Номинации за най-голяма муня

  • 3 560 150
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 13 170
  • София
  • Мнения: 16 554
Ти само си се забавила със свалянето на ръчната. Една позната на ръчна минала 150 км. Малко трудно се карала колата, само на първа и втора, но доволна пристигнала където трябвало. Да уточнявам ли, че това е било единственото шофиране в живота ѝ след вземане на книжка?  Laughing
И баща ми беше успял. В далечната 1976, една седмица след като си купиха Жигулата.  А как миришеше на бакелит...

# 13 171
  • Мнения: 1 402
Искрено ме разсмяхте, момичета!
Нали знаете вица:
- Тате, ти можеш ли да караш на ръчна от нас до детската градина?
- Не!
-  А мама може...
Stuck Out Tongue Closed Eyes

# 13 172
  • Мнения: 35 867
Искрено ме разсмяхте, момичета!
Нали знаете вица:
- Тате, ти можеш ли да караш на ръчна от нас до детската градина?
- Не!
-  А мама може...
Stuck Out Tongue Closed Eyes

Хахахах, и аз така!

# 13 173
  • На брега на реката
  • Мнения: 4 361
Успокоих се, че не съм най-голямата муня!
Всички с тази тема се успокояваме Joy

# 13 174
  • София
  • Мнения: 20 818
Появиха се нови, които чакаха да свърши нашето време и ме наблюдаваха с интерес как се мъча да подкарам нещастната количка. Закъсвахме на няколко пъти, забивайки се отстрани. Въртя волана, въртя, ама не помръдва бричката. Натискам педала - тц. ... Не става шофьор от мен. Доказано вече. Laughing
Аз като малка така и не се научих на тези колички, страх ме беше...и ги преоткрих след близо 40 години, след като се наложи 4 години да карам сина си на ДГ. Ами то било голям кеф, да ме видиш сега каква съм фурия  Joy Обаче дребният вече не иска с майка си, научи се сам, гадината, и сега ми остава само да сядам сама и да го гоня и блъскам. Неизживяно детство...
Жалко, че махнаха количките пред Дъ Мол, бяха ми супер удобни.

# 13 175
  • Мнения: 4 717
Майтапа на страна, но аз с  възрастта развих страх от високото.
Обожавах виенските колела като дете. Със същия ентусиазъм качих детето и себе си в едни големи бели лебеди дето се издигат, завъртат и пак слизат. Ей, няма такъв страх, просто си затвярях очите при всяко изкачване, незнам как не се напиках.
Повече на такова нещо не стъпвам.

# 13 176
  • Мнения: 776
С количките се справях в детските години,  но книжка така и не успях да взема.  С едно водно колело как се мъчихме с една приятелка някога на морето,  страшно беше.  Върви на където си иска,  а ние крещим на хората да се пазят.  Накрая дойдоха да ни приберат.  Голям срам.

# 13 177
  • София
  • Мнения: 20 818
Аз също, като дете не съм се страхувала, но и не съм напирала много за онази въртележка, която се издига на една страна и си ту горе, ту долу. Много ми се вижда времето, да ме завъртят 5-6 пъти и стига.
Помня, че в покойния Софияленд хич не ме изкефи влакчето на Инди с тези резки завои на 90 градуса, но  вече си бях на годинки.

# 13 178
  • Мнения: X
То като във
    вица.
    Тате, мама е по-добър шофьор от теб. Ти каза, че не можеш да караш на ръчна спирачка, а тя ме закара така чак до училище. Wink

    # 13 179
    • София
    • Мнения: 10 860
    Прави сте. Всичко е с времето си. През лятото водих дребното в парк Боби и Кели. Трябваше да се кача с нея на онзи стълб където сядаш на седалката и те вдигат и свалят рязко няколко пъти нагоре-надолу. Хем беше детски вариант и доста нисък и бавен. А тя не се задоволи с един път. Повторихме няколко пъти - имах глупостта да й купя карта за целия ден и всички атракции ги ползвахме неограничено.
    После й позволих да се качи и в някакъв симулатор на състезателна кола. Оказа се, че и там трябва да се напъхам с нея. Накрая обясних вежливо на персонала, че е редно да предлагат и торбички за повръщане на придружителите. Те се смяха, ама щото бяха младоци - още не им е дошло на главите.
    А като дете обожавах всякакви подобни атракции. Само блъскащите колички ненавиждах още тогава.

    # 13 180
    • Варна
    • Мнения: 38 482
    Няма да забравя как една приятелка дойде едно лято с децата си от Германия на почивка тук. И всички вкупом в Морската градина на атракционите. Тя вряла и кипяла отказа категорично да се качва с тях и аз заех нейното място. Децата не бяха вече толкова малки, че да не могат и сами ама аз с кой акъл барабар Петко с мъжете... За капак точно предната вечер празнувахме май първата година от дипломирането, цяла вечер на кръчма, после на дискотека, после в едната колежка да се довършим и аз на другия ден изобщо не спала отивам на тия въртележки. Ужас. Как не умрях там още не знам. Прибрах се чисто бяла вкъщи, майка ми ми премери кръвно 60/80 и директно ме прати в леглото. От тогава като ги видя въртележките се обръщам на другата страна и подминавам скоростно. И дъщерята не съм водила, ходи с баща си. Хем се знам каква съм кекава и ми става лошо само като ме люшне автобус ама тогава хич явно не ми е сработил акъла. Минаха 20 години, а още ми държи влага.

    Последна редакция: чт, 08 фев 2018, 20:01 от HighSpeed

    # 13 181
    • Мнения: 1 670
    И аз като бях на 30+ се качих с малката на лебедите дето се въртят и така ми прилоша, че разбрах че съм остаряла. Иначе впоследствие се качвах и на въртящите се люлки и тези дето от едната страна са надигнати, а от другата страна на по-ниско - ми на тях ми нямаше нищо. Явно вече вестибуларния апарат си казва мнението спрямо възрастта и когато атракцията е с по резки движения.

    # 13 182
    • Мнения: 1 276
    О, аз пищях от ужас да спрат и заради мен спряха цялата атракция и слязохме. Те, хората помислиха, че детето има проблем и тичат загрижени към нас, а то доволно се кикотеше, докато мама от високото размахваше ръце и крещеше “стоп”. Във виенския пратер това.

    И аз не знаех че на 35 (тогава) имам проблем, защото за последно се бях качвала на 16 и много се забавлявах Simple Smile

    Чак не мога да повярвам, че разказах тази срамна история, ама темата е вдъхновяваща Simple Smile

    # 13 183
    • Мнения: 1 402
    Хаха, да спрат атракция във виенския пратер сигурно не е нещо необичайно за тях, но все пак си е история за разказване, радвам се, че не ни я спести Grinning

    # 13 184
    • Варна
    • Мнения: 737
    С виенско колело нямам проблем, обаче малката ме беше качила на едни чашки е Морската градина. После 15 минути стоях с глава между коленете.

    Общи условия

    Активация на акаунт