Тази сутрин като за "Добро утро" малката ме попита кога пак ще я водя на блъскащите колички. Задавих се с кафето. 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Сълзи ми избиха от смях 
!
Аз слава Богу нямам много изцепки, но тази която най-добре си спомням, ме кара още да се червя
.
Значи, отиваме с гаджето ми на дискотека (това преди около 11-12 години) и по пътя спираме в една пресечка за цигари. С неговата кола сме, късна есен, току що навалял хубав дъжд и локви навсякъде. Късна доба
. Слизам от колата, за да отида до магазина и шльопвам в локва до колене, а аз със светъл панталон. Гаолям праз, здраве да е! Купих аз каквото трабваше и на връщане гледам двама влюбени се натискат в уличката. Моята приятелка и гаджето и. Приближавам се тихо към тях и я шляпнах по задника с намерението да я изненадам. Момичето се обърна и аз затънах до гуша от срам - беше съвсем непознато. Измънках някакво извинение, с оправданието, че съм се припознала и тръгнах към колата. Отворих вратата, седнах бързо на седалката и казах "Тръгвай по-бързо, че ако знаеш как се изложих" и в този момент чувам съвсем непознат глас: "Къде да ви закарам, госпожице". Човекът щракна лампичката в колата и видях срещу себе си една усмихната брадата физиономия. Щях да умра от срам. А той приятелят ми, след като съм излязла преместил колата, за да мога да вляза без да газя в локвата. И явно след него паркирал въпросният господин. Но понеже се изложих много яко пред влюбената двойка, бързах час по-скоро да си обера крушите и изобщо не съм обърнала внимание в тъмнината, че влизам в друга кола. 
!Аз слава Богу нямам много изцепки, но тази която най-добре си спомням, ме кара още да се червя
.Значи, отиваме с гаджето ми на дискотека (това преди около 11-12 години) и по пътя спираме в една пресечка за цигари. С неговата кола сме, късна есен, току що навалял хубав дъжд и локви навсякъде. Късна доба
. Слизам от колата, за да отида до магазина и шльопвам в локва до колене, а аз със светъл панталон. Гаолям праз, здраве да е! Купих аз каквото трабваше и на връщане гледам двама влюбени се натискат в уличката. Моята приятелка и гаджето и. Приближавам се тихо към тях и я шляпнах по задника с намерението да я изненадам. Момичето се обърна и аз затънах до гуша от срам - беше съвсем непознато. Измънках някакво извинение, с оправданието, че съм се припознала и тръгнах към колата. Отворих вратата, седнах бързо на седалката и казах "Тръгвай по-бързо, че ако знаеш как се изложих" и в този момент чувам съвсем непознат глас: "Къде да ви закарам, госпожице". Човекът щракна лампичката в колата и видях срещу себе си една усмихната брадата физиономия. Щях да умра от срам. А той приятелят ми, след като съм излязла преместил колата, за да мога да вляза без да газя в локвата. И явно след него паркирал въпросният господин. Но понеже се изложих много яко пред влюбената двойка, бързах час по-скоро да си обера крушите и изобщо не съм обърнала внимание в тъмнината, че влизам в друга кола. Смях се и се задавих. Уникално изпълнение!
Тази сутрин като за "Добро утро" малката ме попита кога пак ще я водя на блъскащите колички. Задавих се с кафето.
не знам колко малка е малката, но като затръгвате се обадете. 
ще ѝ пуснем Змей Горинич Недораслий, а ние ще си пием кафето отстрани.
ще ѝ пуснем Змей Горинич Недораслий, а ние ще си пием кафето отстрани.
Това е предложение, което няма да изпусна.
https://apps.facebook.com/1841917892492260/videos/2014483421902372/
Специален поздрав за всички с фобия от въртележки, вкл. и аз
Специален поздрав за всички с фобия от въртележки, вкл. и аз
https://apps.facebook.com/1841917892492260/videos/2014483421902372/
Специален поздрав за всички с фобия от въртележки, вкл. и аз
Специален поздрав за всички с фобия от въртележки, вкл. и аз
нямам фобия от въртележки - направо
Скрит текст:
от тях.повръщам
като добавим и страха ми от вода - това е "моята" забава.
добре, че е във водоем, ще има къде да се изплакне човека, след като ме "повози" така.
Миналата година с целия си акъл на морето се навих да се кача на едно надуваемо като кресло, дето го тегли моторна лодка. Момичето до мен даже скучаеше, а аз пищях в див ужас...
Иначе скорошната ми изцепка: правя на дребния попара за закуска, като през това време и морското свинче квичи и дава зор. Направих попарата, сложих я в клетката и като отидох да взема слама, се усетих каква глупост съм свършила... Никой не се усети
Иначе скорошната ми изцепка: правя на дребния попара за закуска, като през това време и морското свинче квичи и дава зор. Направих попарата, сложих я в клетката и като отидох да взема слама, се усетих каква глупост съм свършила... Никой не се усети
Приказката, че навикът е втора природа, е много правилна ша знаете. Днес си вдигнах адреналина заради това.
В момента съм на гости при сестра ми, която живее на половин час с влака от града, където следвах до преди 2 години. През цялото ми следване, когато съм ѝ била на гости, не съм си купувала билет за влака, защото семестриалния билет от университета покриваше отсечката. Съответно съм си създала навика от автобуса, който ме закарва от къщата на сестра ми до гарата, да изляза директно на перона, да изчакам 5-7 минути и да се кача на влака.
Е, точно това направих и днес. Само дето в момента, в който влакът тръгна, аз се усетих, че нямам билет! Във влака няма машина за билети, а за тази отсечка не се предлагат и онлайн билети. Шок и ужас! Следващият половин час го изкарах меко казано на тръни. Бях решила, че ако видя контрола, ще си купя билета за цялата провинция, който струва 3 пъти повече.
Слава Богу не ме провериха, но случката ще ми държи влага още доста време.
В момента съм на гости при сестра ми, която живее на половин час с влака от града, където следвах до преди 2 години. През цялото ми следване, когато съм ѝ била на гости, не съм си купувала билет за влака, защото семестриалния билет от университета покриваше отсечката. Съответно съм си създала навика от автобуса, който ме закарва от къщата на сестра ми до гарата, да изляза директно на перона, да изчакам 5-7 минути и да се кача на влака.
Е, точно това направих и днес. Само дето в момента, в който влакът тръгна, аз се усетих, че нямам билет! Във влака няма машина за билети, а за тази отсечка не се предлагат и онлайн билети. Шок и ужас! Следващият половин час го изкарах меко казано на тръни. Бях решила, че ако видя контрола, ще си купя билета за цялата провинция, който струва 3 пъти повече.
Слава Богу не ме провериха, но случката ще ми държи влага още доста време.
Не е смешно да ви стане лошо, друго е да разбереш на подобна атракция какво значи да се напикаеш от страх...