Номинации за най-голяма муня

  • 3 559 921
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 13 620
  • София
  • Мнения: 40 958
Ходихме със синът ми до ЛЛ. Прибираме се. Аз съм тотално скапана, а и той едвам се влачи. Ходи на поне 3-4 крачки зад мен. Аз само се провиквам да се размърда. Наближавам пешеходната пътека и виждам как една сянка ме настига. Рекох си "бре, забърза се детето". Отново ревнах с цяло гърло "хайде по-бързо" и протегнах ръчица. В следващият момент един чичко ме подмина с леко изсумтяване. Носеше човека "Персил". Рекъл си е "таз иска да ми го гепи" Simple Smile

Онзи ден едва не хванах чужд мъж за ръка Simple Smile Пак чавето виновно Simple Smile

# 13 621
  • Мнения: 22 036
Ха ха, Ан Мари, аз докато бях в майчинство, редовно хващах за ръка невинни граждани, пресичащи, или качващи се в трамвай или автобус Simple Smile.

# 13 622
  • Мнения: 35 860
Ха ха ха... В Зоопарка във Виена хванах едно австрийче да си го водя. И го дърпам без да гледам, и му шляпам на български...и си мисля - Бре, туй мойто, какво се е разинатило и се дърпа?!?!
А то детето едни очи ококорило....

# 13 623
  • sf
  • Мнения: 11 924
Добре  ,че не са те арестували за опит за отвличане 😂

# 13 624
  • Мнения: 480
Пазарувам днес в магазина. На касата давам клиентката карта,касиерката я минава и ми връща. Чак като я прибрах забелязах,че съм  дала картата за детския кът. Smile

# 13 625
  • София
  • Мнения: 10 859
Имам нов телефон. Поредицата от причини да се наложи да го купя е достойна за мунската тема, но за това друг път. Та кефя си се на придобивката и като оставим това, че всеки път гледам като индианец, проучвайки менюто и функциите на телефона, нещата вървят много гладко. Качвам се в тролея, настанявам се на една двойна седалка и до мен сяда друга жена. По някое време се чува звън на телефон. Готина мелодия. Казвам си , че и аз бих си сложила такава на моя. Започвам да се чудя жената не си ли чува телефона, или нарочно го игнорира. В следващия момент чантата ми започва да вибрира и аз с изненада установявам, че всъщност звъни моя телефон с мелодията, която сама съм си избрала, но още не съм свикнала , че е моя. Grin

# 13 626
  • Мнения: 1 703
Уикенда бяхме на гости на сестра ми и тя ми даде една торба с дрехи за дребния. Реших вчера, че е крайно време да ги сортирам и започнах да се чудя къде съм я прибрала. Обърнах цялата къща, претърсиха и колата - няма я. Пиша на сестра ми, че не мога да намеря дрехите, толкова добре съм ги скрила. При което получавам отговор - Още в събота ти писах, че си ги забравила у дома, не помниш ли?
Че защо ми е да помня?

# 13 627
  • Мнения: X
Ти като моята 12-годишна Муня, на която миналата седмица внезапно и мистериозно изчезнаха най-любимите дънки. Няма ги в гардероба, няма ги в шкафовете, няма ги при баба ѝ. Никъде ги няма. Кой е виновен? Майка ѝ, естествено, защото "Само ти все подреждаш. Кой знае къде си ми ги изхвърлила".  Crossing Arms На финала се оказа, че дънките кротко лежат на дъното на раницата, където Мунята малолетна ги е смотала като се е преобличала по физическо. Ама, тая дето подрежда ѝ е виновна.  Crossing Arms

# 13 628
  • под тепетата
  • Мнения: 11 275
Преподреждах гардеробите, няма ми лятната пижама. the wishmaster , да е у вас?
Днес пак хванах автобуса с летящ старт. Седнах си, зачоплих таблета, по едно време широоооко отвореният ми цип ми се хили насреща . Позавъртях очите, поогледах се и  вдигнах ципа.

