Бързам сутринта за работа, всичко в последния момент, накрая изхвърчам, обаче почвам да куцам страшно. Бре, спирам се, нищо не ме боли, тръгвам пак - куцам като пират, който си е загубил дървения крак. Стискам зъби, щото след като вече така куцам, сигурно след малко ще ме заболи - и бързам геройски към спирката. По едно време някой ме тупва по рамото - обръщам се, една комшийка се превива от смях, отваря и затваря уста и ръкомаха страшно. Викам си: какво ли й стана на тая жена, сигурно са я побъркали вкъщи мъж, три деца, свекърва и куче... докато съобразявам, че съм с две различни обувки - едната с ток, другата без...
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
И аз и моята кума все сме като отнесени и се блъскаме насам-натам.
Засилили сме се един ден да пием кафе и минаваме покрай автобусна спирка, двете заобикаляме един кош от различни страни и по едно време се чува едно силно дрън
Момата хубаво заобиколила коша, ама се тряснала в знака на спирката 
Втората такава случка- кумата отиват с родителите и сестра й на Пампорово. А на кумата тъкмо й купили ролкови кънки и тя мерак да кара.Юрка се нашата по Пампорово с кънките и се пуска по някакво надолнище. И да маха на нейните, пак тряс в пътен знак.
Засилили сме се един ден да пием кафе и минаваме покрай автобусна спирка, двете заобикаляме един кош от различни страни и по едно време се чува едно силно дрън
Момата хубаво заобиколила коша, ама се тряснала в знака на спирката Втората такава случка- кумата отиват с родителите и сестра й на Пампорово. А на кумата тъкмо й купили ролкови кънки и тя мерак да кара.Юрка се нашата по Пампорово с кънките и се пуска по някакво надолнище. И да маха на нейните, пак тряс в пътен знак. 
Ох, чак мен ме заболя.
Моя милост в пети клас - луд фен на индианските романи. Идва време да отивам на училище (втора смяна), ама с Олд Шетърхенд се случват едни интересни неща...
Вървя аз по пътя и чета (уличката до училище беше тиха и спокойна, без коли) и изведнъж тряяяяс! Забивам се в едно дърво.
Моя милост в пети клас - луд фен на индианските романи. Идва време да отивам на училище (втора смяна), ама с Олд Шетърхенд се случват едни интересни неща...
Вървя аз по пътя и чета (уличката до училище беше тиха и спокойна, без коли) и изведнъж тряяяяс! Забивам се в едно дърво.
Здравейте!
Поздравявам ви за темата - прочетох всичко, смях се от сърце - страхотни сте!
Моята най-запомняща се муньовщина беше обща с една приятелка - преди няколко години се разхождаме безгрижни по магазините, тя мери дрехи в почти всеки магазин, времето си минаваше и в поредния магазин след поредната проба се зачудихме колко ли е часа, но и двете нямахме часовници, ще питаме някого - си казахме. На излизане от магазина срещу нас - един щанд и се запътваме към продавачката и най-любезно я питахме "Извините, знаете ли колко е часа" - това момиче така се смути- гледаше ни странно, ние нея също, докато не се огледа около себе си и каза - Ами... знам. Оказа се, че това боло щанд за ЧАСОВНИЦИ! С приятелката ми излязохме от магазина по най-бързия начин и като му ударихме един смях, чак клекнахме да не се напикаем, хората си минаваха, гледаха ни, но не можехме да се спрем. Дълго след това ни беше тудно да разкажем случката на някого, защото още по средата на разказа започвахме да се смеем неудържимо.
Поздравявам ви за темата - прочетох всичко, смях се от сърце - страхотни сте!
Моята най-запомняща се муньовщина беше обща с една приятелка - преди няколко години се разхождаме безгрижни по магазините, тя мери дрехи в почти всеки магазин, времето си минаваше и в поредния магазин след поредната проба се зачудихме колко ли е часа, но и двете нямахме часовници, ще питаме някого - си казахме. На излизане от магазина срещу нас - един щанд и се запътваме към продавачката и най-любезно я питахме "Извините, знаете ли колко е часа" - това момиче така се смути- гледаше ни странно, ние нея също, докато не се огледа около себе си и каза - Ами... знам. Оказа се, че това боло щанд за ЧАСОВНИЦИ! С приятелката ми излязохме от магазина по най-бързия начин и като му ударихме един смях, чак клекнахме да не се напикаем, хората си минаваха, гледаха ни, но не можехме да се спрем. Дълго след това ни беше тудно да разкажем случката на някого, защото още по средата на разказа започвахме да се смеем неудържимо.
