Така и не купих локум и ги направих с много стафиди.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Вчера бях поканена на едно събитие в една компания. Боядисвахме яйца. Аз си имам закачка с едно от момчетата (постоянно се мерим и хващаме разни басове) и му викам - познай кой ще направи най-красивото яйце. Той - ами аз, кой. Обаче трябваше да излезе за малко. Аз хващам едно яйце, боядисвам го в зелено и слагам отгоре много красива синя перлена боя. Стана страхотно. Викам си, да го издразня и да види точно моето сред другите, ще си напиша името с големи черни букви. Хванах маркера - готово. Слагам го при другите - всички с надписи с името на фирмата и различните проекти, градове. Нищо особено не си помислих. Обаче като се върнах след час - яйцата ги няма! Питах къде са - в конферентна та зала при важните гости! Имало 20 американски директора, та нашите решили да се похвалят и ги тапосали на масата, сред цветя и скъпи украси! Познайте кой излезе най-големият нарцис на фирмата 😁. Ох, добре, че не работя там, но със сигурност всички вече знаят името ми..... 
Правя козуначени кифли два пъти в годината. На Великден и на РД на малкия, през септември.
Миналия път, значи, през септември, всичко съм купила, нали. Почвам, меся, втасва. Почти на финала се усещам, че няма да ми стигне брашното. Та, до денонощния, в 1 часа през нощта. Хората пред мен си купуват алкохол, презервативи. Аз - брашно.
Познайте къде и за какво ходих преди малко.
Миналия път, значи, през септември, всичко съм купила, нали. Почвам, меся, втасва. Почти на финала се усещам, че няма да ми стигне брашното. Та, до денонощния, в 1 часа през нощта. Хората пред мен си купуват алкохол, презервативи. Аз - брашно.
Познайте къде и за какво ходих преди малко.
Правя козуначени кифли два пъти в годината. На Великден и на РД на малкия, през септември.
Миналия път, значи, през септември, всичко съм купила, нали. Почвам, меся, втасва. Почти на финала се усещам, че няма да ми стигне брашното. Та, до денонощния, в 1 часа през нощта. Хората пред мен си купуват алкохол, презервативи. Аз - брашно.
Познайте къде и за какво ходих преди малко.
Миналия път, значи, през септември, всичко съм купила, нали. Почвам, меся, втасва. Почти на финала се усещам, че няма да ми стигне брашното. Та, до денонощния, в 1 часа през нощта. Хората пред мен си купуват алкохол, презервативи. Аз - брашно.
Познайте къде и за какво ходих преди малко.
Та утре като тръгна за брашното да знам ще ми трябва ли и още нещо.
Ох напомнихте ми един мой случай преди години. Установявам че нямам захар и "запомням" да купя. На другия ден в Била гледам умно и се чудя какво трябваше да купя - сол или захар. Онче-бонче, купувам сол. Вкъщи установявам проблема и повтарям на ум - захар, захар, захар. Познайте какво купих на следващия пазар 😂 Третия път взех и двете и вече години наред купувам и сол, и захар, за всеки случай.
Прибрала в моливникът ми съм една четка за рисуване на малкия. Само за яйцата ще я ползвам.
Фокусира я и я грабва. Взимам му я и му обяснявам, че ми трябва само за днес. Продължаваме да се обясняваме и ръкомахайки... си бръкнах с четката в окото. Дребното, виждайки ме с едно затворено око заключи "после да ми я върнеш, защото си е моя!".
Фокусира я и я грабва. Взимам му я и му обяснявам, че ми трябва само за днес. Продължаваме да се обясняваме и ръкомахайки... си бръкнах с четката в окото. Дребното, виждайки ме с едно затворено око заключи "после да ми я върнеш, защото си е моя!".
С брашното ме подсетихте за една издънка.
С бившия ми мъж тъкмо се бяхме събрали да живеем заедно. Баща ми имаше рожден ден и щяхме да ходим при нашите по този повод. Действието се развива през октомври. Бях на тиквена вълна. Предния ден си харесах рецепта за тиквен кекс и решавам, че ще го приготвя за баща ми. Знам, че кексовете традиционно не ми се получават когато не са за лична консумация, но ентусиазмът ми беше повече от разума в онзи момент. Та бъркам си аз тестото за кекса и на гъстота не беше съвсем ОК. Още една малка чашка брашно му трябваше, но това в пакета свърши. Отворих резервния пакет от шкафа и се оказа пълен с гъгрици. Нямам избор, ще търча до кварталния супер. Така както съм цялата в брашно и настъргана тиква. Но буквално търчах, защото той беше на 10 минути от къщи. Събрах погледите. Кексът не се получи. Явно защото тестото престоя около 20-30 минути докато донеса ново брашно. Ужасяващ беше на вкус, но всички стоически си хапваха от него.
