Номинации за най-голяма муня

Вчера отиваме с мм, с колата, до един детски магазин. Влизам, пазарувам, а мм ме чака в колата. Излизам от магазина с покупките и тръгвам към паркинга, стигам до средата му, когато се усетих, че колата е спряна пред входа на магазина.

В гимназията бях. Една приятелка беше в хора и щяха скоро да имат представление пред публика в Адриана Будевска. Това беше голямо чудо. Тя пееше соло, някакви италиански романси. Съвпадение беше, че аз бях записана в театралната трупа и щях да изнасям също представление. Гордеех се с пеенето си, пък дали е било толкова хубаво, не се знае . И в същия ден тя се разболя, а много й се щеше да присъства, е да де ама с 39 градуса температура и изгубен глас-не успя да дойде. Беше много тъжна. И аз, мунята, реших да направя нещо. Никой не беше предупреден, че е болна. Казвам на баща ми да записва с камерата, че после да показвам на болната ми приятелка.  Нашето театро беше някаква кратка пиеса, дори не помня вече. Та пиесата беше преди песента на приятелката ми. И аз излизам с още двама-трима, да я изиграем. Изигравам си всичко, както трябва и в този момент казват името на приятелката.  И аз седя със затаен дъх. Казвам на учителката й по пеене,че е болна. Голям срам! Да ги излагаме, да не кажа, че е няма да дойде. Публиката стои и чака. В този момент без много да мисля излизам и почвам да пея някаква измислена опера с нечленоразделни звуци. Баща ми онемял заснема моята велика излагация.  Никой не ме сваля от сцената. На публиката й хареса даже и имаше ръкопляскания. Спомням си даже учителката по пеене ме каза, че съм се справила "достойно"  В момента умирам от смях. Като показах клипа на приятелката ми и тя за малко да ме убие, ама после се смяхме дълго време.  После си имаше и последствия. Директора ме извика в училище, за да му обясня от къв зор ми е дошла тази безумна идея. Сега малко ме хваща срам дори.

 Все още ме бъзикат. Баща ми ме попита коя е операта, а аз викам гордо: "Травиата",  . Нищо общо, но това е друг въпрос. Имам много инфантилни и муньовски истории.

Прясно, от преди малко.
Детето лепна летния вирус и майка ми пише по вайбър.
Тя- Деси как е /решавам, че пита за моя бременна приятелка, с която сме адашки, а не за Йоана/
Аз - расте
Тя - знам че расте
Аз - е бебетата са големи, моля се да мине всичко нормално до края

Майка ми тук някъде вече се е чудила какво се гъбаркам с нея и ми пише - Тя от къде го хвана.
Тъкмо щях да й отговоря - как от къде, от мъжа си, ама се усетих, че говорим за две различни неща и й се обадих да се изясним.

 

Моя милост направи точно обратното. Без да искам онази вечер съм врътнала батерията към горещата вода, като мисля че е към студената. Добре, че се усетих на време и не беше до край, че както изгорях зверски на плажа същия ден щях да оглася целия квартал с писъци.

Един ден стана земетресение. Тогава бях малка, на около 13 и живеех с баба и дядо.
 Моя милост спи спокойно. По едно време чувам викове от коридорите. Разтревожени жени се вайкат и топуркат по стълбите. Аз се обръщам на другата страна и продължавам ня спя. Баба ми влиза в стаята ми и крещи "Излизай бързо, става земетресение!" Аз в полусънно състояние ставам и хвръквам. Тръгваме да бягаме по стълбите и по това време се сещам, че кучето, котката и папагала са у дома. Ама как? Да ги оставят да умрат?!
 Аз гневно тръгвам да бягам по стълбите (живеехм на 18тия етаж) сама. Никой не се сети да дойде да ми помогне. Добре, че кучето беше дребна порода. Иначе не знам с какви ръце щях да го нося. Те се страхуваха и не щяха да вървят по стълбите. Хващам котката, кучето, папагала на рамото... ии тръгвам. Най накрая слизам вече на последния етаж премаляла и в този момент се изтърсвам по стълбите, защото краката ми са като кашкавал. То тежи! "Спасителката" излиза победоносно с всичките животни навън и всички хора тържествуват. Никой не беше си взел животните, жалко (не че им се случи нещо, така и  нямаше никакви последици, но беше голямо земетресение, имаше голяма опасност блока да рухне). Чудя се защо ли никой не се сети за любимците си, а гледаше да се спаси сам.   Не знам дали това ме прави муня, знам само че изглеждах доста смешна 18 етажа пеш,с всички животни на ръце. После дълго време имах мускулна треска.
 

Тази история ме кара да си спомня едно велико наводнение, което се случи същата година в същия блок и нашите луди, луди съседи. Но май стана прекалено дълъг поста ми.И пожар е ставало, но никога не е имало последствия, за щастие! Ама много смях. Та всякакви стихии сме преживявали в този блок.  

На едно земетресение през 2002 /беше през деня/ едвам успяхме да съберем децата и домашните любимци из квартала. Живеехме на 9 етаж и те на няколко пъти се качвали да спасяват кучето, хамстерите - /бяха ги напъхали в кутия за обувки/ и рибките в 2 буркана. Спасявали ги дълго след земетресението. Комшиите дълго време ги бъзикаха, че са номинирани за спаситили № 1.

Една съвсем прясна случка от днес. С мой колега си говорим. Той се казва Петко. И той ме пита как сме у дома и аз какво се оплетох и му изтърсвам:
"Ми, П*тко , живи здрави сме..."
 

  о, това много ми хареса

 
А той?   Дано има чувство за хумор.

Човекът ме погледна и каза "Не ме обиждай де, просто питам" и аз  . Той после се замисли малко, явно схвана защо така се е получило и се разхили.

Което ме подсети- свекървището като ме посрещна първия път след годежа направи питка и ми подари халат и чехли. На другия ден пращам снимка по вайбър на сестрата с чехлите и й пиша "Ако знаеш с каква п&тка ме посрещна майка му...". Нали "у" и "и" са едно до друго на клавиатурата  

Трябва да се направи и тема за муньовците, гледам че преди е имало. Такива образи имам да представям...

Можеш спокойно да пишеш в тази: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=433381;topicrefid=4. Последно е писано преди около 2 седмици. Чакам историите с нетърпение! 

Благодаря ти! Писах там вече. Дано се позабавляваш с Муньовците. 

Един муньо - ММ. Преди малко ми звъни и пита
"Какво правиш?"
и аз
 "Мия съдове."
той
"Е нали вчера ги ми"
аз
 
пак аз
"Да... и сутринта пихме кафе, закуска...мия ги"

сериозно, не знаех какво да кажа