Ееех, че хубави истории 
Последната, за която се сещам - на море съм с приятеля ми (да уточня, че не е българин). Седнали сме на едно заведение и сервитьорът започва да говори на английски език, приятелят ми си избира какво ще пие, а аз най-невъзмутимо си говоря на английски без да се усетя че може и на български... По едно време на моя му звъни телефона и ми прави знак да не говоря. Сещам се, че искам да си поръчам и сладолед и махвам на сервитьора. Шепнейки казвам "Може ли менюто?", а той ококорва очи (заради българския език)и тръгва да го носи. Идва и също шепне "Заповядайте". След малко приятелят ми вече е приключил с разговора и идва сервитьора да носи сладоледа, тихичко ми казва "Заповядайте", а аз със същия шепот "Благодаря". Приятелят ми доста време беше убеден, че сме се уговаряли нещо със сервитьора
Друга случка (много прясна): отивам в аптеката да си купя противозачатъчни и докато чакам на касата, се сещам, че искам и дъвки. Плащам, прибирам си покупките и отивам на работа. Там се сещам нещо, отварям си чантата и гледам - дъвките са там, опаковката на противозачатъчните е там, а самия блистер го няма... Връщам се в аптеката и обяснявам на аптекаря. А той "А, опаковката също може да свърши работа - ако само я гледате и секс не правите..."
Както и да е, взимам си блистера и доволна се връщам на работа. След половин час колежката ми иска дъвка, аз бъркам в чантата и докато ровя й разказвам за случката... А дъвки няма. Вече бях решила, че съм слънчасала. Вечерта на връщане от работа минавам през аптеката (срам, не срам) и пак си купувам дъвки. Аптекарят ме гледа и се подсмихва 
"Ама вие днес сте много разсеяна - като си тръгнахте, видях че сте си извадили дъвките и сте ги оставили на касата, викнах, а вие ми казахте "И на вас приятен ден!" 
Срам срам срам
Преди месец си загубих студентската книжка в Свищов. Отивам при едни полицаи на улицата и питам:
-Добър ден. Да сте намирали една книжка?
Отговор:
-Каква книжка?
Аз:
-Синя.
Те:
-Ама детска ли е? С картинки?
Аз:
-Е, детска не е. Има моя снимка, оценки... Абе за студентска книжка става въпрос...
Горките хорица, така ме гледаха
После им стана много смешно, сигурно доста са ме разправяли после
Последната, за която се сещам - на море съм с приятеля ми (да уточня, че не е българин). Седнали сме на едно заведение и сервитьорът започва да говори на английски език, приятелят ми си избира какво ще пие, а аз най-невъзмутимо си говоря на английски без да се усетя че може и на български... По едно време на моя му звъни телефона и ми прави знак да не говоря. Сещам се, че искам да си поръчам и сладолед и махвам на сервитьора. Шепнейки казвам "Може ли менюто?", а той ококорва очи (заради българския език)и тръгва да го носи. Идва и също шепне "Заповядайте". След малко приятелят ми вече е приключил с разговора и идва сервитьора да носи сладоледа, тихичко ми казва "Заповядайте", а аз със същия шепот "Благодаря". Приятелят ми доста време беше убеден, че сме се уговаряли нещо със сервитьора
Друга случка (много прясна): отивам в аптеката да си купя противозачатъчни и докато чакам на касата, се сещам, че искам и дъвки. Плащам, прибирам си покупките и отивам на работа. Там се сещам нещо, отварям си чантата и гледам - дъвките са там, опаковката на противозачатъчните е там, а самия блистер го няма... Връщам се в аптеката и обяснявам на аптекаря. А той "А, опаковката също може да свърши работа - ако само я гледате и секс не правите..."
