Номинации за най-голяма муня

То не се знае някой следващ път 😄

Плевя си преди два часа цветята в двора. Комшийката ми вика: "не ти ли мирише на изгоряло"? Отговарям ѝ: "вероятно пак се е разгорял пожарът". Вчера в града ни имаше два пожара, единият голям. Малко след това си влязох вътре. Гледам свети лампичката на котлона, в стаята мирише. Напълно забравих, че сложих да варя яйца. Сега са печени.

Колко пъти ви се е случвало да отворите вратата наполовина, да решите да се се върнете за нещо, да се откажете от връщането, и да опитате да минете през полуотворената врата - с главата напред през крилото 😂 Много ми е любимо как изглежда отстрани (и мм го прави често), толкова целеустремено блъскане 😁

Не гръмнаха ли? Преди време аз разбрах, че съм опекла варените яйца, като чух взривовете от кухнята.

  Днес се пробвах да си направя разтворимо кафе. Щеше да е добре, ако бях сложил кафе, вместо АМ. Сложих и водата и се усетих чак като тръгнах да наливам мляко. Цвета ме усъмни.

Svee, случвало ми се е, само че без да се връщам за нещо - просто я отворих наполовина и директно напречно срещу нея с всичка сила. Лицето ми изглеждаше интересно след това.

Аз пак изпаднах в ситуация устата ми да е по-бърза от добрите обноски. Не е типично за мен в такива ситуации - все едно някой друг говори. Минава през една охрана от няколко човека и вместо да поздравя любезно, както обикновено правя и както е редно, направо ги попитах дали не са клонинги и защо всички изглеждат еднакво (само дето не ги питах мама пак ли ги е облякла в еднакви  дрешки) ? Те го приеха с усмивка, оставих да ми проверят чантата и подминах. Тогава се усетих. Върнах се да се извиня.

Докато момчето ми обясняваше с усмивка, че няма никакъв проблем, ни прекъсна някакъв и му вика - пич, да ти се извиня за вчера!


Голям срам.

Svee, и това ми се е случвало! Доста по-често ми се случва да отворя горен шкаф на кухнята за да потърся нещо, после да се сетя че това нещо е в долния шкаф. Навеждам се, намирам го и се изправям рязко във вратичката на незатворения горен ред.

Много ме развесели тази темичка. Веднага се сетих за една моя история от преди 4-5 години.
Като млада учителка в занималня всеки следобед изкарвахме децата на двора на слънчице. Точно преди да си тръгнем виждам в единия ъгъл на двора се струпали дечурлигата и нещо силно се надвикват. Това никога не е на добре. С последни сили за деня се запътвам натам и що да видя? Кашон?! Вътре нещо шава и драска , и е в ужас. Те подритват кашона, кискат се. Изгоних ги набързо и отворих кашона. Отвътре изскочи черно малко зверче и заби нокти в ръцете ми. Любов от пръв поглед. Грабнах го, сложих го в "къщичката му" и право с мен вкъщи.
По онова време с бившия живеехме в Пловдив. В апартамент на втори етаж. И преди имахме коте( пак черно и приютено от улицата), но беше поотраснало и не толкова диво. А това... ох леле. Опишка и оказа за 2 дни всички ъгли на жилището. Разнесе се такава смрад, че ... не е за разправяне.
Единодушко решихме, че ще го носим на село. Да си тичка в дворчето на къщата, имаше си и лятна кухня, където да спи. Речено- сторено. Качваме дивака в колата. До село са 80 км. Ама забравихме кашона. Обаче нашето чудовище сладко взе , че заспа . Идилия. Говорим си и пътуваме, докато не се сеща бившия да погледне това коте още ли спи. И какво да види- събудило се и опишкало пак цялата задна седалка. Като подивя този човек. Явно много му се беше насъбрало от последните дни. И рече" Спираме да изчистя отзад, ти го наглеждай да не избяга." Това става на пътя между Пазарджик и Пловдив. Там освен земеделски земи и дръвчета има и доста "работни каки". Особено в петък привечер. Това се случва ноември, когато деня е понамалял...
Отваря вратата моичкия и ... за 0,0001 секунда котището излита със скоростта на светлината през шофьорската врата. И дим да го няма из полето. Лелеле като скочих аз ама иди го гони. Вече е почти тъмно... а то е черно...
Поседяхме известно време да видим дали ще се върне - ц. Отиде в дивата природа.
Продължихме си по пътя. Не мен ми е криво, поплаках си, мълчим.
Мина уикенда и в неделя по тъмно тръгваме за града. Аз помня мястото, където избяга звера. Мога да се закълна, че в тъмното покрай пътя видях това черно коте. И като викнах" Спирай, маца е тука!". Набива спирачки човека в банкета, аз грабвам телефона и газ да го диря. Викам го, светя с фенерчето на телефона и обикалям. Колата седи на аварийки, а аз неусетно се отдалечавам светейки и викайки "Мааац, маац".
Тогава чувам съвсем зад мен бавно движеща се кола. Обръщам се и ... греда. Не е моя човек! Някакво бяло комби, а шофьора свалил прозореца и ме гледа.
Стъписах се. Гася фенерчето и виждам, че нашата кола е на около 50 метра!Този продължава да ме гледа... После се провиква "Колко взимаш?"
Чак тогава се усетих, че и аз , досущ каките на шосето светя с фенерче и обикалям банкета.
Ами какво да му кажа? Хаха. Хем ме достраша, хем ме напуши адски смях.
"Не работя , бе, търся нещо"
"Х*й търсиш"- тросна се ония и даде газ на колата си.
Подвих опашка и се запътих към нашата кола.
Качвам се и въздишам. " Колко изкара тая вечер хахах".
Мълчи и карай към Филибето. 😂

Учудващо, но си стояха в съда. Бяха разпукани и залепени на дъното, а черупката почерняла. Дадох едно на кучето, че аз заради него ги варих. Изяде го, не се оплака. Докато синето каза: "развалила си хубавите яйца!" Как да не го обичаш кучето?!

В рамките на три дена вече два пъти задействам противопожарната аларма. Яденето не беше загоряло 🤣
Един път пеках патладжани, втория път чилито запуши и пак писна алармата.
Още ми бучат ушите.

Моята от кухнята стои на плота изтръгната, с извадени батерии.

Онзи ден един адски противен клиент пищя като разстроена девойка за една рекламация и сто пъти повтори колко бил разочарован от нас. Няколко пъти спокойно му обясних всичко, но той си беше решил да вдига панаири. И накрая казва " Разочарован съм и повече няма да ви бъда клиент " , а аз както често ми се случва да говоря първосигнално, изстрелвам " Благодарим за което ! ". Гледаше ме като невменяем.

  "Труженичката" с котката ме докара почти до задушаване от смях!

И аз редовно им благодаря като заявят, че няма да идват повече. Притрябвали са ни.

Много е лошо да се отговаря механично. Тези дни 13-годишната ми госпожица ми обяснява нещо напоително, но аз още не съм превключила от работен режим на режим "майка" и усещам как всичко се слива в съзнанието ми, а аз само отговарям механично "Но да, разбира се. Точно така, да." И се чудя защо насреща има потресен и обиден поглед. Милата ме питала:"Много зле изглеждам с тая пъпка по средата на челото, нали? Не мога да се понасям, като се погледна в огледалото!" И в отговор получила ентусиазирано "Но да, разбира се! Точно така!"