# 13 629
  • Мнения: X
Преподреждах гардеробите, няма ми лятната пижама. the wishmaster , да е у вас?

Нали разбра, който подрежда, той е виновен. Mr. Green

# 13 630
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 725
За моята принцеса винаги аз съм виновна😆 Така, че свикнах 😅 . Сутринта толкова ми се спеше, че реших да си взема кафето в термо чаша. Естествено при първата глътка го разлях  😆. Цялата ми бяла връхна дреха и панталона станаха на нищо. 

# 13 631
  • София
  • Мнения: 9 031
Аз миналата седмица в колата си разлях последната глътка кафе. Не мога да повярвам, как от една глътка стана такова мазало.

# 13 632
  • София
  • Мнения: 10 859

Уикенда бяхме на гости на сестра ми и тя ми даде една торба с дрехи за дребния. Реших вчера, че е крайно време да ги сортирам и започнах да се чудя къде съм я прибрала. Обърнах цялата къща, претърсиха и колата - няма я. Пиша на сестра ми, че не мога да намеря дрехите, толкова добре съм ги скрила. При което получавам отговор - Още в събота ти писах, че си ги забравила у дома, не помниш ли?
Че защо ми е да помня?

Имах подобна изцепка при педиатърката. Написа рецепта на детето. След прегледа реших първо да  заведа дъщеря ми  да хапне пица и после отидохме в аптеката където установих, че рецептата не е в мен. Пиша на педиатърката във вайбър, че вероятно сме загубили рецептата в пицарията и я моля да ми напише какво сиропче беше изписала, че не му помня името. А тя отговори, че рецептата сме я забравили при нея. Умрях от срам.


Аз миналата седмица в колата си разлях последната глътка кафе. Не мога да повярвам, как от една глътка стана такова мазало.

Всеки път се удивявам на същото. Каквото и да разлея, разлято изглежда много повече отколкото в чашата/шишето.

# 13 633
  • Мнения: 2 099
Сутринта се успах за работа. Бързам, правя си кафе, роклята, чорапогащи, гланц, и нещата за дооправяне на мутрата в чантата. Снощи си извадих една сива чанта с идеята да си върви с убито синята рокля и сиви обувки. За пореден път съм излязла с една сива и една бежова обувка. Аз си купувам като ми пасне  на стъпалото даден модел в различни цветове. Понеже имаме дрес код цветовете са все бежово, сиво, абе пастелни.Нямам идея как не успявам да ги различавам вкъщи, а на ярка светлина се набива очевидната разлика. Отделно ми направи едната пришка на петата. Смених ги в почивката, че ме досрамя  да карам мъжа ми да ми носи пак обувки. Явно съм за очила вече.

# 13 634
  • София
  • Мнения: 10 859
Като каза сива чанта... Тръгвам в неделя по детските площадки с дребничката. Решавам да си взема някоя по-стара чанта, че да не си надраскам хубавата. Мятам вътре набързо портмоне, ключове ... дребното с нещо ме разсея... шише с вода, телефон... май сме готови. Излезнахме. Тя поиска сладолед. Купих й. Похапва сладко-сладко и се омазва още по-сладко. Бъркам в чантата за мокри кърпички - никога не излизам без тях, животоспасяващи са направо. Обачееееееее този път нямам. И сухи нямам. Забравила съм да сложа докато прехвърлях нещата в тази чанта. Много безпомощна се почувствах докато гледам как дъщеря ми все повече започва да прилича на чернокожо дете от шоколадовия сладолед. То вярно, че в младежките си години мечтаех за любовна афера с чернокож мъж, ама чак пък толкова. Добре, че продавачката раздаваше салфетки, макар и да получих втората с неприкрито нежелание от страна на служителката. Та намокрих салфетката с вода (поне това имах) и спасих положението. Взех важното решение да наслагам по едно пакетче мокри и едно - сухи кърпички във всяка дамска чанта, която имам.

Общи условия

Активация на акаунт