Както и да е, взимам си блистера и доволна се връщам на работа. След половин час колежката ми иска дъвка, аз бъркам в чантата и докато ровя й разказвам за случката... А дъвки няма. Вече бях решила, че съм слънчасала. Вечерта на връщане от работа минавам през аптеката (срам, не срам) и пак си купувам дъвки. Аптекарят ме гледа и се подсмихва "Ама вие днес сте много разсеяна - като си тръгнахте, видях че сте си извадили дъвките и сте ги оставили на касата, викнах, а вие ми казахте "И на вас приятен ден!" Срам срам срам Преди месец си загубих студентската книжка в Свищов. Отивам при едни полицаи на улицата и питам:
-Добър ден. Да сте намирали една книжка?
Отговор:
-Каква книжка?
Аз:
-Синя.
Те:
-Ама детска ли е? С картинки?
Аз:
-Е, детска не е. Има моя снимка, оценки... Абе за студентска книжка става въпрос...
Горките хорица, така ме гледаха
После им стана много смешно, сигурно доста са ме разправяли после
Сетих се и аз нещо.
Бях в една огромна книжарница в Мюнхен, в която има диванчета, на които да четеш книжка, харесвам си аз една и се зачитам. По едно време пуснаха класическа музика, много високо и една такава по-динамична, изобщо не можех да се съсредоточа върху това, което четях. Нервирам си се аз, но не вдигам глава и препрочитам всяко изречение по 10 пъти. Чак след известно време реших да погледна какво става, нещо много хора се струпаха наоколо - а те затваряли книжарницата и хората се източват навън, а аз невъзмутимо си седя, забила нос в книжката
Бях в една огромна книжарница в Мюнхен, в която има диванчета, на които да четеш книжка, харесвам си аз една и се зачитам. По едно време пуснаха класическа музика, много високо и една такава по-динамична, изобщо не можех да се съсредоточа върху това, което четях. Нервирам си се аз, но не вдигам глава и препрочитам всяко изречение по 10 пъти. Чак след известно време реших да погледна какво става, нещо много хора се струпаха наоколо - а те затваряли книжарницата и хората се източват навън, а аз невъзмутимо си седя, забила нос в книжката
Слизам с едно яко гадже в подлез във Варна. Ама яко в буквалния смисъл на думата. И разказвам нещо, обаче в подлеза кънти, и се чува силно дрънчене - дрян, дрян, и се налага да говоря високо. А мацката като че ли иска да ми каже нещо, да ме прекъсне, и гледам - токът на ботуша и се заклинил в решетката на канализациета, и тя продължила с решетката. Ходи си де. Хванах се с две ръце за мацката, стъпах с два крака на решетката и токът се освободи.
Цитат
В един мой детски лексикон беше посочила за любима книга "Птиците умират прави". Laughing
Преди години ме канят пшриятели на купон в момче, което не познавам... Изпивам на гладно цяла бутилка водка и цяла вечер - аху - ихи...
Сутринта се събуждам в моя приятел и всичко ми се струва нормално... Обаче много нещо ме наболява левия лакът... Гледам - СИН
Обаче не помня нещо нередно и си викам, че съм се ударила насън... Излизам следобяд с моята приятелка на по кола, да си разколачваме клюки и не щеш ли - насреща ни се задава момчето, в което беше купона. Попита дали може да седне при нас и го поканихме. Говорим си ние за снощи и аз се оплаквам, че ме боли лакътя, а той почва да ме гледа странно и да асимилира някакви факти. 
И ми изцепва: 'Значи ти си ми счупила тоалетната чиния и сега не мога да седна да си пусна г**ното..... ' При което ми просветва, че наистина се борих в тоалетната с чинията и в същото време, отпивайки от колата си и сещайки се, си изплювам цялата кола върху моята приятелка от смях, а тя от изненада и паника си ливва нейната върху неговите дънки!!! 
Оле, какъв смях!!!
Сетих се и аз нещо.
