Номинации за най-голяма муня

Това въженце и аз съм го дърпала - в тоалетната у една позната, която е инвалид. Тук на някои места лампата в тоалетната и в някои килери се пуска със същото такова въженце, ама бяло, пък това било червено - ама то като конец бе, кой да гледа, че било друг цвят и че имало едно малко пластмасово триъгълниче накрая. Аз реших, че тия въженца ги ползват за каквото си щат и примерно, че с него се пуска водата и го дръпнах - пък по вместо водата да измие тоалетната, по уредбата се обади една леля с гръмовен глас, от който почти оглушах - да пита г-жа Еди-коя си дали е добре. Ми аз не съм г-жа Еди-коя си, ама обясних, че съм дръпнала въженцето по погрешка. Тя пак ми вика много силно (ама МНОГО СИЛНО!) - а г-жа Еди-коя си добре ли е, а г-жата вика отвън - добре съм, добре съм. Извинявахме се групово - много смешно беше. Ама после. Докато се случваше, бях много шашната и засрамена от невежеството си Сега тия въженца ги заобикалям отдалече... 

  Цвиля! Морски бриз, да не си посмяла да учиш английски! Ще секнеш потока мунски изпълнения, които докарват до гърч от смях. 

Приятелка има рожден ден. И разбира се решавам да я поздравя по Месинджъра, обаче който е писал през телефон знае, че понякога той си редактира думите по свое усмотрение. Та се получава следното пожелание:
"Честит рожден ден!
Да си жива и здрава
Нито щастие, късмет и любов"

Съзирайки какво съм изпратила започвам да пелтеча, пишейки обяснения, че "нито=много", добре, че все пак е познат добър човечец, познавайки ме

Малкият ми мунчо. Карам го да се облича. Съблякъл си горнището на пижамата, седнал на леглото и обува панталона върху долнището (отново, преди седмица, две пак го направи). Смея се и го питам:
- Защо не си събуеш първо пижамата?
А той ме поглежда сърдито и отговаря:
- Добре, де! Стига си ме врънкала!

Преди няколко страници говорихте за концерти. Вчера си оправям гардероба. Изкарвам си летните дрехи. Прибирам си зимните. Имах две тениски с картинки на рок групи дето си ги купих в края на миналото лято. Точно пък те да ми изчезнат значииии. Обърнах целия апартамент. Никъде ги няма. Сега трябва да си купувам други за фестивала в Пловдив.

Да... Моя ключ още го няма.. .
Познайте при кой отива номинацията за мунско готвене. вчера сготвих агнешка дроб супа.... Първоначално ММ сложил да се вари месото, като го посолил. После идвам аз и слагам добавките. Помежду другото сложих и сол...
Сега ям и рева в буквалният смисъл.

Ти като този китаец

Оо, това с тениските ми припомни аз как търсих една, също с обложка на група отпред. По същата процедура, прибиране на дебелите пуловери в дъното на гардероб, съответно летните неща да са под ръка... е няма я и няма тениската. И до ден днешен не мога да кажа защо и как съм я прибрала сгъната прилежно между пуловерите. Сещайте се след колко месеца я намерих
Но пък аз имам такива моменти, колко пъти прибирам нож в хладилника, портмонето в килера или в шкафа заедно с покупките и всякакви подобни, сигурна съм че и това няма да ми е последно

Сложи един-два обелени нарязани картофа и пусни за 5 минути да заври. Картофите и доматите поемат солта.

Не знам дали ми е мунска изцепката, но я споделям...
С приятелка се разбираме да караме ролери в парка. Речено - сторено. Там сме, обули сме ролерите и сме готови. Има един проблем - моите за 1 година са обувани има - няма 2 пъти, а тя е като професионален състезател. Както и да е, тръгваме да караме ние, тя си кара 50 метра напред аз се опитвам някак си да се придвижвам. След около час ставам доста задобряла щом чак ръцете започнах да махам встрани. Карам и в един момент чувам, че телефонът ми звъни - Мама. Всички знаем какво се случва ако не вдигнеш на мама и за общото благо решавам, че ще успея и да говоря с нея и да карам. Вдигам телефона, започва един дълъг разговор и без да се усетя както карам разбирам, че съм се улисала и в момента съм на някакво мааалко баирче, за да съм по - точна спускам се по него. Да ама аз досега само на равно карах, ролерите нямам идея как да ги спра, няма и дърво или пейка в близост, че да се хвана и бааавно започвам да ускорявам. Докато леко откачам виждам пред мен в гръб двойка, която спокойно си се разхожда и се държи за ръце и наблюдавам как буквално ще се стоваря върху тях. В този момент решавам, че не мога да продължавам да върша две неща едновременно и заявявам на мама по телефона: “Мамо, айде аз затварям, че се блъскам” и започвам да издавам някакви нечленоразделни звуци да предупредя хората пред мен да се махнат ако не искат да отида отгоре им. На моите викове реагира само жената, която пусна мъжа си и се дръпна в страни. Да, ама аз толкова се бях стреснала, че мислех само как да се спра и в момента, в който тя се дръпна аз минах между тях и хванах мъжа ѝ за ръката, за да ме спре.
Няма нужда да обяснявам колко неловко беше и за трима ни - той ме гледа, аз гледам него, гледам жена му, тя гледа нас ....

