Номинации за най-голяма муня

Вече и аз така ще казвам  

Нали го знаете лафа : Press any key to continue or any other key to escape 

 Аааааааааааа  

Едно приятелче, от Варна, ми разказа навремето подобна случка.
Обучава някаква девойка и й казва "клИкни" и тя.... става от стола и кляка  

Същият този се запознал с някаква мацка-американка по кюто.
Та говорили си те, а оназ мома все на към секс-теми я избивало.
По едно време започнала да го пита как е на български fuck
Той, за да се измъкне й пише, че нашата азбука е различна, че няма да го разбере и т.н., ама тя настоява и го увещава да й го напише с латински букви.
Най-накрая той се примирява и й пише "eba"

Завършват си разговорите няколко часа по-късно и мацката го сразява с последното си съобщение
"Bye. Eba you later"

  Хахаххах, тва е кулутва реплика направо....Тез амреиканките били много страшни

Заради компютърните ви разказчета се сещам за нещо, което мъжа ми ми е разказвал. Преди години е имал интернет клуб занимавал се с администрирането, но освен с поддръжката се занимавал и с клиенти. Попитала го клиентка какво да прави как да затвори еди какво си. Отива той съвсем търпеливо и обяснява с мишката да кликне еди къде си. Показва и мястото сочейки екрана. При което жената взима мишката, слага я върху екрана на компютъра и кликва.

П.С. Дайде да си пуснем отделна тема за компютърни изцепки. Има какво да се напише. Аз ако почна да разказвам за изцепките на шефа...няма спиране

Ето и друга случка от моето преподаване, този път мунята съм аз:
Говоря си аз, курсистите си пишат в тетрадките и по едно време гледам на монитора на едната мацка курсорът се движи. Самичък!!!   Пак поглеждам към нея-тя си пише с химикалчето в тетрадката и нищо не подозира....пак към монитора-курсорът продължава да се движи. Отидох аз и почнах да натискам разни клавиши, които би трябвало да спрат това явление. Да, ама не!!! Оня си ходи по екрана!!! Бре!!! Препотих се направо, такова чудо не бях виждала. По едно време мацката какво си премести тетрадката и курсорът спря. И какво се оказа-тя без да иска закачила с тетрадката част от клавиатурата и интервалът се оказал натиснат.  

Друга случка, само че тогава бях малка. Праща ме баба в градината да откъсна магданоз за манджата. Отивам аз и най старателно оглеждам всички растения. Решавам кое е магданозът, откъсвам няколко стръкчета и правя важно научно откритие...коренът на магданоза всъщност бил морков Зарадвана, нося на баба стръкчетата и тя почва да ги кълца. По едно време обаче попоглежда..."Абе момиче, каква домакиня ще стане от тебе тююююююююююююх" и ме прати пак за магданоз.....и аз си поправих грешката. Така де, върнах се с целина  

А пък веднъж отивам на някаква адски официална вечеря с едни евентуални бъдещи клиенти. Така, де, трябваше да ги омайвам и да говоря префърцунено и т.н.
Адски ми е скучно, обаче няма как - трябваше да изслушам някаква сърцераздирателна история за проблемите на рекламния пазар. Тук трябва да спомена, че много пуша, а като ми е скучно и цигарите ги паля една след друга. И решавам да запаля поредната цигара, щракам със запалката, правя характерната гримаса, която правят пушачите като дръпват от цигарата и... се оказва, че всъщност в устата си нямам цигара Въобще не си взела цигара, обаче много уверено и с префърцунен намиер щракам със запалката пред носа си   Какво ли си е помислил човекът - докато приказва, аз го гледам очите, кимам разбиращо  и му паля запалки

 