Бях в една огромна книжарница в Мюнхен, в която има диванчета, на които да четеш книжка, харесвам си аз една и се зачитам. По едно време пуснаха класическа музика, много високо и една такава по-динамична, изобщо не можех да се съсредоточа върху това, което четях. Нервирам си се аз, но не вдигам глава и препрочитам всяко изречение по 10 пъти. Чак след известно време реших да погледна какво става, нещо много хора се струпаха наоколо - а те затваряли книжарницата и хората се източват навън, а аз невъзмутимо си седя, забила нос в книжката
Бях в една огромна книжарница в Мюнхен, в която има диванчета, на които да четеш книжка, харесвам си аз една и се зачитам. По едно време пуснаха класическа музика, много високо и една такава по-динамична, изобщо не можех да се съсредоточа върху това, което четях. Нервирам си се аз, но не вдигам глава и препрочитам всяко изречение по 10 пъти. Чак след известно време реших да погледна какво става, нещо много хора се струпаха наоколо - а те затваряли книжарницата и хората се източват навън, а аз невъзмутимо си седя, забила нос в книжката
Прясна случка от днес - отиваме с една приятелка в банката да тегли тя заем, а аз съм и поръчител...попълва момичето някакви данни и пита моята приятелка "В какво жилище сте? " /В смисъл собствено ли, на квартира ли/, а тя "Ъъъ, тристаен е апартаментът..." От там като ни напушва един смях 3-те, няма спиране, момичето доста се повесели с нас, вика "Е, не ме интересуват чак такива подробности.."
От там като ни напушва един смях 3-те, няма спиране, момичето доста се повесели с нас, вика "Е, не ме интересуват чак такива подробности.."
Пиша се и аз, пък после ще чета.
Бях на около 15-16 - див пубертет с възрастно гадже. Зима е. Влизаме в кафето, а там хората нагласили една изкуствена флора едно чудо ... зеленинка да има ... до всяка маса поне едно голямо изкуствено цвете боднато в саксия с пръст. Седнах аз, най-културно си съблякох палтото седнала (то кожено, с една пелерина на гърба и връзки през кръста, сещате се сигурно, модерни бяха) и го оставих така. На тръгване си го облякох "културно" по обратния ред и станах да си ходя. Хванахме се за ръчичка и тръгнахме, а зад нас една врява се чу, едни предупредителни викове ... Обръщаме се - едната връзка за през кръста (доста дълги бяха) се увила около изкуственото цвете и като съм станала и тръгнала, китката се измъкнала и съм си я повлякла след мене. Умрях от срам!
Бях на около 15-16 - див пубертет с възрастно гадже. Зима е. Влизаме в кафето, а там хората нагласили една изкуствена флора едно чудо ... зеленинка да има ... до всяка маса поне едно голямо изкуствено цвете боднато в саксия с пръст. Седнах аз, най-културно си съблякох палтото седнала (то кожено, с една пелерина на гърба и връзки през кръста, сещате се сигурно, модерни бяха) и го оставих така. На тръгване си го облякох "културно" по обратния ред и станах да си ходя. Хванахме се за ръчичка и тръгнахме, а зад нас една врява се чу, едни предупредителни викове ... Обръщаме се - едната връзка за през кръста (доста дълги бяха) се увила около изкуственото цвете и като съм станала и тръгнала, китката се измъкнала и съм си я повлякла след мене. Умрях от срам!
Тъй! Събрала кураж, седнах да се пиша като идеално голяма муня!