С бившия ми мъж тъкмо се бяхме събрали да живеем заедно. Баща ми имаше рожден ден и щяхме да ходим при нашите по този повод. Действието се развива през октомври. Бях на тиквена вълна. Предния ден си харесах рецепта за тиквен кекс и решавам, че ще го приготвя за баща ми. Знам, че кексовете традиционно не ми се получават когато не са за лична консумация, но ентусиазмът ми беше повече от разума в онзи момент. Та бъркам си аз тестото за кекса и на гъстота не беше съвсем ОК. Още една малка чашка брашно му трябваше, но това в пакета свърши. Отворих резервния пакет от шкафа и се оказа пълен с гъгрици. Нямам избор, ще търча до кварталния супер. Така както съм цялата в брашно и настъргана тиква. Но буквално търчах, защото той беше на 10 минути от къщи. Събрах погледите. Кексът не се получи. Явно защото тестото престоя около 20-30 минути докато донеса ново брашно. Ужасяващ беше на вкус, но всички стоически си хапваха от него.
Сега, покрай великденските празници, се оказах мунята на яйцата.
Купувам от магазина кора яйца, и тъкмо да я извадя от кошницата - изпускам я на земята. Освен срама, се наложи още една да взимам. Прибирам се в къщи, слагам в теджерата за варене и тъкмо да я сложа на котлона - изпускам я. Вода, яйца, чистене - да не ви разправям... Бегом до местният магазин - взимам нови яйца, вече намалена бройка, около 20. Рандемана от варенето - 14 здрави яйца. Докато ги извадя, ама бях много внимателна, и как стана - две яйца просто сами паднаха от ръцете ми. При боядисването - още 4 ги изтървах, просто сама не знам как!
При процедурата с олиото - още едно се изплъзна от ръцете ми. Защо реших да ги преподредя в купата, не знам, но крайното взе, че падна на плочките. Направо умрях от яд, най-готиното, вече мислех, че няма накъде повече да се ядосам.
Резултата от моето вихрене вчера е, че родата и приятелите няма да ги зарадвам, добре че останаха няколко да се чукнем с децата. Те бяха много разочаровани от никаквото количество яйца
но пък се впечатлиха от червено-златистото/синьосребристото ми тазгодишно решение (това като утешение!)
Купувам от магазина кора яйца, и тъкмо да я извадя от кошницата - изпускам я на земята. Освен срама, се наложи още една да взимам. Прибирам се в къщи, слагам в теджерата за варене и тъкмо да я сложа на котлона - изпускам я. Вода, яйца, чистене - да не ви разправям... Бегом до местният магазин - взимам нови яйца, вече намалена бройка, около 20. Рандемана от варенето - 14 здрави яйца. Докато ги извадя, ама бях много внимателна, и как стана - две яйца просто сами паднаха от ръцете ми. При боядисването - още 4 ги изтървах, просто сама не знам как!
При процедурата с олиото - още едно се изплъзна от ръцете ми. Защо реших да ги преподредя в купата, не знам, но крайното взе, че падна на плочките. Направо умрях от яд, най-готиното, вече мислех, че няма накъде повече да се ядосам.Резултата от моето вихрене вчера е, че родата и приятелите няма да ги зарадвам, добре че останаха няколко да се чукнем с децата. Те бяха много разочаровани от никаквото количество яйца
но пък се впечатлиха от червено-златистото/синьосребристото ми тазгодишно решение (това като утешение!) 
Аз пък да изтипосам ММ. Пратих го за салфетки - трипластови с картинки, за да правим декупаж с детето. Върна се с боя за яйца.
С майка ми купуваме боя за яйца, стикери и една кора яйца. Събота сутринта ставам да варя яйца. Тук боя, там боя - няма я. Събуждам я да търси с мен. Няма я. Събуждаме баща ми да търси и той. Няма я. Обърнахме целия апартамент включително хладилника, фризера, на терасата и на други невъзможни места. Няма я. Отидох и купих нова, с която боядисахме яйцата. Решихме, че сме забравили боята на касата в магазина.
След няколко часа намерихме боята и стикерите подредени в едно чекмедже.
След няколко часа намерихме боята и стикерите подредени в едно чекмедже.
Добре, че е Натка... В други ден заминавам да работя на морето, ама кой да се сети да подготви документите... А ми е поредна година и си знам...
Така де, няма да съм сама в мунщината си я... поне да е полезно.
мразя лего. мразя всяка частичка от всеки комплект, който се размотава у дома.
даже тези в магазина мразя. задочно.
вчера реших да се премеря.
внезапен порив.
не защото има някакви индикации да съм намалила мерки и теглилки, а защото изритах кантара изпод дивана.
качих се. измърморих по навик, чакайки да се появят цифрите и ....
- 22 килограма! минус 22!
по нищо не личи, но за миг си помислих, че съм успяла да намаля теглото до желаното, без това да се отрази на фигурата (валчеста, както се подразбира).
оказа се, че една от тези пластмасови гадости се шмугнала под едното краче на кантарчето и то ме лъже.
и ей ме сега - нервна и все толкова дебела.
С всякакво парченце от всякакво лего ли става или да започвам да наддавам за твоето специално парченце? Такова нещо не е за изпускане.