е събрала. Вдигам телефона да му кажа 'Здравей, федерат!' и изцепвам 'Здравей, педераст!'. Настъпилата тишина ме накара да погледна гостите. На всички лицата бяха изопнати и бели.

Ахахаха, това в култово!

много як поздрав към дядо 
дъщеря ми на 3 г. пък преследваше баща си да го пита как му се казва това отпред, че забравила 

На 5 беше дъщеря ми, когато на един пикник в планината, след пишкане в храстите заедно с момченцето на приятелите ни, изскочи с радостен вик:"Мамо! Мамо! Разбрах по какво се различават момчетата от нас! Имат си ЧУШКА!" И това изврещяно на такива децибели, че всички в радиус от 100 километра сигурно разбраха.

Малка муня дъщеря ми. Изписват ни с малкия след раждането и тя е залепена за нас. Идва момента за смяна на памперс. Действам аз, но забелязвам как тя почервенява и само нервно си извърта погледа. Питам какво става, защо е притеснена. И чувам следното " Ами от бебето се притеснявам, че е голо. То е МЪЖ. А аз само теб и тати мога да гледам"  Е няма такъв смях и дълго обяснение, че брат и на 4 дни е доста далеч от понятието мъж за момента.

С малкия ми син бяхме на роднинско събиране. Не беше многолюдно, но с традиционни лели гласовити, които по традиция след първото питие си се разпяват яко. Та  гвоздеят на вечерта беше Тони Димитрова и малкият сериозно беше впечатлен. До толкова, че като викнахме такси да се прибираме, реши да се изявява като пееше гръмогласно "Ах, морето...ах, морето  е в дъбравааааа ,/това беше разбрал, това запомнил и само това повтаряше, е,  това за дъбравата го смутолявваше някак, аз чак на петия път разбрах какъв текст точно вмъква, но пък  това  явно го амбицираше с нов гърлен план да започне от начало/ през  почти целия път. А пътят беше дълъг като време, щото трябваше да  изпратим лелите до различните части по местоживеене. Накрая останахме самички - аз, синът ми , шофьорът и ах,морето.  Човекът явно на предела на силите си реши да обсъдим бизнес предложението - ако аз накарам малкия  да спре с виенето, той щял да  ни таксува на половина. Аз почти се обидих от това за "виенето" и тъкмо да му кажа, че ако той пък накара малкия да спре, аз ще му платя двойно ... и някаква  практична непозната за мен сила се пробуди. Веднага  ми се избистри  стратегия и подход. Казах на малкия, че сладоледът, който носим ще се стопи по-бързо от говорене, пеене и  почти от дишане дори и докато се приберем, ще е негоден за консумация. Малкия тъкмо беше на дъбравата, така ,че ме чу и  така и той започна да мисли практично. Попита ме само дали можел да диша на ум, казах му, че може и така се одалаверихме. Много съм горда със себе си и вече не съм муня - нека ви 

  Зандали, а шофьорът спази ли си думата да платите само половината сума?

Всъщност аз от самото начало се опитах да въдворя ред и да укротя  гласовития отрок, но  лелите толкова  му се радваха, че нищо повече не можех да направя /Всъщност моите лели са сладки, но свирепи  вещици и никой не може  да ги възпре ако решат да  дадат свобода на друг млад вещер / Та  затова сигурно шофьрът изчака да се изнесат  с метлите и да се примоли за покой.  Удържа си на думата /от страх сигурно/,аз обаче си платих каквото трябва и даже  се извиних. Но пък съм горда пак де...все пак не платих двойно

Зандали, твоите лели ми напомнят на онези на Бърти Устър (Уудхаус). Много хибаво пишеш! Ако издадеш нещо, аз ще си го купя

Ох много сладурско описано! И аз бих си купила, ако издадеш нещо, честно!

Преди месец водих щерката на лекар, че беше понастинала. Минавайки покрай зъболекаря, реших да минем и там един профилактичен преглед. Оказа се че детето има кариеси за лекуване, но тъй като беше със запушен нос, се разбрахме когато вече е добре да се обадя да запиша час за да започнем лечението. Записа ми човека номера си и аз го прибрах. Дойде време да се обаждам, но не можах да намеря листчето, добре че го срещнах на улицата, та срам не срам се уговорихме за ден и час.  Заведох щерката и ми записа час за другата седмица и си прибрах листчето. Дойде деня и започвам да търся листчето, но не мога да го намеря, намерих листчето с телефонния номер, но не и часа. Реших, че сме за 16 и водя детето, но се оказа че всъщност сме били за 17. На следващото посещение пък толкова бъразах, че тръгнах за зъболекаря преди да съм взела детето от градина. Добре, че се усетих навреме и се върнах... Този път още с влизането попитах дали сме за същия ден, щото май само деня не бях обърквала до сега...

Донесоха ми домашни тиквички и краставици. Решавам, че ще правя таратор, а тиквичките ще ги пека на грил тигана. Добре, но те са тъмно зелени отвън, такъв сорт си били и доста тънки.
Настъргах тиквичките за таратора, а краставиците нарязах за печене на дебели колелца 
Та сега ще правя салата от краставиците, а от тиквичките утре кюфтета, като настъргам още няколко

Аз в таратора слагам равни части краставица и тиквичка. Много приятно става

Детето не ги яде