И аз се сетих нещичко...
Преди години през зимата решаваме с една приятелка да отидем до Велико Търново да си купи чанта и да се поразходим. Отидохме ние, разходихме се и по някое време към 8 решаваме да се прибираме, защото заваля сняг. Качваме се на маршрутката и потегляме... дааа, ама на баира на Арбанаси закъсваме. Хората слизат, бутат, тикат ония микробус не помръдва. Виждаме ние едно такси идващо от Горна Оряховица и питаме шофьора ще ни закара ли. Съгласи се, ама на двойна тарифа (че даже и тройна, щото от там до Горна излизаше към 2 лева, а той ни взе 6). Както и да е, съгласихме се ние - няма да седим посред нощите на пътя, я. Качваме се... спира ни той на центъра в Горна и  маршрутката спира точно след нас!
В петък тръгваме на дискотека в Търново, викаме си такси (търновско), идва то, качваме се и като стигнахме на мястото дето бяхме закъсали, аз започвам да се жалвам на другите момичета в колата как преди няколко дена "един идиот ни взел от тук и ни таксувал тройно до горна! колко бил нагъл и т.н."... По едно време шофьора се обръща и вика "Беше еди кога си, нали?" и аз като се загледах малииии той същия!
В събота пак на дискотека... пак викаме такси... пак стигаме мястото и аз започвам да обяснявам на една друга приятелка (която не беше в петък с нас) как съм се изложила - цялата история + петъчната излагация... В тоя момент шофьора почва да се хили и светва лампичката и  Пак същия!!! Идеше ми да отворя вратата и да сляза в движение от срам...
Оттогава в такси не може да ми се чуе гласа!

Във Варна отиваме на дискотека... аз порядъчно пийнала отивам до 00 и на връщане се заприказвах с един симпатичен момък. Казвам аз как се казвам, казва той и аз изцепвам: "А, ама ти не си българин!" и той "Как не съм? Българин съм!". Обаче аз си държа на мойто - "Не си! Името ти не е българско!" Опитва се момчето да ме убеди, че му е българско името и пак ми го повтаря... Е да, ама аз пак чувам същото (Затин) и споря, тропам с крак, викам "Не е българско тва име, бре!" Накрая момчето се отказа да спори с мене... примири се и си продължихме разговора... даже и телефона си беше дал, ама аз не позмях да се обадя На другия ден като се събудих поизтрезняла зацепих как се е казвал - Златин...

Я и аз да се поразпиша  . То и при мен ден не минава без да се изцепя, ама само една слу4ка ще споделя, 4е да не се излагам
Та действието се развива преди 3-4 години. С едно приятел4е се бяхме заобичали една нощ и правим каквото правим , ама се спрасква презерватива. Да ама добре е той да забележи - аз дива и щастлива никакво внимание не обръщам. Та став2а 4овека и ми носи някви хап4ета. Питам аз невинно :"Това какво е?!" и той  "Ами дрога" . И нали се познаваме от години , доверие му имам , пък и айде сега на смела пичка го раздавам , взимам хап4ето, гълтам и чакам нещо да ми стане. Вижда ме, че седя в кревата и се кокоря и пита съответно : "Какво има?!", а аз "Ами чакам да ми подейства" . Леле кат почна да се залива от смях човека- то въпросното хап4е Постинор било, ама аз отде да знам , добре беше той да ме светне .
Хм, в последствие - 3 години след случката аз ве4е си гълтах Постинор4ето всеки месец като витамин4е , но последния път зе, 4е не ми подейства и по ирония на съдбата бях със същото приятел4е. Та сега ще ставам мама. , а той нейде си блъска главата сигурно, що въобще ми я е показвал тази дрога.

Номинирам и мама, която се гримирала набързо и изхвърчала за работа. По пътя се чудела защо хората така й се усмихват, така й се радват...
Докато не се видяла в огледало: мацнала си тя значи вместо руж червилце на бузите (осемдесетте години, Добрич, де таквиз екстри като истински руж), и на всичкото отгоре забравила да го размаже... а по онова време беше коскоджа ми ти замдиректорка на гимназия!
Представи си само – седиш си в двора на гимназията и гледаш заместник-директорката с две червени точки на бузите…

 

с риска да се самономинирам за спамерка... ама не се сдържах

Историята с неразмазаното червило отново ми напомни за моята баба.
Решила тя на младини да се разкрасява и щото знае, че е добре да се правят плодови или зеленчукови маски на лицето (къде ти тогава козметики) и взела че си направила маска от боровинки
Постояла с маската, измила се, облякла се и тръгнала за работа.
Върви тя по улицата и си мисли "лелее, колко съм хубава - всички се обръщат да ме заглеждат"
Когато стигнала до работата си и се погледнала в огледалото - о, ужас - лицето и синьо-лилаво, та към черно чак избивало. 