Само встъпително ще ви кажа, че след сватбата мъжа ми идват с майка му (ходили до някъде) и носят един прозрачен плик с една камара неща вътре. Най-отгоре плетени на 1 кука едни ми ти паяжини - чудо! И аз щото знам каква е мъка това да го плетеш, без да съобразя се изцепвам "Божееее, кой па си е играл да го плете това?!" Вие сетихте ли се? Правилно! Свекърва ми
Пък иначе най-муня съм, защото се правих на "добра душа", но правилно са казали хората - ненаказано добро няма! Запознах се по нета с една компания колеги. Работят и скайпа им пуснат. Намерили ме те и ми се включват. Завъртяхме една приказка, пък с единия и още нещо, дето вика Катето Евро. Туй, онуй, много влюбени, той вика "ще дойда", ама нещо все не идва, пари няма, тежка съдба ... Грабнах се аз, плюх си на ръцете и петите и айде там. Платих си гевезелъка (тогава хубави пари взимах, не едно майчинство) и секс от мрак до зори, пък през деня повторения. Всичко хубаво, прибрах се и на него му минаааа. Викам майната му, нали си изкарах хубаво, въпреки че доста бях хлътнала. Имаше там и един приятел този, пак негов колега, с който продължихме да поддържаме връзка. Чисто приятелска! Много изстрадало момчето, много лош живота, там все го използват, пък и много малко пари му дават ... Абе получаваше се на 6 дневна работна седмица по около 14-15 часа работа - 300 лв. Чанч! Много пъти съм имала нужда от помощ, но никога не е имало някой насреща, та викам, защо аз да не съм този някой за него - свястно момчето
имам възможност, дай да му помогна! Уреждам му работа там, където работя, назначават го на 500 лв и за първия месец взима 1 300. Взимам го в моята квартира! докато си намери! Оказва се, че всъщност дори не си е търсил. Изнесе се 10 дни преди сватбата ми! Остана ми в дълг от 260 лв и все ми натякваше, че съм искала да спя с него! Аз му казвам, че съм бременна (двамата с мъжа ми бяхме) и трябва да побърза с изнасянето, още повече, че сватба сме насрочили, той след два месеца ми заявява "ама аз съм решил сигурно че се бъзикаш" Ако го духне вятъра на ляво днес- сърдит ми е! Защото видиш ли плакала съм, а не съм му казала защо! На какво приличало това?! Той трябвало да знае! На недоизживян Ромео май ми се представяше. Поръчваме си пици, той седи и гледа като гладно куче - поръчвам и за него или пък сяда сам и си избира с претенциите какво иска. Плащ ли? Нееееееееее! Всичко плащам аз. За 4 месеца живот в квартирата ми една вечер плати 25 лв вечеря за трима ни! Всичко останало ... Паднало от небето! Имахме лаф, чакай да хапна, че като се приберем Цецо може и да го е изял. За срамотата и това се е случвало. Правя торта, че ще я нося на компанията, прибирам се - тортата на половина. Отиваме в плод зеленчук, аз вече бременна и си избирам плодове и зеленчуци, той ми ги хваща от ръката , оставя ги и казва, на мен тия не ми харесват и си взима други. На касата - на мен ми харесва! В крайна сметка ме изкара каква ли не и ми каза ееееее то пък голямото хранене! Много си си надула сметките и то щото не можа да си легнеш с мене, ти това искаше Пък той една гнусна флегмаааааааа, разкарваше се из къщи по едни сиви висящи боксерки. Никога не съм му давала аванси или пък да седна да му се обяснявам или да му се натискам - точно обратни разговори сме имали, че нямам АБСОЛЮТНО НИЩО към него! Пък и в крайна сметка все с мъжа ми се движех! Сватба планирахме! Определено си личеше, че се обичаме, а не е просто ей така. На работа взе да се прави на голям! Лъже ли го! Казали му 1, пък после се отметнали. Недоволен беше на 1 300 лв (спомнете си , че е от няма и месец два там и това му е изпитателния срок, да не говорим , че идва от заплата 300 лв с чанч, а тук само седят и го чакат да каже какви претенции има, щтракат с пръсти и готово).Добре, че хората ме уважават, та не ми създаде големи проблеми! На сърдит се прави, на тежък се прави, реши че е незаменим, направи грешка и го глобиха. Той с цялото си използвано достойнство си подаде молбата за напускане. След това се беше хванал някъде за около 400 лв. Понастоящем, май си се е прибрал в родния си град и си крета сигурно пак за около 200 - 300 лв
След този случай съм се заклела, че никога вече няма да помогна на никого! Ама много ме е яд колко голяма бяла птица се извъдих! Пиша го с цел ако някоя го познае - момичета внимавайте! Не е цвете за мирисане! Не му се ловете да го съжалявате - ще ви се качи на главата и грам благодарност няма!