Папиш, благодаря за съвета. Така ще направя.
Сега се усетих, че и в подправката комбинирана за супа също е имало сол.... Ужас на квадрат.

С., аз горе-долу по твоята схема налетях на втория си съпруг. Само че той беше сам и не бяхме на ролери, а на ски. А, да, и още една малка подробност- при сблъсъка му счупих две ребра.

А снощи избих зъб на дъщеря ми. Млечен, ама все пак. Бях заспала като талпа още в 8 вечерта, а тя има навика преди да си легне, да дойде да ѝ сплета косата и да се погушкаме. Дошла милата, ама не видяла, че спя и се метнала върху мен. Аз, все още заспала, се стряскам, решавам, че нещо ужасно се случва и се мятам с боен вик. В суматохата съм ѝ треснала едно кроше. Окончателно се събудих, когато видях хлапето да плюе зъбче с кървава муцунка. Слава Богу, освен избито млечно зъбче, нищо ѝ няма. Дори муцунката ѝ не е подута, но мисля да се обадя на треньора ѝ по карате и да му кажа да ѝ отнеме колана, защото дори заспала успях да я нокаутирам горката.

Изцепка от преди -2-3 часа. Качвам се на колелото да отида за нещо за обед, понеже вече минава 12, а няма нищо.
Дъщеря ми, учи в друг град и каза, че ще ми се обади да си поговорим, та слагам в джоба мобилния да не изпусна позвъняването.
Потеглям. Коли бол. Един ме засича, ама се разминахме. На оживено кръстовище чакам и ми се струва, че телефона вибрира, но... да чака. Пресичам, на безопасно място на тротоара съм, ще погледна дали не ме е търсило детето. Да, ама не. Мобилният го няма! Захвърлих колелото на тревата – да не пречи на пешеходците и се върнах през кръстовището. Няма го!
Обратно при велосипеда. По обратния път към вкъщи дано го намеря. Ама го не намирам. Почвам да се моля, ама искрено, горещо. Пак го няма.
Ами ако ми навъртят сметка с разговори я с Щатите, я с Япония... Да го блокирам. Тичам при мъжа ми и го информирам каква съм я свършила и му заръчам да блокира картата. С последна надежда отивам вкъщи, дано да е паднал, докато изкарвах пустото колело, макар че си спомням, че си го наместих в джоба вече в движение, ама нали удавникът се хваща за сламка...
Е, няма го! Абе сигурно не съм го забелязала по трасето, нали имаше спрели коли, може... под някоя от тях да е.
Пак тръгвам и оглеждам и под колите. Стигнах кръстовището. А-а-а ама там има една решетка-а-а. Дали пък не е паднал там. Пак мятам колелото в една градинка и почнах да се навеждам и да го търся. Едни тийнове с цигарки, дойдоха да изкажат съчувствие, да помогнат, ама и с тяхна помощ пак същия резултат.
Пак молитви, наум, пак обратно и си разигравам вариантите – нов телефон - ясно, ами как ще съм без връзка, докато свърши този тъп празничен ден...
Я да видя поне дали ми е блокирана картата. Мъжът ми ми заявява, че само аз с подаване на писмено зачвление мога да я блокирам!
Ама как!? Нали сметката...  Абе нещо много спокоен ми се вижда, не ми мърмори, не ме обвинява-а-а. Хм, к‘ва е тази работа, бе! Кажи какво става, бе човек!
Ами някакъв мъж му се обадил, след като съпръгът ми звънил, за да ми помогне да откия мобилния, така прави когато обикновено го загубя из къщи, и този мъж, не стига че го намерил, но и по гласа разпознал мъжа ми и му казал, че дъщеря му си е загубила телефона, но някаква кола минала през него и нещо трудно се чувало, но ще го донесе по някое време.
Е, получих го. И работи-и-и!

Уиш 😂😂😂😁 Моля те, признай си, моля те на сина си какво си причинявала/чупила/избивала 😂😂😂

Уиш, цвиля
И се моля щерката да не попадне снаха у вас.