Като спомена за боклук и аз се сетих за един неприятен случай с мен, дето голям срам брах. Тогава живеех с мъжа ми в кв. Дружба 1 и пътувах всяка сутрин с трамвай № 20 до центъра, където работех. Та излизам аз една сутрин за работа и вземам да изхвърля и боклука пътьом, но нещо съм се отнесла и съм забравила. Отивам на спирката, изчаквам трамвая, качвам се и сядам. По едно време, обаче, нещо започва силно да ми намирисва на гадно – на цигари и друга воня. Викам си „Пак се е качил някой дебил, дето не се е къпал три месеца!!!” и почвам да се оглеждам за някой изпаднал тип, дето би могъл да бъде причина за таз смрад. Оглеждам се, оглеждам се, няма никой такъв – все чисти и спретнати хора около мен. По едно време какво погледнах в краката си и направо се смразих!!! Гледам боклукът си стои до мен – цяла пълна найлонова торбичка, че и прозрачна на всичкото отгоре и СМЪРДИ!!! А трамваят вече пълен, пука се по шевовете и аз най-отпред съм се изтипосала на седалката зад ватмана – няма даже друга седалка пред мен, че да закрива малко от малко таз торба. Направо ми идеше да потъна в земята от срам.   До края пътуването ми се стори цяла вечност. То оставете, ами и друг проблем възникна – как ще сляза насред центъра а София с пълна чанта с боклук в ръка. Е това вече като се сетих и бях ни жива, ни умряла от срам вече. Как съм слязла от трамвая и съм отишла до първото кошче, само аз си знам – имах чувството, обаче, че целият народ на спирката само в мен гледаше. И други гафове съм правила, ама този срам няма никога да го забравя. 

Да ви призная, момичета, аз от вчера не съм на себе се   – откакто прочетох тези две теми, си вървя и сама се хиля като се присетя за някой случай – ще помислят хората наоколо, че не съм в ред. Толкова много не съм се смяла от детските си години. Благодаря на всички участвали, за което!     

Приятелка на майка ми си донесе торбичката с боклук от Щатите - със самолета, че и за свръхбагаж беше платила. 

Преди 1-2 години се разхождаме с мъжа ми из Мюнхен и обсъждаме как ще минем през една от книжарниците. Бяхме възхитени, че вътре може да си седне човек и да почете книжка, та чак някои хора си отбелязвали до коя страница са стигнали и на другия ден продължават с четенето. И на мен ми хрумва невероятна идея как можем да направим пари и как никой не се сетил за това преди мен  и започвам да обяснявам разпалено на мъжа ми: как в тази книжарница само ксерокс няма, а защо да не се направи такова място, за някаква малка сума да взимаш книги и вкъщи да ги четеш, ако искаш да си копираш нещо, после ги връщаш, нещо като видеотека, обаче с книги!!!
А той съвсем сериозно ми казва: Това вече е измислено.
Аз: Ама как така? - и започвам да се чудя кой пък се е сетил преди мен, отиде ми хубавия план за добри доходи 
Накрая все пак ми беше обяснено, че видеотеката за книги се казва библиотека, чак тогава загрях какви глупости бях изприказвала за половин час  и мъжо си трае през цялото време и следи докъде ще стигне моята простотия!! 

И една бивша приятелка да номинирам за Муня:
Разхождаме се по Витошка с нея, братовчед ми и един негов приятел. Всички си купуваме по сандвич освен нея. И момчетата решават, че не може тя само така да гледа и й купуват и на нея. Но тя не била гладна.... На НДК точно на едни от стълбичките "случайно" си изпуска сандвича и за да не забележи никой, го настъпва едно хубаво.  Е, всички видяхме....   

 
Момичета, откакто чета темите за муньовщините си се хиля сама като лудичка .