Само встъпително ще ви кажа, че след сватбата мъжа ми идват с майка му (ходили до някъде) и носят един прозрачен плик с една камара неща вътре. Най-отгоре плетени на 1 кука едни ми ти паяжини - чудо! И аз щото знам каква е мъка това да го плетеш, без да съобразя се изцепвам "Божееее, кой па си е играл да го плете това?!" Вие сетихте ли се? Правилно! Свекърва ми
Пък иначе най-муня съм, защото се правих на "добра душа", но правилно са казали хората - ненаказано добро няма! Запознах се по нета с една компания колеги. Работят и скайпа им пуснат. Намерили ме те и ми се включват. Завъртяхме една приказка, пък с единия и още нещо, дето вика Катето Евро. Туй, онуй, много влюбени, той вика "ще дойда", ама нещо все не идва, пари няма, тежка съдба ... Грабнах се аз, плюх си на ръцете и петите и айде там. Платих си гевезелъка (тогава хубави пари взимах, не едно майчинство) и секс от мрак до зори, пък през деня повторения. Всичко хубаво, прибрах се и на него му минаааа. Викам майната му, нали си изкарах хубаво, въпреки че доста бях хлътнала. Имаше там и един приятел този, пак негов колега, с който продължихме да поддържаме връзка. Чисто приятелска! Много изстрадало момчето, много лош живота, там все го използват, пък и много малко пари му дават ... Абе получаваше се на 6 дневна работна седмица по около 14-15 часа работа - 300 лв. Чанч! Много пъти съм имала нужда от помощ, но никога не е имало някой насреща, та викам, защо аз да не съм този някой за него - свястно момчето
имам възможност, дай да му помогна! Уреждам му работа там, където работя, назначават го на 500 лв и за първия месец взима 1 300. Взимам го в моята квартира! докато си намери! Оказва се, че всъщност дори не си е търсил. Изнесе се 10 дни преди сватбата ми! Остана ми в дълг от 260 лв и все ми натякваше, че съм искала да спя с него! Аз му казвам, че съм бременна (двамата с мъжа ми бяхме) и трябва да побърза с изнасянето, още повече, че сватба сме насрочили, той след два месеца ми заявява "ама аз съм решил сигурно че се бъзикаш" Ако го духне вятъра на ляво днес- сърдит ми е! Защото видиш ли плакала съм, а не съм му казала защо! На какво приличало това?! Той трябвало да знае! На недоизживян Ромео май ми се представяше. Поръчваме си пици, той седи и гледа като гладно куче - поръчвам и за него или пък сяда сам и си избира с претенциите какво иска. Плащ ли? Нееееееееее! Всичко плащам аз. За 4 месеца живот в квартирата ми една вечер плати 25 лв вечеря за трима ни! Всичко останало ... Паднало от небето! Имахме лаф, чакай да хапна, че като се приберем Цецо може и да го е изял. За срамотата и това се е случвало. Правя торта, че ще я нося на компанията, прибирам се - тортата на половина. Отиваме в плод зеленчук, аз вече бременна и си избирам плодове и зеленчуци, той ми ги хваща от ръката , оставя ги и казва, на мен тия не ми харесват и си взима други. На касата - на мен ми харесва! В крайна сметка ме изкара каква ли не и ми каза ееееее то пък голямото хранене! Много си си надула сметките и то щото не можа да си легнеш с мене, ти това искаше Пък той една гнусна флегмаааааааа, разкарваше се из къщи по едни сиви висящи боксерки. Никога не съм му давала аванси или пък да седна да му се обяснявам или да му се натискам - точно обратни разговори сме имали, че нямам АБСОЛЮТНО НИЩО към него! Пък и в крайна сметка все с мъжа ми се движех! Сватба планирахме! Определено си личеше, че се обичаме, а не е просто ей така. На работа взе да се прави на голям! Лъже ли го! Казали му 1, пък после се отметнали. Недоволен беше на 1 300 лв (спомнете си , че е от няма и месец два там и това му е изпитателния срок, да не говорим , че идва от заплата 300 лв с чанч, а тук само седят и го чакат да каже какви претенции има, щтракат с пръсти и готово).Добре, че хората ме уважават, та не ми създаде големи проблеми! На сърдит се прави, на тежък се прави, реши че е незаменим, направи грешка и го глобиха. Той с цялото си използвано достойнство си подаде молбата за напускане. След това се беше хванал някъде за около 400 лв. Понастоящем, май си се е прибрал в родния си град и си крета сигурно пак за около 200 - 300 лвСлед този случай съм се заклела, че никога вече няма да помогна на никого! Ама много ме е яд колко голяма бяла птица се извъдих! Пиша го с цел ако някоя го познае - момичета внимавайте! Не е цвете за мирисане! Не му се ловете да го съжалявате - ще ви се качи на главата и грам благодарност няма!
Препоръчани теми