Аз много си харесвах един потник. В първия момент изглеждаше, че го носиш на обратно. Колко пъти, тактично и не толкова, са се опитвали да ми намекват, че е с шевовете навън....😉😂
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Аз много си харесвах един потник. В първия момент изглеждаше, че го носиш на обратно. Колко пъти, тактично и не толкова, са се опитвали да ми намекват, че е с шевовете навън....😉😂
Аз имам блузи с ципове или копчета, които са на гърба. Много често ме питат дали не съм ги облякла наобратно.
А аз толкова да обичам блузи с ципове и копчета на гърба
Аз много си харесвах един потник. В първия момент изглеждаше, че го носиш на обратно. Колко пъти, тактично и не толкова, са се опитвали да ми намекват, че е с шевовете навън....😉😂
Аз имам блузи с ципове или копчета, които са на гърба. Много често ме питат дали не съм ги облякла наобратно.
А аз толкова да обичам блузи с ципове и копчета на гърба
Имам среща с една приятелка и съм се забързала, тичам си направо вече и за първи път улучвам и светофара да ми свети зелено и си пердаша директно. В един момент, когато вече съм преполовила улицата зад мен чувам глас на една друга жена, която също запъхтяна като мен ми крещи: "Госпожице, роклята ви е разкопчана, много е разкопчана, госпожице, гърбът ви е гол!!" При което се стряскам, че явно от бързане и без да се усетя ципът ми на Д - то се е разкопчал и в паниката си просто се хващам с две ръце за него и си продължавам да пресичам крещейки на жената: "Не се тревожете, ама не е рокля, а гащеризон" (нали, все пак бива ли такова объркване 😂😂).
От преди минута:
Гледам във фейса снимка с много деца и отгоре надпис "Весела екскурзия". Мунята, тоест аз, обаче чете: "Весела екзекуция". Не стига това, ами явно умореният ми мозък не отчита безумието и моя милост продължава да зяпа с блуждаещ поглед в монитора.
Отивам да си лягам. Наложително е.
Гледам във фейса снимка с много деца и отгоре надпис "Весела екскурзия". Мунята, тоест аз, обаче чете: "Весела екзекуция". Не стига това, ами явно умореният ми мозък не отчита безумието и моя милост продължава да зяпа с блуждаещ поглед в монитора.
Отивам да си лягам. Наложително е.
аз преди време в големите жеги бях отишла до магазина с един стар потник. Той доста тъничък и раздърпан. Натоварила съм след това чантите с покупките на рамо и си заставам на светофара под жаркото слънце и си чакам да ми светне зелено. Нямаше много хора и коли, но забелязвам няколко вторачени погледи по едно време. Еми оказа се че потника ми се е смъкнал чак под едната гърда, там където ми е чантата. Не знам колко време съм ходила така....Но пък малки стегнати гърдички....поне гледката не е лоша
Сутиен под потника нямаше, така ли???
/ 
Аз имам блузи с ципове или копчета, които са на гърба. Много често ме питат дали не съм ги облякла наобратно.
А аз толкова да обичам блузи с ципове и копчета на гърба
А аз толкова да обичам блузи с ципове и копчета на гърба
Едната госпожа от детската градина на дъщеря ми винаги й обличаше една блузка със задното отпред, сигурно защото имаше по-голяма картинка на гърба. Същата й слагаше и едни извити шноли с извивката надолу и двата края, стърчащи нагоре, стояха много смешно.
Това за дрехите ме подсети, след раждането бях с едно момиче в стая, на нея и беше второ дете, та на първото изписване се чудила между 2 комплекта дрехи за детето и ги сложила и двата в торбичка да реши на момента кой да е.
Обаче в болницата държат акушерката да облече детето в друга стая и направо го носят долу при майката и роднините дошли на изписването.
Та акушерката взела детето, торбата с дрехите. Носи детето облечено...с двата комплекта направо един върху друг.
Спестила им е размисъла, кой комплект е по - подходящ 😀
Обаче в болницата държат акушерката да облече детето в друга стая и направо го носят долу при майката и роднините дошли на изписването.
Та акушерката взела детето, торбата с дрехите. Носи детето облечено...с двата комплекта направо един върху друг.
Спестила им е размисъла, кой комплект е по - подходящ 😀
В неделя сме канени на сватба и понеже днес е последният ден от отпуската на ММ решихме, че ще му търсим дрехи за случая. Отиваме в един магазин. За да не си държа дамската чанта, докато той мери, я оставям на един стол. Харесахме риза и панталон за него и една туника за мен. Ама направо се влюбих в туниката. ММ плаща, взема чантата с покупките и тръгваме. Вървейки, решаваме да изядем и по един сладолед. Пак ММ плаща. Време е детето да бъде заведено на детски кът, а ние да изпием по едно кафе. Все пак последният му почивен ден трябва максимално да се използва. Малко преди да се качим в колата си представям как като седнем на кафето ще си отворя новата книга, която съм сложила в дамската си чанта,за да я разгледам. И в този момент се усещам, че съм без чантата си. Как не ми е направило впечатление по- рано, че нищо не ми тежи на рамото, идея си нямам.
Е, беше си в магазина на стола и чакаше мунята да се върне и да си я вземе.
Е, беше си в магазина на стола и чакаше мунята да се върне и да си я вземе.
То и аз съм за тук със случка от петък. На обяд с децата отиваме в кварталният магазин, след дълги пеговори какви точно плодове да изберем се спирам на праскови (децата искаха отново моркови, но този път идеята за прасковите надделя, морковите не ми харесаха). Минахме през целият магазин, на касата избирахме дълго шоколад, т.е. цялата програма с деца в магазина 
Реших да си спестя торбичката, все пак помощнички си водя и всеки взе по нещо аз прибрах последните неща от касата в чантата си, прибрахме се и се хванах веднага да приготвя обяда. Привечер аз се сещам че купих праскови, потърсих ги в хладилника, но греда там праскови не намерих. Разпитах децата коя ги е носила и къде ги е оставила съответно, е оказа се че нито една от нас не си е тръгнала от магазина с прасковите 
Пликчето с прасковите чакаше моя милост да си ги потърси и прибере, пак навреме се сетих за тях само след няколко часа 
Реших да си спестя торбичката, все пак помощнички си водя и всеки взе по нещо аз прибрах последните неща от касата в чантата си, прибрахме се и се хванах веднага да приготвя обяда. Привечер аз се сещам че купих праскови, потърсих ги в хладилника, но греда там праскови не намерих. Разпитах децата коя ги е носила и къде ги е оставила съответно, е оказа се че нито една от нас не си е тръгнала от магазина с прасковите Пликчето с прасковите чакаше моя милост да си ги потърси и прибере, пак навреме се сетих за тях само след няколко часа
хихи, аз тази сутрин се бях развихрила на зеленчуковия люлински пазар. На последната сергия вече съм ,натоварила съм се като муле с торбички. Сипвам си картофки в мое пликче и чакам да си го подам на човека да ми го премери. Връчвам му тържествено няколко пълни торбички...онзи ме гледа озадачено, а аз почвам да се нервирам вече, че ми тежи и умирам от жега и искам да се прибирам . Естествено, че моя мунска личност му е връчила всички пликчета освен това с картофите....
В къщи дойде майстор, работи чудесно, бързо, чисто. Майсторът е дребничък, на моите 1,73 той е една глава по - нисичък. Правя кафе и питам колко лъжички захар иска, вадя някакви чаени, ама съвсем от май - малките и се чувам: "Не искаш ли повече, че тази лъжичка е толкова дребна" и го гледам право в очите .... Съвсем не исках да обидя човека.